по-тихо. — На никого не може да се вярва — прошепна той. — Всеки в тази стая може да е убиецът. Аз не се занимавам с този въпрос. Един от заместниците ще те съветва. Елате! Елате!
Поведе ги навън и после по коридора към малка, прашна стая. В ъгъла на високо писалище седеше писар и преписваше писма. Зад него стоеше висок, широкоплещест, добре изглеждащ мъж, когото Нетлър представи като Александър Кейд, заместник-шериф на града. Веднага щом ги представи, Нетлър излезе; заместник-шерифът довършваше писмото, докато Корбет го изучаваше. Чувал беше за Кейд: изключителен ловец на крадци, чието набито око можеше да съзре злосторника и в претъпкана кръчма. Мошениците от крайните квартали на Лондон с право се бояха от него, въпреки неговия ръст — Кейд изглеждаше като дворцово конте, с крещящо украсената си роба, високи ботуши за езда, батистена риза и малката шапчица на темето, която носеше назад върху гъстата си черна коса. Четвъртитата му брадичка беше изкусно оформена и ведно с бледото лице и ленивите му, добронамерени очи, му придаваха вид на човек, който извлича удоволствие по-скоро от добрите страни на живота, отколкото от настървеното преследване на злодеи и мошеници. С ръка посочи на Корбет и Ранулф мястото за сядане до прозореца, докато привърши с писмото. Щом приключи се обърна към тях с елегантен жест.
— Тук си заради убийствата на проститутките, нали? — Кейд се намръщи. — Или, ако трябва да съм честен, присъствието ти тук не се дължи на тях, а на смъртта на лейди Съмървил, както и на тази на отец Бенедикт.
Кейд пошушна нещо на подчинения си, който слезе от мястото си, отиде до рафтовете и донесе сноп документи.
— Благодаря — промърмори Кейд. — Свободен си.
Изчака, докато старият човек затвори вратата след себе си, взе стол и се настани срещу Корбет.
— Има три въпроса, които ме засягат — каза той. — Убийствата на проститутките, убийствата на лейди Съмървил и отец Бенедикт, и пристигането на Падликот в Лондон.
От изненада Корбет зяпна.
— О, да — рече Кейд — нашият приятел, майсторът на превъплъщенията, Ричард Падликот, притежател на безброй имена, отново е в града — Кейд широко отвори очи. — Този път искам да го спипам. Искам да видя това умно копеле оковано.
— Откъде знаеш, че е тук?
— Само прочети това — Кейд му подаде наръч с документи и повтори: — Прочети ги. Имаш колкото ти е необходимо време, мастър Корбет. Или трябва да те наричам „сър“ Корбет? — Кейд се усмихна. — Чухме новината. Приеми поздравленията ни. Лейди Мейв трябва да е щастлива.
— Да, да — измърмори Корбет. — Щастлива е.
Кейд се отдалечи, напълни две чаши с вино и ги донесе на Корбет и Ранулф.
— Ще ви оставя сами. Ще поговорим, когато ги изчетете.
Кейд излезе бавно, Ранулф се обърна и загледа през прозореца към редица от затворници, изведени долу на двора, докато Корбет четеше внимателно документите. Първите две писма съобщаваха на шерифите на Лондон колко гневен е кралят от многото кървави убийства, извършени в града; особено от ужасната смърт на лейди Съмървил и мистериозните обстоятелства около пожара, погубил отец Бенедикт. Следващият документ беше бележка, очевидно написана от самия Кейд, в която се посочваше броя на убитите жени, както и датата на смъртта на всяка от тях. Корбет тихичко подсвирна. Без лейди Съмървил убитите бяха шестнайсет. Смъртта беше застигнала всяка една от тях в границите на града: на запад до Грейс Ин, на изток — Портсокън, Уайткрос Стрийт на север, а на юг до Въжарницата18, която беше на брега на Темза. Забеляза, че убийствата са започнали преди осемнайсет месеца и че на месец е извършвано по едно убийство — на тринайсетия ден от месеца или около него. Изключения правеха лейди Съмървил, убита на единайсети май и последната жертва — откритата в църква до Грейфрайърс проститутка, убита само преди два дни. Убийствата на проститутките са ставали в собствените им стаи, въпреки че последните три бяха извършени другаде. Всичките бяха намерили смъртта си по един и същ ужасяващ начин: изцяло прерязано гърло, извадени с нож органи и нарязани слабини. Изключение отново се оказваше смъртта на убитата в Смитфийлд лейди Съмървил, настъпила след прерязване на гърлото с един замах на ножа. Кейд беше записал, че други прояви на жестокост липсват и че роклята на всяка проститутка е била неизменно отново грижливо нагласена. Корбет се втренчи в бележката, а после вдигна поглед.
— По едно убийство на месец — каза полугласно. — На тринайсети или около тринайсети.
— Какво означава това, господарю?
— Проститутките са били убити на една и съща дата, гърлата им са прерязани, а слабините им обезобразени.
От устата на Ранулф се чу силен звук.
— Какво мислиш, господарю?
— Може да е някой луд, на когото му харесва да убива жени — най-вече проститутки. А може и да е някой, който търси определена проститутка или…
— Или какво?
— Някой последовател на черните изкуства — на магьосниците кръвта им е слабост.
Ранулф сви рамене и отвърна поглед. От прозореца можеше да види величествената сграда на Сейнт Мери-Ле-Боу, където беше свърталището на вещиците, водени от красавицата и убийцата Алис-ат-Боу. Преди време Корбет се беше изправил и борил срещу тях.
— Не знам — тихо каза Корбет и продължи с четенето на съставения от писаря на съда документ за смъртта на отец Бенедикт. В него се казваше, че в нощта на дванайсети май монасите от Уестминстърското абатство са били събудени от бученето на пожара, втурнали се навън и видели, че разположената в усамотена част на манастирските земи и отдалечена къща на отец Бенедикт е обхваната от пламъци. Организирани от иконома на намиращия се наблизо дворец Уестминстър, Уилям Сенч, братята опитали да потушат пламъците с вода от близкия кладенец, но усилията им се оказали напразни. От къщата останали само стените, а вътре, проснато до вратата, открили обгореното тяло на отец Бенедикт. В ръката си държал ключа, а до него бил трупът на неговата котка.
Очевидна причина за пожара нямало. Капаците на прозореца високо горе на стената стояли отворени и вероятно било пламъкът да е тръгнал от искра от огъня или от свещта, подхваната от слабия повей.
Корбет вдигна поглед и възкликна:
— Странна работа!
Загледания с едно око в редицата престъпници, които оковаваха долу на двора, Ранулф скочи.
— Кое, господарю?
— Смъртта на отец Бенедикт е странна. Свещеникът е бил стар човек, Ранулф, и сънят му трябва да е бил лек. Събудил се е посред нощ от неизвестно как тръгналия пожар. Твърде стар е, за да скочи през прозореца, затова грабва ключа, стига до вратата, но така и не я отваря. Странно е още, че и котката му е умряла с него. Куче би могло да остане с господаря си, но котката щеше да се измъкне, да изскочи навън, особено при този отворен прозорец, а ето че и котката е мъртва.
— Може да се е задушила от дима — предположи Ранулф.
— Не — поклати глава Корбет. — Не разбирам как човек може да стигне до вратата, да държи в ръка ключа, въпреки това да не направи усилие да го постави в ключалката и да го завърти. А котката ме озадачава още повече. Малкото, което знам за тях, ми напомня за теб, Ранулф. Имат силно чувство за самосъхранение и изпитват ужас най-вече от огън.
Ранулф се засегна и отклони поглед. Корбет се върна към бележката и разгледа драскулките на Кейд в долната част на документа. Според заместник-шерифа по-рано в деня на смъртта си отец Бенедикт изпратил кратко писмо до шерифа, в което съобщавал, че научил нещо ужасно и светотатствено, което предстои да се случи, но не са му известни други подробности. Корбет поклати глава и погледна последното малко и мазно парче пергамент. Кратък доклад от държавния шпионин относно мълвата, че най-добрият измежду измамниците, Ричард Падликот, е бил видян на Брайд Лейн, близо до дома на епископа на Солсбъри. Корбет потупа с пергамента коляното си, загледан в мръсната тръстика, покриваща пода. Толкова много загадки, чудеше се той, а Падликот наистина събуди любопитството му. Какво правеше този злодей в Англия, когато кралски пратеници го преследваха из цяла Европа? Присъствието му имаше ли връзка с убийствата? Или нечестивата му цел беше друга? Беше ли тя само негова или и на Амори дьо Краон? Корбет седеше потънал
