от града, които монасите прибираха, за да се погрижат за тях, да ги лекуват или поне да им осигурят малко достойнство в смъртта. Старият войник спря и почука на една врата.
— Влез! — чу се глас отвътре. Корбет и Ранулф бяха въведени в оскъдно обзаведена стая.
Във въздуха се носеха ухания от купи и гърнета със стрити билки и разни отвари. Аптекарят, брат Томас, седеше гърбом към тях, приведен над поставената под прозореца маса.
— Кой е? — попита той.
Гласът му прозвуча сприхаво, понеже го отвличаха от корена, който разрязваше с малък, остър нож.
— Ако не ни искаш тук, ще си идем, братко!
Монахът се обърна, беше висок мъж с приветлива усмивка, макар и грозноват.
— Хю! Ранулф! — на грубото му лице грейна усмивка. Стана и улови ръката на писаря, когото познаваше от дните им в Оксфорд. Корбет стисна здраво ръката на монаха.
— Сър Хю вече, отче!
Брат Томас шеговито се поклони, поздрави Ранулф и попита за Мейв. После се обърна и се поприсмя на Ранулф, който се усмихна, но не отвърна на присмеха с присмех според обичая си, що се отнася до близки приятели или познати. Брат Томас издърпа столове и попита:
— Гладни ли сте?
— Да — отвърна Корбет.
Освен малкото блюдо с месо сутринта, не беше ял нищо друго, а и беше повърнал по-голямата част в гробището на Сейнт Лоурънс Джуъри. Брат Томас отиде до вратата, отвори я и се провикна в коридора. Само след минути влезе послушник с прясно изпечени хлебчета увити в ленени кърпи и две халби, препълнени с разреден с вода пенест ейл.
— Аз сам го варих — гордо обяви брат Томас.
Корбет опита студения, с остър вкус ейл и изрази одобрението си с усмивка, а Ранулф само измърмори.
— И така — седна насреща им Томас. — С какво мога да ви помогна? Друго убийство? Някоя рядка отрова?
— Не, Томас, искам да ми помогнеш да надзърна в душата на един убиец. Чул си за убитите проститутки и смъртта на лейди Съмървил, нали?
— Да, чух.
— Научих, че лейди Съмървил е наминала оттук в нощта, в която е била убита.
— Така направи, да.
Корбет се приведе напред.
— Е, братко, що за човек ще преследва проститутки, ще прерязва гърлата им и ще обезобразява слабините им?
Брат Томас се намръщи.
— Хю, знам, че напръстникът засяга сърцето, но как…? — поклати глава. — Знам, че в малки дози арсеникът води до намаляване на стомашните оплаквания, но приет в големи дози ще раздере стомаха. Как и защо, не съм в състояние да ти кажа. Стане ли дума за съзнанието, за мозъка, за душата, аз съм невежа.
Въздъхна, обърна се и взе пожълтял череп от масата си. Задържа го в дланта си.
— Гледай, Хю, някога този череп е съдържал мозък. В дланта си държа вместилище, на което някога е било по силите да се смее, да плаче, да разказва истории, да пее, вероятно да прониква в божествени тайнства или да проектира сградата на величествена катедрала.
Брат Томас постави пожълтелия череп до себе си на пода.
— Когато учех в Салерно, се срещнах с арабски лекари, които твърдяха, че човешкото съзнание, съдържимото на черепа, който току-що ти показвах, работата на мозъка, е също такова тайнство, каквато е същината на Бог.
Монахът нагласи робата си, тъй като темата го беше разгорещила.
— Да говорим открито, Хю, тези лекари имаха няколко теории. Първо, че всички физически страдания идват от мозъка. Дори застъпваха идеята, че чудодейно получилите изцеление, всъщност сами са се изцелили. Твърдяха също, че така както изяденото и изпитото оказва въздействие върху тялото, преживяното оказва влияние върху мозъка. Някои хора се раждат с раздвоено небце или с уродливи крайници. Защо други да не са родени с извратено съзнание и с желание да убиват?
— Вярваш ли в това, братко?
— Не, не напълно!
— Тогава как ще обясним поведението на нашия убиец?
Брат Томас се втренчи в ръцете си.
— Да се върнем към казаното от арабските лекари. Те твърдяха, че мозъкът, съзнанието, се променя от собствените си преживявания. Ако върху човека като дете, да речем, е имало насилие, той ще израсте като насилник. Някои свещеници ще възразят срещу това твърдение. Те ще настояват, че цялото зло е дело на сатаната.
— Ами ти, братко?
— Вярвам и в едното, и в другото. Ако човек пие твърде много вино — брат Томас се намръщи по посока на Ранулф, — стомахът му се подува, лицето му става червено, а съзнанието му размътено. За да продължим в тази посока, ако съзнанието е преизпълнено с омраза и озлобление, какви ще са тогава последствията?
— Съжалявам, братко, не знам!
— Убиецът на тези момичета може да е някой, който е потискал всяко плътско желание и сега иска да наложи силата си. Държи се така, сякаш и животът, и смъртта са му подвластни.
— Следователно прерязването на гърлата им е част от плътското изживяване?
— Възможно е.
— Защо тогава ги обезобразява?
— А! — брат Томас повдигна вежди. — Това може и да противоречи на теорията ми. Възможно е убиецът да е загубил мъжката си сила или, напротив, може тя да се проявява само при такова ужасно деяние — брат Томас прокара пръсти през рядката си коса. — Не знам всички подробности, но подозирам, че последната теория е по-точна. Твоят убиец, Хю, мрази жените, проститутките най-вече. Обвинява ги в нещо, държи ги отговорни и се чувства овластен да изпълнява присъдите им.
— Следователно убиецът е луд?
— Да, вероятно е полудял от разяждащата го омраза, растяща в него.
— Непрекъснато ли се държи като луд?
— О, не, тъкмо напротив. Всъщност такива убийци притежават невероятна хитрост и използват всякакви похвати и всяка възможност, за да прикрият злодеянията си.
— Тогава може да е всеки?
Брат Томас се приближи и се приведе към него.
— Хю, може да си ти, може да съм аз, Ранулф, кралят, архиепископът на Кентърбъри — брат Томас съзря объркването в очите на Корбет. — О, да, може да е свещеник, дори някой, който води несъмнено благочестив живот. Чувал ли си за убиецът от Монпелие?
— Не съм.
— Преди около десет години във Франция, в град Монпелие, вилнееше подобен убиец. Уби към трийсетина жени преди да го заловят и знаеш ли какъв се оказа? Духовник. Блестящ лектор по право в университета. Не искам да те плаша, Хю, но убиецът може да е последният човек, за когото би си помислил.
— Брат Томас — наведе се Ранулф, забравил цялата си мудност, погълнат от ужасяващите думи на свещеника, — брат Томас — повтори той, — вероятно мога да разбера защо такъв човек убива проститутките, но защо е убил лейди Съмървил?
Брат Томас поклати глава.
— Ранулф, на това не мога да отговоря. Може да е била единствената жена изпречила се на пътя му в този момент.
