— Хю!
Корбет се извърна. Мейв стоеше на прага със сънливи очи. Изглеждаше като призрак в увитото около нея бяло вълнено одеяло. Дойде на пръсти при него и го целуна нежно по главата.
— Сам ли си говориш? — попита го тихо.
— Непрекъснато го правя — той погледна жена си. — Дали Ранулф не е станал и не е наблизо?
— Спи като заклан. Чух го как хърка от основата на стълбите. Снощи с Малтоут излизаха. Не казвай нищо, Хю, но си мисля, че нашият Ранулф е влюбен.
Корбет се засмя, макар стомахът му да се сви.
— Хю, знаеш ли коя е?
— Не — излъга той. — Познаваш Ранулф, Мейв. Любовният му живот е също толкова заплетен и сложен, колкото и някоя от твоите бродерии.
Мейв се завъртя на пети.
— О, впрочем — каза му през рамо тя — Малтоут ми донесе новини. Скъпият ми чичо, лорд Морган, до седмица ще е при нас.
Корбет изчака да затвори вратата след себе си.
— Боже Господи — въздъхна той, — Ранулф е влюбен в лейди Мери Невил и ще направи някоя поразия, а чичо Морган само ще утежни положението.
— Казах ти да не си говориш сам. Лейди Мери Невил била значи!
Корбет се обърна.
— Ти, хитрушо такава! — извика той. — Мислех, че вече си си отишла!
— Лейди Мери Невил — очите на Мейв станаха кръгли. — Чувала съм за нея. Ранулф се прицелва високо. Знае ли човек — тя се промъкна през вратата преди Корбет да успее да я замери, — следващия път ще ухажва някоя уелска принцеса!
Корбет се засмя и се върна към бележките си. Припомни си разговора с Кейд и ядосано се почеса по главата. Търсеше общата схема, но ако такава имаше, защо той не успяваше да я открие? Взе перото си.
Първо: Каква е ролята на дьо Краон?
Второ: Къде е Падликот? Защо се появява в Париж, после в Лондон? Какво прави? Има ли връзка между него и дьо Краон? Има ли някой от тях двамата — или и двамата — общо с убийствата?
Трето: Какво крие Кейд?
Четвърто: Какво крие Уорфийлд?
Пето: Какво е имала предвид лейди Съмървил с тайнствените си забележки за монасите и злото в Уестминстър? Станал ли е отец Бенедикт неин довереник? Жертви на един и същ убиец ли са?
Шесто: Техният убиец и убиецът на проститутките един и същ човек ли е? Ако е така, имал е трудна седмица, започнала на единайсети май. Убийствата на лейди Съмървил, отец Бенедикт и проститутката Изабо са извършени в последователни вечери.
Седмо: Последната жертва, Агнес, чието тяло беше огледал. Била е убита преди два дни, по времето, когато Корбет е бил на път обратно към града. Убийството й е извършено на двайсети, не на тринайсети. Защо?
Корбет потръпна. Прав ли беше Кейд? Наистина ли имаше обща схема? Един, двама или трима убийци преследваха?
Глава седма
Час по-късно, в лошо настроение и притеснен, Корбет излезе от къщи, тихо заричайки се, че ще си поговори с Ранулф, който продължаваше да си отспива след запоя предишната нощ. Мейв вече беше погълната от приготовленията по посрещането на „скъпия“ чичо, а Корбет беше решен да разнищи плетеницата от мистерии, пред които се беше изправил. Мина през претъпкания пазар на Уест Чийп, спря, за да поразпита за новини градските стражи, но те поклатиха глави.
— Нищо, сър — отвърнаха му, — крадци са се промъкнали в една къща на Три нийдъл Стрийт, двама мошеници с прашки са счупили прозорец в Лотърбъри, а пиян студент от Оксфорд е пял непристойни песни на Бишъпгейт.
Корбет им благодари с усмивка и продължи нататък по Уд Стрийт, после по Грейсчърч Стрийт, като се отдръпваше настрани при необходимост и се пазеше от търговците на дървен материал, които отваряха сергиите си и се готвеха за оживен пазарен ден. Попита за пътя гръмогласен чирак, момчето поклати глава и се провикна, че не знае къде живее някакъв си французин. Слугиня, помъкнала ведра с прясна вода от Големия водопровод, му показа къщата, която дьо Краон беше наел — малка, на два етажа, здраво притисната между два магазина, запусната и доста разнебитена. Корбет се ухили на себе си. Камбаните на църквата още биеха за първата сутрешна служба и той се надяваше да е подранил достатъчно, за да вдигне дьо Краон от спокойния му сън. Повдигна голямото чукало на вратата и с трясък го пусна да падне обратно. Повтори бързо потропването. Чу стъпки, вратата се отвори и се появи дьо Краон, напълно облечен с тъмночервена туника и кожени панталони, втъкнати в меки, черни ботуши за езда. Лукавото му, лисиче лице грейна във възможно най-лицемерна усмивка към Корбет.
— Скъпи ми Хю, очаквахме те — хвана ръката на Корбет и я стисна здраво. — Изглеждаш уморен. Или трябва да кажа лорд Корбет?
Близко разположените, зелени очи на французина заблестяха от злоба и подигравка.
— О, да, чухме новината. Влизай! Влизай!
Корбет последва мъжа, който на драго сърце би го убил, в една малка стаичка близо до стълбите. Стаичката беше мизерна, с мръсна тръстика по пода. Вместо огън имаше студена купчинка пепел, а стените бяха очукани и олющени. Разнебитеният стол, който дьо Краон измъкна изпод масата, изглеждаше опасен и негоден да послужи за друго освен за подпалки.
— Сядай! Сядай!
Корбет, макар и целият нащрек, прие поканата му, а сам дьо Краон приседна на крайчеца на олюляващата се маса. На писаря му се дощя ироничната, злобна усмивка да се изтрие от лицето на французина. Дьо Краон плесна с ръце.
— Е, Хю, от любезност ли е посещението? О — наведе се напред и докосна Корбет по ръката, — срещнах лейди Мейв. Дъщеря ти е красавица. На майка си се е метнала. Ще пиеш вино, нали?
— Не!
Усмивката на дьо Краон се стопи.
— Добре, Корбет, какво искаш?
— Защо си тук, дьо Краон?
— Нося послание на добра воля и приятелство от моя господар, краля на Франция.
— Лъжеш!
Дьо Краон втренчи поглед в Корбет.
— Съвсем скоро, Хю — с подигравателен шепот рече той, — съвсем скоро ще направя така, че да се задавиш с оскърбленията си!
Корбет се усмихна на свой ред.
— Само обещания и нищо повече, дьо Краон! Още не си ми казал защо си в Англия и какво те задържа в Лондон?
Дьо Краон се изправи и отиде до другия край на масата.
— Тук живеят френски търговци, интересите им засягат крал Филип. Вие, англичаните, сте известни с враждебността си към чужденците.
— Ами тогава трябва да внимаваш, дьо Краон!
— Внимавам, а и ти трябва да го правиш. Къде е твоята сянка — Ранулф?
— В началото на улицата — излъга Корбет. — Седи в една кръчма с отряд кралски стрелци в очакване да се върна.
Дьо Краон наклони глава на една страна.
— Беше в Уинчестър, сега си в Лондон. Защо му е на краля да праща най-доверения си служител и пазител на тайния печат обратно в града? — дьо Краон сложи пръст на устните си. — Убийствата — каза
