искат да помогнат. Градският съветник успя да набави два коня. Помогнаха на Малтоут да се качи и Корбет препусна нагоре по Бъдж Роу към Уест Чийп, после по Шембълс към Нюгейт, толкова бързо, колкото позволяваше състоянието на ранения. Ранулф ги следваше. Малтоут пъшкаше и стенеше, а Ранулф крещеше към него да не пипа очите си.
Не спряха, чак докато не стигнаха в „Сейнт Бартолъмю“. Потънали в пот и мръсотия, затропаха по вратата и закрещяха името на брат Томас. Пуснаха ги да влязат, а послушници помогнаха на Малтоут да слезе от седлото. Излезлият от църквата брат Томас дойде тичешком и отведе младия вестоносец. Корбет и Ранулф останаха да чакат в дългия и празен коридор. Зад здравата и залостена врата чуваха как крясъците на Малтоут се примесваха със спокойния глас на брат Томас и кротките успокоения на послушниците, които забързано носеха купи с вода и подноси с билки и мехлеми. Корбет се умори от назиданията на Ранулф и легна на пейката, за да подремне, докато прислужникът му кръстосваше напред-назад. Той изпрати по един послушник съобщение на Бред Стрийт и зачака брат Томас да се погрижи за очите на Малтоут. Вече беше съмнало, когато лекарят излезе.
— Не, не можете да го видите — заяви уморено. — Изпи чаша вино с приспивателно и ще спи до пладне.
— А очите му? — извика Ранулф, сграбчвайки свещеника за ръкава. — Загубил ли е зрението си?
Лекарят внимателно се освободи.
— Не знам — промълви той. — Водата, която сте излели върху лицето му е предотвратила по- нататъшните увреждания. Почистих кожата му и варта от очите му, засега това е всичко, което мога да направя.
Ранулф се обърна и заблъска с юмруци стената на коридора.
— Корбет — продължи брат Томас, — трябва да тръгвам. Ще те държа в течение.
Корбет сърдечно стисна ръката му, улови все още проклинащия Ранулф за лакътя и го изблъска навън от болницата.
На излизане срещнаха послушника, който се връщаше от Бред Стрийт.
— Съобщих на лейди Мейв — заяви той. — Тя се разтревожи. Иска да се връщате веднага.
Корбет му благодари и продължи пътя си. Бяха извървели половината от улицата, водеща към Нюгейт, когато Корбет чу послушника зад себе си.
— О, сър Хю! Сър Хю!
— Какво има, братко?
— Когато си тръгвах от дома ти, бях спрян от едно хлапе, което подскачаше нагоре-надолу като дяволче от ада. Каза ми, че има съобщение за теб.
— Какво е съобщението?
— Каза, че французинът е приготвил багажа си за заминаване.
— Това ли е всичко?
— Да, сър Хю.
Послушникът забърза обратно. След съвсем скорошния гняв, който все още проблясваше в очите му, Ранулф беше враждебно настроен и затворен в себе си. Вдигна един камък и го метна колкото можеше по- далече надолу по улицата.
— Защо се случи всичко, господарю?
Корбет само стоеше, без да помръдва, загледан в послушника.
— Зададох ти въпрос, господарю?
— Знам, Ранулф, но задръж лошото си настроение за себе си. Вероятно нападателите са ни причаквали цяла вечер. И да бяхте тръгнали към Фарингдън, те пак щяха да ви чакат там. Доколкото мога да преценя и вкъщи да си бяхме останали, може би щяха да нападнат и къщата.
— Кой е изпратил кучите синове?
Корбет се усмихна леко.
— Малтоут е в добри ръце. Лейди Мейв знае къде сме. Хайде да закусим. — Той посочи малка кръчма „Масата на Флетчър“, която отваряше рано, за да обслужва месарите и касапите, които работеха в Шембълс. — Малко храна и разреден с вода ейл?
— Малтоут е на легло ни жив, ни умрял! — злобно отвърна Ранулф.
— Известно ми е — отговори му Корбет. — Трябва обаче да помислим. Дьо Краон се готви да заминава. Подозирам, че той е изпратил нападателите.
Ранулф сви рамене и позволи на Корбет да го преведе от улицата в тихото голямо помещение на кръчмата. Сънливи прислужници и бледи момчета — готвачи им донесоха пресни пайове и кани с ейл. Корбет нареди на Ранулф да спре да мърмори, да седне, да се храни и да пие, а сам се опитваше да си припомни всяка подробност от срещата си с дьо Краон. Поне Ранулф стана по-поносим.
— Господарю, какво те кара да мислиш, че дьо Краон стои зад нападението?
— Ранулф, ти беше в къщата на французина на Грейсчърч Стрийт. Направи ли ти впечатление нещо необичайно?
— Беше доста мръсно и порутено. Помислих си, че е странен избор за дом на пратеника на френския крал. Имам предвид, господарю, че улиците около нея бяха затрупани с купища отпадъци, въпреки че колите за боклука стояха празни.
Корбет едва не се задави с парчето пай, което ядеше.
— Разбира се — промълви.
Картините нахлуваха в съзнанието му: срещата с дьо Краон и дьо Ньовер, старият градинар в гробището на Уестминстърското абатство, тиха улица, празните, изоставени коли за боклук, Падликот в Париж и после в Лондон.
— Слушай, Ранулф! Бързо! Имаш да свършиш две задачи. Наеми кон и иди до кметството. Кейд ще е там. Кажи му, че началникът на пристанището на Темза трябва да спре всякакво корабоплаване. Нека всички войници от града да се съберат на ъгъла на Теймз Стрийт. Трябва да са там до един час.
Сграбчи халбата от ръката на Ранулф.
— Върви, човече! Вероятно няма да можем да сторим нищо за очите на Малтоут, но може да заловим мъжете, наели нападателите!
След тръгването на Ранулф, Корбет седеше и проклинаше собствената си глупост. Беше установил, че хазната е обрана, че стената е умело прокопана в последните няколко дни. Падликот трябва да е работил над този тунел с усърдието на земеделец, който разчиства нива, без да бърза и редовно през последните месеци. Повечето от сребърните и златни съдове са останали недокоснати, бяха твърде обемисти и се набиваха на очи, за да бъдат изнесени и продадени незабавно. Вероятно крадците са решили да си поделят плячката, Уорфийлд да вземе сервизите, а Падликот парите. Корбет прехапа устни и бавно се изправи на крака. Но, чудеше се, не бяха ли обемисти и набиващи се на очи и торбите с монети! Падликот можеше да ги прибере, но нали ако започнеше да ги харчи, със сигурност щеше да остави следи? Къде появата на такова количество нови монети не би привлякла вниманието…? Разбира се! Корбет простена, грабна плаща си и бързо излезе от кръчмата.
Глава дванадесета
Корбет се настани в една от многото кръчми по Теймз Стрийт, докато пристигнат Ранулф и Кейд. Нае и петима рибари, които празнуваха нощ на голям улов, за да дебнат из кейовете и доковете за френски кораб, който се готви да отплава със сутрешния отлив. Шпионите му се върнаха до час и съобщиха за френски рибарски кораб,
— Предполага се, че корабът превозва вино, но — мрачно заключи мъжът — нали ги знаете французите, мастър? Корабът е бил търговски, превърнат е във военен.
Корбет изруга и се разплати с мъжете. Имаше опасност корабът да се измъкне от пристанището, а не искаше да бъде въвлечен в битка по вода в Темза или, още по-лошо, във водите на Ламанша, където французите можеха да се измъкнат от всеки преследвач и за
