— Каква е скоростта на „фантома“? — попита генерал Гулик.
— По изчисления на компютъра 3,3М — докладва майор Куин.
„Фантомът“ вече наближаваше горния ръкав от територията на Оклахома, а „Аврора“ завършваше завоя над южна Небраска.
— Ще го стигне — промърмори Гулик.
Двете точки продължиха да се преместват, като червената бързо скъсяваше дистанцията.
— „Фантомът“ пресече мексиканската граница — съобщи Куин. Той се поколеба, но дългът го караше да говори. — Сър, разрешавате ли на „Аврора“ да продължи с преследването?
— По дяволите. Мексиканците дори няма да разберат, че е там. Лети твърде бързо и твърде високо. А и да го засекат за кратко на радара, докато се усетят, вече няма да е там. Никакво отказване.
За по-малко от дванадесет минути бе пресечена цялата мексиканска територия и сега „Аврора“ бе само на две хиляди километра зад „фантома“, като продължаваше да го доближава.
— Прехващане след осем минути — обяви Куин.
Търкот чу шума от хеликоптерите далеч преди да пристигнат. Първо се приземи големият „Блекхоук“ и отвътре изскочиха шестима мъже с пожарогасители. Търкот знаеше, че след изгрев в нивата няма да остане нищо, освен няколко обгорели царевични стълба. Другият АХ-6, се приземи до него.
— Къде е майор Прага? — попита мъжът, който изтича от хеликоптера.
Търкот посочи мястото на катастрофата.
— Загина при падането.
Мъжът коленичи до пилота.
— Какво е състоянието му?
— Мисля, че има сътресение. Не му свалих шлема, за да притиска черепа, в случай, че е счупен.
Мъжът даде знак да качат ранения на борда на големия хеликоптер. Сетне посочи Търкот.
— Идвате с мен. Ще ви откарам в Куба, там искат да говорят с вас.
— Сър, „Аврора“ е направила снимки на „фантома“ — обади се Куин. — Какви са разпорежданията, когато го застигне?
„Аврора“ бе чисто разузнавателен самолет. Монтирането на какъвто и да било вид оръжейни системи би нарушило аеродинамичната му форма и би повлияло драстично на скоростта.
— Искам да разберете откъде идват тези фантоми — каза Гулик. — А след това ще изпратя там някой, който да се погрижи за проблема.
И двата индикатора премигваха над източното крайбрежие на Тихия океан.
— „Куб шест“, говори „Аврора“ — прошипя гласът на офицера от разузнавателната служба в слушалките на Гулик. — Искам разрешение за изпращане на танкер с резервно гориво, който да ни пресрещне на обратния път. След петнадесет минути пресичаме точката на незавръщане. Приемам.
— Говори „Куб шест“. Разбрано. Край. — Гулик посочи с пръст Куин, който също имаше слушалки.
— Аз ще се погрижа за това, сър — кимна Куин.
Мексиканската брегова линия бе останала далеч назад. Гулик си даваше сметка, че Тихият океан край бреговете на Централна и Южна Америка е доста пусто място. Двете точки се носеха почти право на юг.
— Догонваме ги — обади се пилотът. — Сега са само на четиристотин километра пред нас. Ще намаля малко тягата.
Гулик следеше данните от телеметрията. Всичко това му припомняше времето, когато служеше като летец-изпитател и даваше наземни дежурства. Да получаваш същата информация, каквато и онези горе, но да не можеш да предприемеш нищо. Когато скоростта на „Аврора“ падна под 2,5М, офицерът отвори разузнавателния контейнер и задейства нисковисочинната светлочувствителна телевизионна камера (НВСТК). Гулик получи изображението незабавно чрез сателитната връзка. Всъщност НВСТК не беше обикновена телевизионна камера. Тя бе снабдена с мощно усилвателно устройство, което долавяше светлинните лъчи дори и през нощта, предавайки яркост и контраст на изображението, като същевременно можеше да го увеличава до сто пъти. Офицерът от разузнавателната служба ориентира камерата напред, използвайки координатите от сателита, за да локализира точното местонахождение на „фантома“.
— Сто и шестдесет километра — докладва пилотът. — Сто и двадесет.
— Видях го! — извика офицерът.
На малкия телевизионен екран пред Гулик бавно изплува светла точка. Сякаш осъзнала, че я наблюдават, точката изведнъж подскочи надясно и изчезна под океанската повърхност, сред фонтан от водни пръски.
Гулик се облегна на бюрото и затвори уморено очи. Усещаше пулсираща болка в челото.
— „Куб шест“, говори „Аврора“. „Фантомът“ се потопи. Повтарям. „Фантомът“ се потопи. Предавам координатите.
10.
Генерал Гулик си наля чаша кафе и после се настани на председателското място в заседателната зала. Незабелязано за останалите извади няколко таблетки против главоболие от джоба на куртката си и ги глътна с кафето. Докладите вървяха един след друг.
— „Аврора“ се връща обратно — започна майор Куин. — Кацане след двадесет и две минути. Разполагаме с точните координати на мястото, където „фантомът“ е паднал в океана.
Гулик огледа лицата на присъстващите от вътрешния кръг на „Меджик-12“. Всеки от тези хора знаеше точно сферата на своите задължения и веднага след получаване на разпорежданията се заемаше да ги изпълнява.
— Адмирал Кокли, сега „фантомът“ е във вашия район на действие. Искам най-близкият от нашите кораби веднага да се отправи към мястото! Имайте готовност да се спуснете под вода и да извадите това нещо.
— Господин Дейвис, искам да анализирате незабавно цялата информация от „Аврора“ и да ми представите подробен доклад.
— Вече работим върху цифровата информация — отвърна Дейвис. — След приземяването на самолета ще прегледам и записите от телекамерата.
Гулик си припомни още веднъж хода на събитията, опасявайки се да не пропусне нещо важно. Все по- трудно му беше да се съсредоточава.
— Какво става с разбития хеликоптер?
Куин беше готов за отговор, а чрез миниатюрната слушалка, пъхната в ухото, имаше директна връзка с човека, пратен да разследва инцидента.
— Пожарът е потушен. Транспортната група излетя и след петнадесет минути ще бъде на мястото. Хората, които са вече там, почистват района от останките и разполагат постове. Все още никаква реакция от страна на местните жители. Мисля, че ще успеем да се измъкнем незабелязано.
Гулик кимна. Ако вдигнат останките от изгорелия хеликоптер преди изгрев слънце, без да бъдат забелязани, мисията на „Найтскейп“ може да се брои за успешна. Не биваше да забравя и „фантома“, но това бе въпрос, на който се надяваше скоро да намери подходящия отговор.
— А какво стана с оцелелите от катастрофата? Докарахте ли ги вече?
Куин провери в компютъра.
— Пилотът е в болницата в Лас Вегас. Все още е в безсъзнание. Майор Прага е загинал при инцидента.
