Куин беше в стихията си. Преди да го назначат в Зона 51, той бе работил в проекта „Синя книга“ — секретна изследователска група на ВВС, занимаваща се с докладите за НЛО —
— Тези неща се случват твърде често, за да ги държим под похлупак. Доста от съобщенията за „изтребители фу“ още тогава са достигали вестникарските страници, а някои дори са отбелязани в книгите, посветени на НЛО. Това, което успяхме да запазим в тайна обаче, бе, че сме изгубили дванадесет самолета в опит да заловим някое „фу“. Всеки път, когато наш прехващач или бомбардировач е правел опит да се сближи с малкия летателен съд или да от крие огън по него, „фу“-тата реагирали по един и същ начин — обръщали се и се врязвали директно в самолета, оставяйки го в безпомощно състояние. Точно както е станало и с „Найтскейп шест“. По тази причина още през войната върховното командване наредило на пилотите да не прибягват до подобни опити. Очевидно това е свършило работа, защото трагичните инциденти били прекратени.
След войната, когато разузнаването се сдобило с всички материали от разработките на японците и немците, било установено, че те също са се срещали с „изтребителите фу“ и опитите да ги свалят завършвали също толкова безуспешно. В действителност, те са смятали, че сферите са
Кенеди се наведе напред.
— Фон Сеект е бил на летището, когато са изпращал „Енола Гей“, нали?
— Точно така, сър. Фон Сеект е присъствал — кимна Куин.
— И все още не знаем нищо за тези изтребители? — попита Гулик.
— Не знаем, сър.
— Руски? — вдигна вежди Кенеди.
Куин се облещи в него.
— Моля, сър?
— Ами ако са били руски? Тези негодници ни изпревариха с техния „Спутник“. Може да са тяхна работа.
— О, не мисля, сър. А и няма никакви данни да са руско производство. Освен това, съобщенията за тях бяха прекратени след свършването на войната. За известно време.
— Докога? — попита Кенеди.
— През 1986 г. разузнавателни спътници засякоха „фантом“ във високите слоеве на атмосферата. Обектът не отговаряше на нито един от познатите самолети.
Куин натисна бутон и на екрана се появи нова снимка. Изглеждаше като безсмислена детска драсканица в зелено. Една зигзагообразна линия пресичаше екрана и няколко пъти се връщаше обратно към първоначалното място.
— Това е маршрутът на „фантома“, засечен през 86-та на височина от хиляда и четиристотин до четиридесет и осем хиляди метра. — Куин натисна друг бутон. — А ето и маршрутът на тазвечершния „фантом“, наложен върху първия. — Двете линии имаха доста общи черти. — Има още нещо, сър.
— И то е?… — попита Гулик.
— Става дума за още една серия необясними явления, веднага след тази. Военноморските сили и Разузнавателното управление към Министерството на отбраната провеждали операция под кодовото название „Аквариус“. Всъщност, те използвали… опитвали се…
— Хайде изплюй камъчето, човече! — ядоса се Гулик.
— Използвали екстрасенси за откриване на подводници.
— О, божичко! — промърмори Гулик. — И после? — добави уморено той.
— Екстрасенсите се справяли сравнително добре. Дори показали приблизително 60% успеваемост по съвпадението на географската ширина и дължина на движещи се под повърхността подводници, макар че ги държали в затворено помещение в Пентагона и им показвали единствено снимки на търсения обект. От време на време обаче се случвало нещо много странно. Някои от екстрасенсите долавяли присъствието на друг обект, който кръжал над подводниците.
— Остави на мен да продължа — прекъсна го Гулик. — Никой не знае какви са били тези летящи обекти. Познах ли?
— Разузнавателните спътници засичали… — Куин натисна поредното копче и на екрана се появи позната картина — зигзагообразна зелена линия.
— И никой ли не е могъл да даде разумно обяснение на случилото се? — попита Гулик.
— Не, сър.
— Искате да кажете, че си имаме работа с истински НЛО, така ли?
— Ами, нещо такова, сър.
— Само това ни липсваше! — избухна генералът. — Това вече минава всякакви граници! — той погледна към Кокли. — Искам да ми извадите това нещо и да ми кажете какво представлява!
Докато останалите се изнизваха през вратата, Кенеди доближи Гулик и приседна до него.
— Дали да не се консултираме с Хемщад в Дълси за тези изтребители? Може да разполагат с информация за тях в Машината.
Гулик го изгледа навъсено.
— Искаш ли теб да пратя при Машината? — попита той.
Кенеди преглътна уплашено.
— Мислех, че можем да му се обадим и да попитаме…
— Ами ако си представим, че Машината е в състояние да контролира…
— Много мислиш — отряза го безкомпромисно Гулик и приключи разговора.
11.
Джон Симънс се пробуди в мрака. Поне му се струваше, че е буден. Нито виждаше, нито чуваше нещо. Обхвана го паника, когато направи опит да се раздвижи. Крайниците му не му се подчиняваха. Завладя го ужасното усещане, че продължава да сънува, че не е в състояние да свърже съзнанието с нервната си система, за да предизвика каквото и да било движение. Чувстваше се откъснат от тялото си и от реалността. Като носещ се из пространството разум.
И тогава дойде болката. Без никакво предупреждение изригна право в мозъка му, заемайки целия съзнателен свят. Извираше от всички нервни окончания като милиони иглички, които се стрелкаха нагоре по чувствителната му тъкан. Никога досега не бе преживявал толкова ужасяващо усещане.
Джони изпищя и най-ужасното от всичко бе, че не можа да чуе дори собствения си глас.
12.
Към пет и тридесет сутринта животът в Лас Вегас показваше известни белези на замиране. Неоновите реклами все още грееха и по улиците имаше хора, но повечето бързаха да се приберат след изтощителната
