Третият член, капитан Майк Търкот, е бил леко ранен и в момента е тук, сър.
— Доведете го.
Петстотин метра по-високо, превързаният и изтощен Търкот чакаше от половин час да го повикат. Якето му беше разкъсано и обгоряло, а лицето му бе измазано със сажди. Превръзката, която си бе сложил на мястото на катастрофата, бе пропита с кръв, но изглежда кървенето бе спряло. Не смееше да я свали, за да се увери, а и никой не му бе предложил квалифицирана помощ.
Хеликоптерът се спусна съвсем за кратко, колкото да го остави на пистата, преди да продължи с тежко ранения пилот към Лас Вегас, където имаше военна болница. На летището го чакаха двама души от охраната, които го отведоха в хангара.
Една от насрещните врати бе отворена и в пространството зад нея се виждаше голяма летяща чиния. Търкот й хвърли един поглед, колкото да установи, че най-вероятно е подобна на онази, която ги бе придружавала над Небраска. Нищо чудно дори да е същата. Не беше необходимо да си гений, за да събереш две и две и да си дадеш сметка, че обезобразяването на животните, фалшивите следи от приземяване в нивата и тези странни летателни средства, са част от широкомащабна дезинформираща операция. Само едно не разбираше — как се подреждат отделните части от мозайката. Например мисията в Небраска, от която се връщаше, все още изглеждаше напълно лишена от смисъл. Толкова много средства, за да се отвлече вниманието от Зона 51?
Едно обаче беше сигурно. Вече разполагаше с достатъчно сведения, за да потърси Дънкан. Нека някой друг подрежда мозайката. Стига му, че се измъкна невредим. Погледна дясната си ръка. Пръстите му забележимо трепереха. Макар убийството на Прага да не бе първото в кариерата му, все още бе потресен от станалото. Не без усилия успя да върне мислите си към настоящата ситуация. Все още не се е измъкнал. Сигурен бе, че обгореният труп на Прага няма да повдигне излишни въпроси. Знаеше, че другите екипажи ще се върнат от мястото на инцидента малко след изгрев слънце, защото трябваше да почистят района. Веднага щом ги разпитат, ще узнаят за присъствието на двамата цивилни, забелязани от техния хеликоптер. Тогава вече ще се задават въпроси, на които Търкот не би могъл да отговори. Въпроси, които щяха да са като непроходими минни полета за военната му кариера. Но докато разглеждаше извънземния апарат, Търкот си каза, че залозите изглеждат далеч по-големи от обикновена военна пенсия. Не се съмняваше, че разбере ли местното командване за освободените цивилни, реакцията може да е много по-строга от обикновено дисциплинарно наказание. Тези хора играеха твърдо и с убийството на Прага той бе излязъл на тяхното игрално поле. Налагаше се час по-скоро да се измъкне и да остави на Дънкан да прикрива следите.
Вратата на асансьора се отвори и офицерът вътре му махна да влиза. Търкот пристъпи в кабината, вратата се плъзна обратно и сякаш подът под краката му изчезна, докато се носеха надолу. Когато вратата отново се разтвори, той се озова в предния коридор на Куба. Заоглежда се, но офицерът го изтика и му посочи една странична врата. Когато влезе в заседателната зала, светлините й бяха намалени. Имаше няколко души, седнали в затъмнената част, от другата страна на голямата маса. Търкот пристъпи към човека с генералски мундир.
— Сър, капитан Търкот се явява по ваша заповед. — Той забеляза металната табелка върху гърдите на генерала. На нея пишеше „Гулик“.
— Какво стана? — попита отсечено Гулик.
Този глас! Същият, който издаваше нареждания на Прага по радиото — сега Търкот си спомни къде го е чувал преди: комисията, пред която даваха показания след инцидента в Германия. Гласът несъмнено принадлежеше на един от шестимата, които ги разпитваха в онази строго охранявана база край Берлин. Търкот си пое дъх и прочисти мислите си от всичко, освен от историята, която възнамеряваше да разкаже. Всяко нещо с времето си.
Той описа подробно събитията от изминалата нощ, но естествено пропусна откриването на младежа и девойката в камиончето и убийството на Прага. Гулик прояви най-голям интерес към нападението на малката сфера, но Търкот нямаше кой знае какво да добави, още повече, че в този момент вниманието му бе съсредоточено другаде.
Гулик изслуша доклада му, сетне посочи вратата към коридора.
— Свободен сте. Вървете да ви превържат в клиниката.
„Нито думичка благодарност“ — помисли си Търкот, докато напускаше залата. Спомни си, че в Германия Гулик бе оценил най-високо постъпката на Търкот — постъпка, с която едва ли можеше да се гордее. Но очевидно събитията от изминалата нощ не бяха от подобна категория. Вече не се съмняваше, че ако беше убил двамата цивилни и бе представил труповете им като трофеи, щеше да получи най-малко сърдечно потупване по рамото.
Вратата на асансьора се плъзна зад гърба му и той пое към повърхността. Сега вече трябваше да потърси начин да се измъкне.
Генерал Гулик изчака, докато капитанът излезе от залата. Едва тогава се обърна и погледна многозначително майор Куин.
— От този не получихме никаква помощ. Искам всички останали екипажи да бъдат подробно разпитани, веднага след като се върнат от мястото на инцидента. Анализирахте ли информацията от „Аврора“?
— Да, сър. Разполагаме с няколко доста висококачествени снимки на „фантома“.
На екрана изникна малка светеща топка.
— Мащаб? — попита Гулик.
В долния край на екрана светна оразмерителна линия.
— Диаметър един метър и осемнадесет сантиметра, сър — побърза да вметне Куин.
— Система на движение?
— Неизвестна.
— Летателни характеристики?
— Неизвестни.
— Спектрален анализ?
— Съставът на външната обвивка не подлежи на никакви…
— Неизвестен, значи. — Гулик удари с длан таблото, загледан в изображението, сякаш се опитваше да проникне в него. — Какво, по дяволите, знаем за него?
— Ами… — Куин спря и си пое дъх. — Всъщност, сър, и друг път сме го засичали.
— Какво?
В отговор Куин раздели екрана на две, снимката от „Аврора“ се измести наляво, а в дясната част на екрана се появи зърнисто чернобяло изображение на идентичен обект.
— Говори, Куин — изръмжа Гулик. — Не спирай.
— Снимката отдясно е направена… — майорът млъкна развълнувано и се покашля, за да прогони напрежението — на 23 февруари 1945 г. от стрелковата куличка на П-47 „Тъндърболт“, по време на полет над река Рейн в Германия.
Из залата се разнесоха развълнувани коментари.
— „Изтребител фу“ — произнесе Гулик.
— Точно така, сър.
— Какъв е този „изтребител фу“? — попита Кенеди.
Гулик не отговори, замислен върху новото разкритие. Куин метна поглед към монитора и продължи да обяснява на останалите присъстващи, които очевидно не бяха толкова детайлно запознати с авиационната история.
— Обектът отдясно носи названието „изтребител фу“. По време на Втората световна война наши екипажи много кратно са засичали подобни летателни тела. Тъй като първоначално са ги сметнали за японски или германски тайни оръжия, цялата информация за тях е била засекретена. Първите доклади за „изтребители фу“ датират от края на 1944. Описват ги като метални сфери или като топки светлина, с диаметър приблизително около метър. По това време екипажите на нашите самолети вече се състояли от ветерани, хора достатъчно опитни, при това почти винаги въоръжени с фотоапарати и камери, и съобщенията им били вземани на сериозно.
