— А, не, идвам с вас. Трябва да видя онова нещо с очите си. Жалко само, че нямаше по-приятен начин за пътуване.
— Ей — тупна го по рамото Търкот. — Това е най-голямото забавление, на което можеш да се наслаждаваш, без да си сваляш гащите.
— Не мога да се съглася с последното — произнесе мрачно Нейбингър.
Че Лу огледа залата, докато изчакваше очите й да се адаптират към зелената светлина от пултовете. Бяха малко по-високи от нормалния стандарт и изписани със старорунически надписи.
— Както вече казах — поясни Костанов, — когато влязохме, в стаята цареше мрак. Но на следващия ден пултовете бяха озарени в светлина.
— Опитахте ли да работите с някой от тях?
— Не още. Пък и не знаем за какво служат.
Че Лу спря пред централния пулт с масивен черен обков, обърнат към гладко шлифованата каменна стена.
— Дали това не е врата? — посочи тя.
Костанов кимна. Той също бе забелязал процепа в стената.
— Може би някое от копчетата на този пулт ще я отвори.
— Може би — повтори Костанов. — Но копчетата са много, а натиснатото току-виж предизвикало енергиен изблик като онзи, дето уби един от войниците ми.
— Да можех да се свържа с Нейбингър — промърмори Че Лу, докато плъзгаше длан по надписите.
— За съжаление връзката е прекъсната от дебелите стени. Много пъти опитвахме, но напразно!
Че Лу се сети за друга възможност.
— Ами ако ви осигуря тесен отвор, над който има чисто небе?
— Знаете ли такова място? — погледна я обнадеждено Костанов.
21.
— Пилотът иска да говори с вас — изкрещя навигаторът направо в ухото на Търкот. След това му подаде слушалките.
Гласът на пилота звучеше с тънък, металически тембър:
— Току-що получихме сателитно съобщение от КИСПП. Аспасия е пратил вест, че до два дена пристига на Земята.
Търкот кимна, смъкна слушалките и предаде информацията на Нейбингър.
— Божичко! — възкликна професорът. — Само след два дни? Нямаме много време.
— Мисля, че дотогава ще си бъдем у дома.
— Е, аз пък се надявам на същото — рече Нейбингър.
Търкот огледа товарния отсек. Десантчиците бяха в последен стадий на подготовка. Самолетът непрестанно се клатушкаше, тъй като пилотите се стараеха да летят съвсем ниско над извивките на местността.
Едва сега Търкот усети, че е плувнал в пот във водолазния си костюм. Ненавиждаше чакането и съдбата му да е в нечии други ръце. Щеше да се почувства неизмеримо по-добре веднъж озоват ли се долу — макар и на вражеска територия. Обърна се и се усмихна окуражително на Нейбингър. По челото на професора се стичаха едри капки пот.
— Всичко ще бъде наред — увери го Търкот.
— Така е… само ме отведете в гробницата — процеди Нейбингър през здраво стиснати зъби.
Лиза Дънкан хвърли недопушената цигара на бетонния под на хангара и я смачка с тънкото си токче. Върна се при бюрото и отново прегледа последните съобщения. Едно от тях привлече вниманието й и тя го зачете внимателно.
— Нещо интересно ли открихте? — произнесе зад гърба й Зандра.
Дънкан се обърна и я измери с поглед.
— Какво е СТААР?
— СТААР?
Дънкан й подаде разпечатката на съобщенията.
— Преди два часа сте получили съобщение от някой или нещо с подобно кодово название.
— Което никога не сте чували, макар да работите в най-висшите етажи на властта — допълни Зандра с неразгадаемо изражение зад тъмните очила. — Познах ли?
— Познахте — отвърна намръщено Дънкан.
— Щом не знаете, така е трябвало.
— Дявол да го вземе… — Дънкан тъкмо си поемаше дъх за да продължи тирадата, когато Зандра вдигна ръка да я спре.
— Не си правете труда. Става въпрос за нещо, което стои не само над вас, но и над правителството на Съединените щати.
— Ще видим тази работа — закани се Дънкан и тръгна решително към вратата.
— Чакайте! — извика й Зандра. Откъм радиоприемника се носеше равномерно писукане.
— Какво има? — попита Дънкан, видяла че Зандра сяда до приемника и си слага слушалките.
— Прехванахме съобщение от Китай.
— Не може да са скочили толкова бързо.
— Не са — увери я Зандра. — От някой друг е.
— Откъде?
Зандра помисли малко и отвърна:
— Изглежда този, който предава, се намира вътре в Циан Лин.
— Но как?…
Зандра отново вдигна ръка.
— Млъкнете и ме оставете да дешифрирам съобщението. Ето…
ПОЛУЧАТЕЛ: ЧЕТВЪРТИ ОТДЕЛ
ПОДАТЕЛ:ГРУЕВ
ЗАТВОРЕНИ ВЪТРЕ
КНА ОХРАНЯВА ИЗХОДИТЕ
ЗАПАСИТЕ ПРИВЪРШВАТ
СВЪРЗАХМЕ СЕ С ПРОФЕСОР ЧЕ ЛУ
ОТ ПЕКИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
МНОГО АИРЛИАНСКИ АРТЕФАКТИ
НЕОБХОДИМ Е ПРЕВОД НА СТАРОРУНИЧЕСКИ НАДПИСИ
ЧАКАМЕ ОТГОВОР
— Кой е Груев и какъв е този Четвърти отдел? — попита Дънкан, чието търпение вече се изчерпваше.
— Четвърти отдел е руският еквивалент на „Меджик-12“. Груев е кодово название за един от агентите й.
— Май знаете доста по този въпрос.
— И още как. Получихме сведения от разузнаването, че преди седем дни Груев е потеглил начело на неголяма група към гробницата. Връзката обаче била прекъсната и руснаците сметнали, че хората им са заловени.
— Защо не сте ми казали, че вътре може да има руснаци?
— Не е трябвало да знаете.
Дънкан стисна зъби.
— Слушайте — продължи Зандра, — ще научите всичко, като му дойде времето. Сега по-важното е да
