— В момента е малко заета — отвърна от мрака глас с доловим акцент. — Кой пита за нея?
Търкот познаваше гласа и акцента. Нужни му бяха няколко секунди, докато изрови от паметта си съответната информация.
— Груев? — повика го той.
Една фигура се появи от страничния тунел. Търкот побърза да изключи прибора за нощно виждане, забелязал мощния прожектор в ръцете на другия. Тунелът се озари в ярка светлина. Позна го, макар да ги деляха десетина метра.
— Костанов!
— О, капитан Търкот — руснакът се поклони насмешливо. — Радвам се да ви срещна тук.
— Значи от самото начало си играл за руснаците — сети се Търкот. — Само си ни хвърлял прах в очите.
Костанов поклати глава.
— Напротив, всичко, което ви казах на самолетоносача, бе самата истина. Сега обаче нямаме време за обяснения.
— Какво открихте вътре?
— Нещо като център за управление — Костанов надзърна през рамото на Търкот. — Ах, професор Нейбингър, да знаете само какви интересни неща ви чакат долу. — Той каза нещо на руски на човека до него. — Пращам един от хората ми да доведе професорката. След това ще продължим навътре по този коридор. — Той посочи наляво.
Капитан Рейкс присви очи срещу вятъра, докато вторият хеликоптер кацаше на вертолетната площадка. Изчака да спре въртенето на роторите и тогава се приближи към машините. Вече беше озадачен и дори обезпокоен от факта, че по корпусите им липсваше каквато и да било маркировка. Вертолетите бяха от познатия тип УХ-60 „Блекхоук“, но досега не беше виждал да се окачват толкова обемисти допълнителни резервоари на малките носещи крила над товарния отсек. Освен това бяха боядисани в черно.
Вероятно им предстоеше доста дълъг полет, с тези допълнителни резервоари, прецени Рейкс с нарастващо безпокойство, защото единствената страна, която ги заобикаляше от три посоки, беше Китай. А тези странни птици идваха от четвъртата посока. Не му се вярваше, че са пристигнали тук само за да презаредят и да потеглят обратно. Не беше изключено, но такива неща просто не ставаха във флотата.
Рейкс остана на място, докато пилотът скочи от кабината и се приближи към него.
— Добър вечер, сър — произнесе бодро О’Калахан. — Ще ви бъдем безкрайно благодарни, ако хората ви напълнят догоре резервоарите на нашите птички и ако ни осигурите тихо местенце, където да отдъхнем няколко часа. Ще излетим едва по здрач.
Рейкс се разпореди един от мичманите да се погрижи за екипажа, а той се върна на мостика, където поне все още командваше и произнесе с философска примиреност:
— От нас се иска да служим до сетен дъх.
— Уф, че студено, мамка му — произнесе с тракащи зъби Еймъри.
Даунинг не се учуди, че тъкмо единственият волнонаемен на борда пръв се оплака от смразяващата температура в „Сив вълк“. По тавана и стените избиваше гъст слой влага и единственият шум, който се чуваше в помещението, бе от падащите върху металния под капки. Вътре цареше мрак, ако не се броеше слабото сияние на аварийните светлини от таблото и блясъците на преминаващите с педантично постоянство „фу“-та отвън.
Даунинг погледна към показанията на дълбокомера. За последния час бяха изгубили още двеста метра. Не го безпокоеше дълбочината, колкото постоянно спадащата температура.
— Още колко ще трябва да чакаме? — попита Еймъри, за пети път през последния час.
Даунинг не си направи труда да отговори. Загърна се плътно в комбинезона, докато полагаше почти напразни усилия да потисне треперенето.
— Защо онези тъпаци в КИСПП не се свържат с Аспасия и не го помолят да си повика обратно проклетите „фу“? — произнесе плачливо Еймъри.
Даунинг вече бе помислил върху този въпрос и разполагаше с готов отговор.
— Защото в КИСПП не знаят, че сме тук.
— Тогава кой, по дяволите, е наредил да слезем долу? — не се предаваше Еймъри.
— Знам колкото и ти — отвърна Даунинг. — Предполагам обаче, че е същият, който е дал нареждане на подводниците да кръжат над нас.
В Куба Кели Рейнолдс бе влязла в ролята на зрител, което обаче не я безпокоеше ни най-малко. Изображенията на аирлианските кораби върху марсианската повърхност, предавани от видеостереоскопа на „Наблюдател“, бяха толкова заинтригуващи, че просто не можеше да се откъсне от екрана. Около корабите цареше някаква активност, но разделителната способност на скопичната камера не осигуряваше чак толкова детайлна картина. Нямаше обаче никакво съмнение, че корабите се готвят за излитане. За съжаление малко по-късно системите на борда на „Наблюдател“ бяха изключени.
В горния десен ъгъл на екрана бяха изписани серия червени цифри, които отброяваха времето до обявения час за стартиране на аирлианските кораби. След по-малко от четирийсет и осем часа летателните съдове на пришълците щяха да се приземят насред Сентрал парк.
Часът на кацането бе предизвикал нови бурни дебати — този път за възможностите на корабите на пришълците. Очевидно бе, че след като възнамеряват да преодолеят разстоянието от Марс до Земята за по-малко от едно денонощие, корабите бяха в състояние да развиват смайващи скорости. Още едно технологично чудо, което земните учени се надяваха скоро да опознаят. Обсъждаше се също така откъде са пристигнали тези „хищни нокти“, както ги бяха нарекли в пресата, заради страховития им изглед. Товарният отсек на кораба-майка бе предназначен за пренасяне единствено на скакалците.
Отговорът дойде едновременно от няколко научни центрове, което затрудни определянето на първооткривателя. Така или иначе, предполагаше се, че „хищните нокти“ са били прикачени
Заключението естествено породи нови спекулации относно предназначението на „ноктите“ — било заради местоположението им върху корпуса, или заради вида им, всички единодушно ги категоризираха като бойни кораби. За да успокои духовете, КИСПП побърза да припомни, че ако пришълците са имали намерения да причинят зло на човечеството, можели са да го сторят още преди хилядолетия. Освен това, подчертаха от КИСПП, Аспасия бил всепризнат защитник на човешката раса.
Кели отклони поглед от екрана, загрижена за съдбата на своите приятели в Китай. От време на време в новините се мяркаха съобщения за онова, което ставаше на Земята. Съюзническите сили бяха съкрушили и втория опит на Садам Хюсеин да превземе Кувейт и сега армията му отстъпваше в безпорядък. Вестите от Китай също бяха обезпокоителни. Имаше непотвърдени съобщения за сражения в покрайнините на Пекин и по улиците на Хонконг. Части на КНА бяха завзели ключови позиции в града, говореше се за масови разстрели и за тайвански командоси, които се сражавали на страната на студентите.
Ала нито дума за обстановката около древната гробница Циан Лин и може би така бе по-добре. Кели вярваше в уменията и способностите на капитан Търкот и не се съмняваше, че отново ще се срещне с него и с професор Нейбингър, след като всичко приключи успешно. И дано това да стане преди пристигането на Аспасия на Земята, каза си тя и отново погледна екрана, където се виждаха корабите.
— Толкова са красиви — прошепна тя. — Толкова красиви.
24.
— Не можеш ли да се ориентираш? — обърна се Търкот към Нейбингър.
Намираха се в контролния център заедно с Костанов, Че Лу и студентите.
— Божичко, никой не се е натъквал досега на подобно откритие! — възкликна Нейбингър, докато оглеждаше многобройните пултове и табла. — Не може да се сравнява дори с подземната зала на
