— Достатъчно — извика Толанд. — Тук ще почиваме.

Беше едър мъж, с побеляла за възрастта си — тридесет и пет години — коса, което можеше обаче лесно да се обясни с характера на работата му.

Фолкнър разпредели постовете и останалите мъже се натъркаляха право на земята. За разлика от Толанд той бе нисък и набит, с яки, мускулести ръце и крака. Беше шампион по бокс в тежка категория на поделението, преди там да се появи Толанд.

— Хубаво ще е да се почистите и изкъпете — рече Толанд.

— По дяволите, нали скоро пак ще се изцапаме? — обади се един от мъжете, нахлупил широкополата си шапка над очите. Останалите, които служеха от по-дълго при Толанд, вече бяха почнали да се събличат.

— Да, но аз държа на личната хигиена — произнесе с равен, спокоен глас Толанд.

— Ще се изчистя, когато напусна този свинарник — отвърна полушеговито австралиецът.

Толанд дръпна затвора на своя „Стърлинг“ и отсеченият, металически звук отекна в утринната тишина.

— Ще се почистиш веднага.

Австралиецът зяпна към него.

— Какво ти става бе, човече? Да не си мръднал нещо?

— Не съм ти „човече“. Аз съм твоят командир. Смъквай дрехите, подреди ги на брега и заставай в редицата. — Той насочи дулото към корема на австралиеца. — И по-бързо!

Скоро хората нагазиха до пояс във водата. Белите им тела контрастираха с техните обгорени от слънцето лица и ръце. Толанд и Фолкнър се заеха да обискират бавно и методично подредените на брега дрехи.

Пръв Толанд вдигна една пластмасова манерка, разклати я и я обърна. Вътре нямаше нито капчица вода. Той взе фенерчето и светна в тясното гърло.

— Я, какво имаме тук? — произнесе с любопитство той.

Извади нож и го заби в долния край на манерката, разрязвайки я на две. Отвътре изпадна найлонова торбичка, пълна с кафеникав прах.

— Това на кого е?

Мъжете се извърнаха и погледнаха австралиеца, който бе новакът сред тях.

— Ела тук, „човече“ — подкани го с усмивка Толанд.

Австралиецът излезе от водата, прикривайки инстинктивно слабините си с ръце.

— Нали казах да няма дрога. Казах ли, а? — попита Толанд.

— Не съм разбрал…

Първият откос попадна в коремната област и Толанд повдигна дулото на автомата нагоре. Австралиецът подскочи назад и се пльосна в реката с разперени ръце, обагряйки водата с кървава пяна.

Останалите войници побързаха да се върнат при дрехите си.

— Обличайте се — викна им Фолкнър. — Ще останем тук още няколко часа.

Толанд вече се бе настанил под сянката на едно дърво, Фолкнър клекна до него и му подаде един лист.

— Съобщението, което Ендрюз прие снощи.

Толанд го погледна — дълъг списък от букви, които на пръв поглед нямаха никакъв смисъл.

— Кодирано е. Сигурно се безпокоят, че някой може да ни подслушва.

Фолкнър не отговори. Извади ножа си и се зае да точи и без това блестящото острие.

Толанд извади от кожената си чанта малък бележник и го отвори на единадесета страница — съответстваща на деня от месеца, в който бяха получили съобщението — и започна да сравнява буквите от листа с тези на страницата. После, използвайки триграф — стандартна страница с трибуквени колонки, се зае да го дешифрира. Работата върнеше бавно, особено там, където трябваше да се определи краят на едната дума и началото на следващата. След около двадесет минути текстът беше разшифрован.

ДО ТОЛАНД

ОТ МИСИЯТА

ДО ДВАНАДЕСЕТ ЧАСА

ОСЪЩЕСТВЕТЕ КОНТАКТ

В ОКОЛНОСТИТЕ НА ПАКАС НОВОС

ОТВЪД ГРАНИЦАТА С БРАЗИЛИЯ

В КООРДИНАТИ СЕДЕМ ДВЕ ТРИ ШЕСТ

ОСЕМ ЧЕТИРИ.

ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ КЪМ НОВИТЕ РАЗПОРЕЖДАНИЯ.

ОСИГУРЕНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗАПЛАЩАНЕ

ПО МИЛИОН НА ЧОВЕК.

НЕ ГУБЕТЕ ИЗЛИШНО ВРЕМЕ.

ПОТВЪРДЕТЕ ПОЛУЧАВАНЕТО НА СЪОБЩЕНИЕТО.

КРАЙ

Толанд извади картата и свери координатите. Мястото на срещата бе на около петдесет километра североизточно. Той подаде листчето на Фолкнър.

— Защо просто не са го стоварили на някое от изоставените летища? — попита Фолкнър.

— Американците следят целия район с радари. Заради наркотрафикантите. Каквото и да са намислили в „Мисията“, искат да го запазят в тайна.

Фолкнър разглеждаше замислено картата.

— Доста път е, а времето е ограничено. Защо е тази припряност?

— Ще се справим. — Толанд потърка наболата си брада. — Чудя се какво ли ще искат от нас, след като се срещнем с нашия човек?

Фолкнър кимна към наемниците.

— Някои от момчетата сигурно ще откажат да навлязат толкова дълбоко в джунглата.

Толанд положи ръка върху дулото на своя „Стърлинг“.

— Ако някой има възражения, да ги изкаже пред моя „отдел жалби“. Тръгваме след петнадесет минути.

— Боят се — Ло Фа свали бинокъла. — Но са много. Повече от нас.

— А ти боиш ли се? — попита Че Лу.

Ло Фа се засмя.

— Госпожо професор, аз не съм някой от изнежените ви студентчета, за да се връзвам на подобни приказки.

Той посочи на запад, където залязващото слънце очертаваше контурите на Циан Лин. Гробницата се издигаше на височина 3000 стъпки и не беше никак лесно да се повярва, че е дело на човешки ръце. Беше построена още преди появата на Христос, в чест на император Гао Цун и неговата императрица — единствената, в историята на Китай.

Или поне така бе смятала Че Лу. Но сега вече и тя не знаеше кой е вдигнал гробницата и с каква цел. Създаденият от човешки ръце хълм надвишаваше по размери дори Голямата пирамида в Гизе и несъмнено криеше в себе си най-мащабната гробница в целия свят. Невъзможно бе да си представи човек размера на извършената работа и количеството преместена и натрупана пръст. С течение на времето по склоновете на малката планина бяха израснали храсти и дървета, придавайки й почти естествен изглед, ако не беше симетричната й форма. Край гробницата освен това бяха подредени многобройни статуи на големците, дошли някога за грандиозното погребение.

Това, което Ло Фа сочеше обаче, не бяха статуи, а войници и камиони, наобиколили гробницата.

— Боят се да влязат, но ще ни избият, ако само припарим до тях — обясни опасенията си Ло Фа. — А ти ми се подиграваш, че не съм готов да се хвърля под танковете им. Още не ми е изпила чавка мозъка.

— Но все някак трябва да влезем.

Вы читаете Зона 51: Мисията
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату