— Записите са били изгубени много преди моето време — възрази Лексина. — Правихме нееднократни опити да ги възстановим.
Гергор сви рамене.
— Не ме интересува чия е грешката. Нужен ни е ключът. Веднага.
— И двете совалки са били унищожени — съобщи Лексина.
— И двете ли? — погледна я изненадано Гергор.
— Автоматичната защитна система на щурмовия кораб — за която знаехме, че функционира — е унищожила онази, която се е доближила до него. Един от членовете на другата совалка е бил Водач. Но малко след като преминал към действие, совалката била взривена.
— От Наблюдателите? — попита Гергор.
— Напълно възможно.
— И какво ще прави сега „Мисията“? Вече не са в състояние да използват совалката, за да прехвърлят своите хора на кораба-майка, нали?
Лексина също бе обмисляла този въпрос.
— Не зная.
Докато чакаше Дънкан да се свърже с него, Търкот извика на монитора карта на Южна Америка, а Яков се надвеси над рамото му.
— Възможно ли е „Мисията“ да е в Тиахуанако? — попита Търкот.
Яков поклати глава.
— Не. Вече ходих там.
— Да, но Харисън бе подчертал на картата си точно град Тиахуанако.
— Това е, защото е знаел, че „Мисията“ е свързана с краха на тамошната империя. Надписите, които открих, сочат, че тъкмо Черната смърт е причина за измирането на аймарите.
Търкот прокара длан по късо подстриганата си коса.
— Сестра Анхелина твърдеше, че „Мисията“ била разположена на изток, но сега се питам дали не е грешала?
— Може би… — понечи да отвърне Яков, но Дънкан се появи отново на екрана.
— Изпращам ви текстовете, които хората на Куин са успели да извлекат от твърдия диск от базата „Скорпион“.
— Там става ли дума за местонахождението на „Мисията“? — попита Търкот.
Дънкан поклати глава.
— Според мен СТААР също не са знаели къде се намира „Мисията“ и са провеждали собствено разследване. Прочетете текста на всяка цена.
Екранът се изчисти и след миг там се появи първата страница на документа.
Съдържание:
В предишния си доклад описах по какъв начин „Мисията“ е осъществила плановете си за пълно унищожение на аймарската цивилизация, с нейната столица Тиахуанако. Това е свързано с установяването на контакти между аймарите и жителите на Великденските острови (виж доклада от 5/24/96).
„Мисията“ е напуснала Южна Америка за доста продължителен период, като действията й по това време са описани в други подробни доклади.
Изглежда обаче, че „Мисията“ се е завърнала отново на континента някъде по време на Втората световна война. След войната Южна Америка се е превърнала в привлекателно място за бивши нацисти, особено за учени, които работели в концентрационните лагери. Вероятно „Мисията“ се е възползвала от тяхното присъствие, макар всичко да е било държано в дълбока тайна.
Съществуват някои данни, че „Мисията“ се е намирала в Парагвай. Склонен съм да мисля обаче, че тя е напуснала тази страна в края на седемдесетте години.
От тук нататък за местонахождението й може да се съди само по слуховете. Наричат я „дяволско творение“, „сборище на демони“, но всичко това са по-скоро характеристики на онова, което вероятно е ставало вътре.
Предлагам да изпратим на място наш агент, който да продължи издирването на тази институция в условията на максимална секретност.“
— Сестра Анхелина също спомена нещо за дявола — спомни си Търкот, след като дочете документа.
— О, стига! — въздъхна Яков. — И базата на Четвърти отдел я наричаха Дяволската станция. Но това едва ли ще ни помогне да открием „Мисията“. Дори и СТААР не са успели.
— Или Наблюдателите — подхвърли Дънкан от екрана.
— Дявол да го вземе! — Търкот стовари юмрук върху бедрото си. — Южна Америка не е Мейн. Щом тези хора са я търсили години наред, без никакъв успех, едва ли точно ние… — той млъкна и сетне добави кратко: — Коро!
— Какво? — попита Яков.
— За кога е планирано следващото изстрелване?
— За утре сутринта.
— Значи „Мисията“ скоро ще вземе мерки, за да качи смъртоносния си товар на борда.
Яков кимна.
— Затова пък у нас се намира товарът от предишното изстрелване.
— Този път или ще доизпипат работата си върху вируса, или ще създадат нови количества — обясни Кениън. — Най-вероятно е второто, щом за утре са подготвили общо четири старта. Нали каза, че е имало два предхождащи старта? От тях вече са се сдобили с необходимото количество Черна смърт.
— Искаш да кажеш, че ще минат и без това, което е у нас? — попита Търкот.
— Кой знае — сви рамене Кениън. — Колкото и да е издръжлив този вирус, налага се да го поддържат в състояние на максимална жизненост, което означава, да не го замразяват и да не го прехвърлят в разпръсквателите до последния възможен момент.
— Едва ли го държат на острова — отбеляза Търкот. — Всъщност, къде точно са паднали предишните две сонди?
— В Атлантическия океан, край бреговете на Френска Гвиана.
— Видях нещо — промърмори Търкот. Той посочи картата и прокара пръст покрай брега от Бразилия, нагоре до Френска Гвиана и остров Коро.
— Тук трябва да е — прошепна той. — През цялото време ни е била пред очите.
— Кое? — попитаха едновременно Дънкан и Яков.
— „Мисията“. — Търкот забоде пръст в картата. — Старият френски затвор на един от по-малките острови край Коро. Дяволският остров.
23.
— Ако грешиш, ще изгубим безценно време — произнесе Яков. Летяха над дъждовната гора, на североизток, право към брега.
— Готов съм да изслушам всяко друго предположение — рече Търкот. Той вдигна ръка. По кожата му се виждаше броеница от ситни черни мехурчета. Чувстваше ужасна, пулсираща болка в главата си. Единствената им надежда бяха думите на Балдрик, че в „Мисията“ разполагали с лек за страшната болест.
