— Какво става? — шепнеха си останалите.
Въздухът около склоновете на планината сякаш сияеше.
— Не разбирам… — понечи да каже Круто, но внезапно гласът му бе заглушен от рева на реактивни двигатели. Едва успя да вдигне глава, когато на по-малко от сто и двадесет метра над групата прелетя ракета „Круз“ ЦСС-5. Върхът й сочеше право към масива.
— О, Божичко! — прошепна Круто.
Ракетата се удари в сияещата стена и експлодира.
Круто успя да зърне светлината от взрива, миг преди да изгуби зрението си и още толкова, преди взривната вълна да го превърне в пламтящ факел, заедно с всичко на десет километра наоколо.
— Китай току-що удари Циан Лин с ядрена ракета — Дънкан държеше няколко сателитни снимки.
Кръстосал нозе, Търкот седеше на пода на скакалеца, а лаптопът в скута му бе свързан със сателитния телефон. Виждаше Дънкан и част от снимките на монитора пред себе си.
Докато Търкот разглеждаше снимките на компютърния екран, тя продължаваше да говори.
— Като проследихме внимателно изображенията, открихме, че малко преди попадението около планината се е задействало силово поле. — Тя посочи една от най-горните снимки. — Виждаш ли този вълнови ефект? Така изглеждаше и щитът на Великденския остров преди да стане непрозрачен.
— Но изглежда не е успял да неутрализира напълно взрива — отбеляза Търкот, който разглеждаше следващите снимки.
На една от тях се виждаха оголените склонове на планината. Всичко до самата повърхност, беше изгорено.
— Така е — съгласи се Дънкан. — Полето не е попречило на взрива, но е спряло ракетата. Тя е избухнала тук, на три километра от гробницата — Дънкан му посочи точката с върха на химикалката си. — Несъмнено обаче, целта е била самата гробница.
— Китайците вероятно са използвали ракета от типа „Круз“. Силовото поле е задействало детонатора в мига, когато върхът на ракетата се е ударил в него. А първопричината за активизирането на полето несъмнено са електромагнитните излъчвания от летящата ракета.
Дънкан кимна.
— Да. Специалистите са на мнение, че пораженията не са толкова големи, колкото китайците са очаквали. Във всеки случай, гробницата не е разрушена.
— Затова пък е недостъпна за нас, също както Великденския остров. Какво ли е станало с професор Че Лу? Вътре ли е била?
— Не знаем. На една от снимките се вижда неголяма група хора близо до гробницата малко преди взрива.
— Щом са били отвън, вече са мъртви.
— Радиусът на поражение е десет километра. Надявам се Че Лу да е останала вътре.
— Но ако не тя е задействала полето, кой може да го е сторил?
— СТААР.
Търкот се облегна назад.
— Да, мислех си… СТААР са знаели, че на „нокътя“ има оцелели аирлианци или че е управляван от разстояние — каквото и да е. Това беше козът, който държаха.
— Най-вероятно.
— В такъв случай е напълно възможно да поддържат връзка с „нокътя“?
— Няма как да го разберем.
— С други думи, връщаме се на въпросите: кои са СТААР, къде се намират, какви са техните цели и най-вече — какъв ще е следващият им ход. — Търкот се почеса замислено. — А ето че сега се появиха и тези Наблюдатели. Не разбирам защо е трябвало да внедряват свои хора на борда на кораба-майка, щом разполагат с лечение за Черната смърт.
— Може би нямат достатъчно медикаменти, за да излекуват всички свои агенти — каза Дънкан.
— Или пък са готови да преглътнат загубата на неколцина от своите. Каквото и да е, трябва час по- скоро да открием „Мисията“. Тя е нашият единствен шанс.
— Копина не знаеше къде се намира. Тя… — Дънкан млъкна и погледна нещо встрани от нея. — Имам съобщение от майор Куин в Зона 51. Почакай малко.
Макар гробницата да се бе разтърсила от взрива, вътре нямаше никакви видими поражения. Ло Фа се бе върнал през тунела, който наемниците използваха, за да излязат, и бе докладвал, че вратата отново е затрупана от пръст и камъни.
После двамата с Че Лу потърсиха вертикалната шахта, която руснаците бяха използвали за връзка с външния свят, но тя също се оказа запушена. Че Лу постоя известно време надвесена над противоположния край на шахтата, който слизаше към дълбините на Циан Лин, замислена за онова, което би могло да се крие на забраненото долно ниво.
Накрая двамата се върнаха в контролната зала при Елек.
— Всички тези нещастници вероятно са загинали при взрива — отбеляза Че Лу.
Елек я погледна с безизразно изражение зад големите си, тъмни очила.
— И вие сте отговорен за смъртта им — продължи професорката.
— Нима аз изпратих ракетата? Не, стори го вашето правителство. Ето кой е виновен.
— Но именно вие доведохте тук хората. Не ви вярвам, че сте възнамерявали да ги измъкнете невредими.
— Може би сте права — съгласи се Елек. — Но те изпълниха онова, за което бяха предназначени.
— И какво беше то?
— Тези хора бяха наемни войници. Смъртта при подобни обстоятелства е естествен завършек при техния начин на живот. Затова бяха доведени тук. — Елек насочи напред бледите си пръсти. — Вие мислите твърде много за себе си.
— Кои ние?
— Вие — хората. Смятате се за важни, но не сте.
— Интересна гледна точка — отбеляза Че Лу. — А сега какво ще правим?
— Ще чакаме.
— Какво ще чакаме?
— Някой да ни донесе ключа.
— Какво ви кара да мислите, че той е нечие притежание и че ще ви бъде донесен? Дори и да е така — как ще стигнат до нас?
— Казах, ще чакаме.
Вътрешният люк се отмести и през отвора рукна мътна вода. Коридан и Гергор пуснаха няколко пакета, преди да се промушат и да затворят люка.
— Китайците са хвърлили атомна бомба върху Циан Ли — бяха думите, с които ги посрещна Лексина.
— Елек? — попита Коридан.
— Вътре е. Успял е да разгъне полето преди атаката.
— Ключът? — поинтересува се Гергор.
— Стражът в Циан Лин не разполага със записи за връщането си в Китай. Потвърдил е, че Чинг Хо го е откарал със себе си през 656 г. пр.н.е. в Близкия изток.
— Фантастично — завъртя глава Гергор. — А от ключа няма и следа, така ли?
— Внимавай какво говориш — предупреди го Лексина.
Лицето на Гергор се изопна.
— Прекарах години сред ледове и снегове, за да държа под око онова място. Търпението ми неведнъж бе подлагано на сурови изпитания. Но се справих. Защото такава ми беше задачата. А твоята задача — и на тези преди теб — бе да съхраните записите. Тъкмо вие не си свършихте работата. И сега проблемът става общ. Така че, ти внимавай какво говориш.
