— Не можеш! — настояваше Балдрик. — Не е това, което си мислиш.
Толанд протегна ръка и извади ножа от дланта му.
— Следващия път няма да съм така милостив — заяви той, докато Балдрик притискаше ранената си ръка. — Мърдай, преди да съм ти видял сметката!
— Застанете така, че да ви виждам! — извика им Търкот.
Над тревата се показа мъж с камуфлажна униформа и автомат „Стърлинг“ в ръка.
— Хвърли оръжието!
— Теб ти пазят задника онези в небето — отвърна мъжът. — Нека за мен остане поне личното оръжие. Ако искаш да говорим — говори!
Търкот се огледа.
— Ти си наред — кимна му Яков.
— Ще се срещнем на средата — извика Търкот и се изправи. Остави автомата да увисне на ремъка и забеляза, че другият постъпи по същия начин. Търкот закрачи напред, войникът отсреща също. Спряха, когато помежду им имаше само пет крачки.
— Аз съм Толанд.
— Търкот.
Толанд го огледа от главата до петите.
— Не виждам униформа.
— Аз също — отвърна Търкот. Човекът срещу него имаше болнав вид, една от страните на лицето му бе покрита с черни мехури. Не беше изненадан — тук сякаш всички бяха болни.
— Е, какво, искаш ли снимките? — попита Толанд.
— Да — кимна Търкот, макар да не разбираше за какво говори наемникът.
— Какви гаранции имам, че ще ни пуснете да си вървим?
— И какви бих могъл да ти дам?
Толанд се засмя.
— Добър отговор, янки.
На Търкот му омръзна тази безсмислена размяна на реплики. Пък и беше озадачен. Нима този човек действително вярваше, че може да стигне някъде?
— Знаеш ли, че си болен? — попита го той.
— Ами… знам.
— Знаеш ли от какво?
— Видях ги как умират. Зная.
— Спътникът, при който сте били. Там се крие заразата.
Толанд погледна през рамо.
— Мислех, че всичко е заради проклетите снимки.
— Кой ти каза?
Толанд кимна назад.
— Та значи, болестта идвала от сондата?
Търкот кимна.
Толанд се обърна.
— Последвай ме.
Търкот се колебаеше.
— Трябва да извикам някого.
— Кого?
— Един учен… вирусолог.
— Викай го.
Търкот махна на Кениън да се присъедини към тях. Двамата тръгнаха след Толанд. Когато наближиха, видяха едър, рус мъж да седи в тревата, стиснал окървавената си ръка. До него се въргаляха два трупа.
— Това е Балдрик — представи го Толанд. — Той е наясно с всичко, което става. — Толанд се доближи до ранения и го изрита. — Отваряй куфарчето!
— Не мога — измънка Балдрик.
Толанд положи ръка върху дръжката на стърчащия от колана му нож.
Балдрик коленичи и набра с треперещи пръсти кода на ключалката. Сетне вдигна капака. Вътре имаше метална кутия с издраскана, напукана от висока температура, повърхност.
Кениън коленичи до кутията. Бръкна в чантичката на пояса си, извади малка отвертка и чевръсто разви болтовете върху капака. Балдрик следеше действията му с безразличие.
Кениън отмести капака встрани. В кутията беше положено сложно устройство.
— Какво е това? — попита Търкот.
— Да не е камера? — предложи Толанд.
— Не. — Кениън вдигна уреда и го завъртя. — Според мен, това е миниатюрна биолаборатория.
— За производство на какво? — попита Търкот.
— На Черната смърт.
— Каква Черна смърт? — попита Толанд.
— Това е вирусът, който ни убива.
Толанд ококори очи и се обърна към Балдрик.
— Затова ли си заложихме живота? Той ли го е направил?
— Или той, или пък знае кой е виновникът — отвърна Кениън.
— Ах ти… — Толанд преглътна болезнено, извади ножа и се метна върху Балдрик. Търкот едва успя да застане помежду им.
— Успокой се. Трябва ни жив. Иначе кой ще отговаря на въпросите?
— Няма да говоря с вас — заяви Балдрик и скръсти ръце. Той погледна предизвикателно Толанд. — Прави каквото щеш, но няма да изкопчиш и думичка от мен.
— Време е да се прибираме — нареди Търкот.
— А какво ще стане с мен? — попита Толанд.
— Свободен си да си вървиш — подметна през рамо Търкот, докато крачеше към скакалеца.
— Може ли да дойда с вас?
— Това — каза Кениън, използвайки лазерния показалец, — представлява специално отделение, където вирусът мутира при нулева гравитация. След края на процеса се издухва през тази тръба и достига в резервоарчето. Вероятно се е съдържал там, когато сондата е падала. След това се е разпространил.
Търкот разглеждаше уреда.
— Значи затова им е трябвал?
— Така изглежда — отвърна Кениън.
— Не — намеси се Яков. — Искали са да го вземат, за да го разпределят между четирите сонди. Иначе разполагат с достатъчно запаси от Черната смърт от предишните изстрелвания.
Търкот погледна към Балдрик. Немецът беше останал верен на думата си и не бе произнесъл нито дума, откакто се качиха на борда на скакалеца.
— Май не го е страх, че ще пипне Черната смърт — отбеляза Яков.
— Да не би да разполагате с ваксина? — попита го Кениън. Погледите на всички присъстващи спряха върху русия мъж.
Балдрик се правеше, че не го забелязва.
— Знаем, че работи за „Мисията“ — каза Толанд.
— Къде е тази „Мисия“? — попита Яков.
Лицето на Балдрик оставаше равнодушно.
— Сигурно са го ваксинирали — заговори Кениън. — Иначе нямаше да борави толкова спокойно с това нещо.
— На нас ваксината вече няма да ни помогне — рече Търкот.
