Зона 51: Сфинксът

Зона 51. Веднага щом свърши, ще се съберем с него и с доктор Дънкан и ще решим какво да предприемем.

— Ти вярваш ли на майор Куин? Той не беше ли член на „Меджик-12“?

— Вече не вярвам на теб, камо ли на майор Куин — отвърна Търкот, обърна гръб на разрушения хангар и огледа пистата — или поне тази част, която се виждаше. — Куин не беше допуснат във вътрешния кръг на „Меджик“. Използваха го като офицер за свръзка. Чакай, ти не беше ли сътрудник на Четвърти отдел? Това, доколкото знам, е вашият еквивалент на „Меджик-12“. В такъв случай, мога да ти вярвам точно толкова, колкото и на Куин.

— Нищо чудно да съм единственият оцелял от Четвърти отдел — отвърна Яков. — Но не ние възнамерявахме да вдигнем кораба-майка. Вашият „Меджик-12“ попадна под контрола на стража от Тиахуанако. Не зная дали е имало внедрени агенти в Четвърти отдел, но съм сигурен, че е бил унищожен от пришълците или от техните слуги. Оттогава престанах да вярвам на когото и да било.

Търкот кимна.

— Точно за това трябва да поговорим, когато пристигне Дънкан.

— Не разбрах все пак, на кого вярваш?

— А ти?

— Казах ти — на никого. А сега ти ми отговори.

— На доктор Дънкан.

— И защо?

Търкот мълчеше.

— Трябва да мислиш с главата, а не със сърцето си — посъветва го руснакът.

— Така и правя.

— Видях ви как се гледате. Подобни чувства могат да попречат на…

Търкот се извърна и спря пред руснака.

— Мисля с главата си, но вярвам със сърцето. Ето нещо, което ти трябва да научиш. — Той протегна ръка и тупна едрия мъж по гърдите. — Дори на теб почти взех да ти вярвам — след онова, което се случи на Дяволския остров. — Търкот отново насочи вниманието си към пистата.

— Почти — засмя се Яков. — Това ми харесва. Ето как трябва да се гледа на живота. В нашата професия никога не бива да се борави с абсолютни стойности. — Усмивката му изчезна. — Чакай да те попитам нещо, мой „почти“ близки приятелю. Ако не греша, тъкмо доктор Дънкан те прати в Зона 51? Право в устата на вълка.

Търкот кимна.

— И откъде е знаела какво става там? В „Меджик-12“?

Търкот никога не си бе задавал този въпрос и на лицето му се изписа колебание. Накрая реши да прехвърли темата върху другия въпрос, който не му даваше покой.

— Нещо ново за Тунгуския метеорит? Защо генерал Хемщад го спомена точно преди да умре? Дали не знае кой е предизвикал взрива?

Яков поклати глава.

— Не открих кой знае какво. Може би Хемщад се е опитвал да ни прати по лъжлива следа. Трябва да знаеш… — Яков млъкна внезапно. Гледаше встрани от Търкот. Нещо се движеше сред пясъчната пелена.

— Това е скакалецът — Търкот размаха запалено фенерче, доволен, че най-сетне е сложил край на разговора.

Над пистата се спусна плосък, сребрист диск, увисна за миг, после бавно се приближи към тях. Върху корпуса не се виждаха нито илюминатори, нито вградени двигатели, но Търкот знаеше, че екипажът вътре ги наблюдава благодарение на извънземните технологии, позволяващи на метала да става прозрачен в едната посока.

Скакалецът, каквото бе прозвището на извънземния летателен съд, се приземи само на два-три метра от Яков и Търкот. Официалното название на деветте летателни дискове бе „магнитнозадвижвани летателни средства“ или МЛС. Два от тях били открити наблизо още по време на Втората световна война, скрити в една пещера, във вътрешността на кораба-майка. Именно това откритие бе причината Зона 51 да бъде разположена в този относително отдалечен район, тъй като на времето преместването на кораба-майка от неговото скривалище било невъзможно.

По-късно били открити и останалите седем диска в една кухина под ледената покривка на Атлантида.

Всеки от скакалците бе с диаметър девет метра и завършваше с малък купол на върха. Нямаше никакво съмнение, че многобройните изпитателни полети със скакалците бяха породили сензационните новини и легендите за НЛО.

Доколкото Търкот знаеше, названието „скакалец“ произхождаше от способността на летателния съд да отскача рязко и да сменя посоката си, сякаш се е блъснал в невидима стена. Неговата система за реактивно задвижване бе костелив орех при реверсивните инженерни изследвания — и досега учените от „Меджик-12“ нямаха никаква представа за принципите, които двигателят му използва. Знаеше се единствено, че се захранва от магнитното поле на Земята, а от личен опит Търкот бе установил, че скакалците рязко губят мощност, когато започнат да се отдалечават прекомерно от планетната повърхност, но тези сведения не помагаха с нищо да бъдат разкрити тайните на извънземните двигатели.

На върха на скакалеца се отвори кръгъл люк, през който се измъкна стройна женска фигура. Търкот изтича напред и подаде на Дънкан очилата против пясък.

— Кубът обезопасен ли е? — попита тя, докато крачеше между двамата мъже, които сякаш й служеха за подвижен заслон.

— Куин каза, че скоро ще свърши — Търкот чукна с пръст по клетъчния си телефон. — Ще се обади веднага, щом е готов.

Дънкан кимна.

— Хубаво, защото исках да разговарям първо с вас двамата. — Тя погледна към останките от хангара. — Имах лична среща с президента точно преди да пристигна тук. Ако пропуснем обичайните двусмислени политически изявления, същината е, че ни оставят да се оправяме сами. Разрушаването на двете совалки е подействало като шок на управляващата администрация. Всички се боят от потенциални разкрития за това колко дълбоко сме инфилтрирани от агенти на пришълците — Водачи, „Мисия“, Онези, които чакат, СТААР, или от тайнствената групировка на Наблюдателите. Загубата на „Уорфайтър“ е била последната и изглежда преливаща чашата капка.

— Кой е разпоредил атаката на „Уорфайтър“ срещу „хищния нокът“?

— Президентът, но под натиска на Националния съвет за сигурност. Като отплата за унищожаването на „Колумбия“. Но не се получи така, както го планираха. Сега се боят от две неща. Едното е, че „Уорфайтър“ може да порази всяка цел на земната повърхност. Нищо чудно президентът да сънува кошмари, в които лазерният лъч преминава през покрива на Овалния кабинет. Второто е, че не биха желали да признаят за съществуването на „Уорфайтър“. И без това съществуват остри противоречия с КИСПП, както и между самите членове на Съвета за сигурност. Ако руснаците и китайците узнаят, че спътникът е бил вдигнат още преди две години, най-вероятно ще напуснат Съвета.

— Значи, както и друг път, ще скрият истината?

— Нима си очаквал да се променят? — попита Дънкан. — Срещнах се също и с Питър Стърлинг, председателят на Комисията по пришълците към ООН. И той, като президента, говори за политически групировки, коалиции и боричкания.

Скакалецът се бе издигнал и сега приближаваше широко отворената врата на Първи хангар. Търкот се чувстваше беззащитен върху откритата площадка, брулен от вятър и без никаква видимост. Не можеше да обвинява президента за опасенията му. Над главите им имаше мощно оръжие и никой на Земята не беше в състояние да го контролира. Друго обаче го безпокоеше повече. Положението беше сериозно, а никой в администрацията и в Обединените нации не желаеше да поеме водачеството в свои ръце. Следващите думи на Дънкан потвърдиха съмненията му.

— Изолационистите контролират както Белия дом, така и Сената, което значително ограничава