Зона 51: Граалът

Циан Лин, Китай

Главният тунел се разшири дотолкова, че светлините на фенерите, които носеха Лексина и другарите й, вече не стигаха стените му. Съдейки по ехото от стъпките им в каменния под, намираха се в просторно помещение.

Забелязала тънък сноп светлина малко над нивото на погледа й, Лексина замръзна. Светлината се усили, озарявайки пещерата, в която бяха попаднали. Кухината беше широка към петстотин метра и дълга осемстотин, а таванът, където сияещата сфера сега бе достигнала пълната си мощ, се издигаше на стотина метра над тях. Стените бяха от гладко шлифована скала, подът сякаш бе полиран. Но именно центърът на отсрещната стена привлече вниманието на Лексина и на другите членове на Онези, които чакат.

В стената бе вградена златна порта, покрита с надписи и рисунки. Вратите й, високи по петдесет метра, бяха достойни за божество. Лексина, Коридан, Елек и Гергор бяха привлечени към тях като пеперуда към пламък. Те спряха пред портите, очаровани от размерите и богатата им украса. Върху златната повърхност личаха старорунически знаци и китайски йероглифи.

— Ето го символът на Ши Хуанчжоу — посочи Елек, — първия император на Китай.

Но Лексина бе открила нещо далеч по-важно сред руническите надписи.

— Зад тези порти са Артад и хората му, те чакат да бъдат пробудени!

— Как да ги отворим? — попита Коридан, който винаги бе най-практичният от групата.

Лексина продължи да превежда староруническия надпис и намери отговора малко по-надолу.

— Това… — тя посочи Копието на съдбата — се поставя тук. — Тя пъхна върха на острието в един отвор на височината на погледа, точно в цепнатината, където се срещаха двете порти. Мястото, което сочеше, бе обковано с б’джа, черния аирлиански метал.

Тя притисна копието навътре и усети как острието му се плъзва в гладкия канал. Когато върхът опря в дъното на отвора, отстъпи назад и зачака. Портите сякаш се озариха от вътрешна светлина, а златото в кръга около отвора с копието започна бързо да почернява и този кръг се разширяваше. Когато и двете порти почерняха, разнесе се оглушително скърцане, сякаш самият метал протестираше. Сетне цепнатината взе да се разширява и портите се плъзнаха навън, а копието остана да стърчи в отвора.

Зона 51

Професор Муалама натисна комбинацията от контрол и д и погледна към екрана на компютъра, който се изпълни с думи. Обърна се, когато в залата влезе Че Лу.

— Какво ново? — попита го тя.

— Много интересни неща — Муалама посочи екрана.

РЪКОПИСЪТ НА БЪРТЪН: ВТОРА ГЛАВА

След разрушаването на Атлантида, отлитането на Аспасия и изчезването на Артад, Наблюдателите решили, че светът най-сетне се е освободил от намесата на тези същества от звездите. Оказа се, че са сгрешили.

Неколцина Водачи заминали за Близкия изток и там основали организация, наречена „Мисията“. По- късно, някъде около девет хиляди години преди Христа, в Египет се появили богове, които наричали себе си нетеру. Сред тях най-известни били Озирис и Изида. С течение на времето Наблюдателите научили, че тези нови богове са само поредната разновидност на Водачите, които носели Ка-огърлиците на Аспасия и останалите аирлианци, явявайки се техни Сенки на Земята, чието предназначение било да подготвят завръщането им. Те принадлежали към орден, който стоял над ордена на Водачите, защото имали достъп до спомените на аирлианците.

А сега за устройството, което наричат Ка-огърлица. На староегипетски Ка означава душа, или дух. Символът за нея е две протегнати молитвено ръце. Виждал съм този знак върху стени или статуи, като например статуята на Хор Аубри от тринайсета династия.

Разговарял съм с много учени за произхода на Ка, но изглежда има още много да се научи по този въпрос. Според специалистите Ка е нещо повече от душата. Става въпрос вероятно за живителната сила, един доста интересен термин, ако се замислим върху него. Според някои легенди двуглавият бог Хнум е притежавал няколко такива огърлици, всяка от които му е придавала различна душевност. Ка се появява на бял свят заедно с раждането на човека, а думите да отидеш при нечие Ка, означават, че той е умрял, а неговото Ка се е преродило.

Хему-ка са жреци, които подпомагали процеса на предаване, или прераждане на Ка. Каджи ми разказваше подобни неща за аирлианците, но също и за Онези, които не са родени от жена и Онези, които чакат. В историята, която ще ви разкажа, често се срещат същества и от двете страни, наричащи себе си сенки на аирлианци. По какъв начин са дошли на този свят аз не зная. Истината е обаче, че не са били родени по естествен път.

Първата епоха на египетската цивилизация е била епохата на аирлианското управление. Когато Наблюдателите събрали тези тревожни сведения, между тях избухнал спор — дали трябва да се намесят и да преустановят царуването на извънземните, или да останат верни на правилата си. Оказало се също, че тази шепа Сенки Водачи не се опитвали нито да завладеят, нито да разширяват своята империя. За доста дълъг период от време замислите им оставали забулени в тайна.

Струва ми се, дълго време сред Наблюдателите се ширело неизказаното мнение, че не са в състояние да предприемат каквото и да било срещу Сенките Водачи, които си осигурили лоялността на Водачите жреци, а чрез тях — на цялото население.

В продължение на няколко хиляди години Египет се радвал на мир и просперитет — дотогава, докато народът почитал Сенките Водачи в техните нови роли на богове.

Благодарение на Аспасия Граалът бил спасен от потъващата Атлантида и пренесен в Египет заедно с други аирлиански предмети и една машина страж, употребявана за трансформирането на хора във Водачи. Имало и друга машина, използвали я, за да прехвърлят съзнанията на аирлианци в човешки тела чрез Ка- огърлицата, която им осигурявала безсмъртие.

Описаха ми стража като златиста или червена пирамида, с височина между един и десет метра, което ме кара да мисля, че съществува повече от един страж и че те са разположени на различни места по света. В Южна Америка почти се добрах до един от тях, но за това по-късно.

Що се отнася до Ка-машината, тя несъмнено била най-строго пазената тайна на Водачите. Където е тя, там е и „Мисията“. В продължение на много години е била в Гиза — Акерското плато, както го наричали Сенките Водачи. Известно е, че под тяхно ръководство под платото били прокопани дълги тунели. Залата на познанието, също пренесена от Атлантида преди потопяването на континента, била скрита под един от каменните сфинксове. Работниците, използвани за преместването й, се заклевали да пазят тайна под страх от смъртно наказание. Сигурно затова днешните учени знаят толкова малко за Сфинкса и подземните съоръжения.

Съществували планове за построяването на нови сгради в околностите на Сфинкса, но те не били осъществени до края на епохата на нетеру.

Както вече веднъж се случило в Атлантида, появили се противници, които можели да се възправят срещу Сенките богове. Нетеру се радвали на господството си дотогава, докато съсредоточавали дейността си в региона. Но около четири хиляди години преди Христа кой знае защо им хрумнало да разширят своята империя. И тогава в Северен Египет се появили двама от Онези, които чакат и се представили за богове, чийто имена са Нептис и Сет. Избухнала гражданска война. В началото Онези, които чакат имали надмощие, дори успели да убият Изида