Зона 51: Граалът

и Озирис и останалите нетеру, като по такъв начин сложили край на епохата на тяхното управление. Но Онези, които чакат не съумели да се измъкнат навреме и на свой ред били погубени от верните последователи на нетеру, водени от Водач на име Хор.

Това събитие ознаменува началото на втората епоха на египетската цивилизация, времето на последователите на Хор, който бил Водач, а не Сянка.

Докато ставали тези събития в Египет, Наблюдателите се опитвали да открият местонахождението на „Мисията“ и Онези, които чакат. Доколкото успях да събера данни, Наблюдателите подозирали, че Онези, които чакат разполагат със секретна база в Африка, достатъчно близо, за да следят събитията в Египет и да държат под око „Мисията“, която тогава също се намирала в този регион. Като човек, скитал се надлъж и нашир из тези земи и не открил нищо подозрително, мога да ви уверя, че базата наистина е била скрита добре.

Дълги години Наблюдателите я търсели. Повечето от тези, които участвали в издирването, изчезнали безследно.

— Интересно — бе първият коментар на Че Лу. — Чела съм доста научни статии, посветени на въпроса, дали преди фараоните е имало и други царства в Египет. Дори опитни египтолози не могат да обяснят как изведнъж в тази страна се е появило напълно завършено царство, което така и не прогресирало през следващите няколко хиляди години.

— Това все още не ни казва къде точно е „Мисията“ — отбеляза Муалама, — нито Граалът.

— Но затова пък доказва, че в Гиза е имало главен страж-компютър — отвърна Че Лу. — И потвърждава съобщението, което ни прати Кели Рейнолдс от Великденския остров. Ако успеем да открием този главен страж, ще се сдобием с контрол върху всички останали стражи. А това е важен коз.

— Стига, разбира се, все още да е там — рече Муалама. — Защото става въпрос за събития отпреди дванайсет хиляди години. Много неща са се променили оттогава.

— Тази аирлианска база, която се споменава — подхвана Че Лу. — Мисля, че имам нещо, което може да ни помогне. Нейбингър бе преписал една страница със старорунически символи, смяташе, че това са координатите на всички аирлиански бази. Опитите му да дешифрира информацията обаче удариха на камък. Според мен грешката му беше, че използваше нашата десетична система при разкодирането, докато аирлианската бройна система е по-скоро дванайсетична. Опитах с новата система и май се получи нещо, но така и нямах възможност да сверя новите данни с картата.

— Може би някой тук би могъл да ти помогне — обнадежди се Муалама. Той прелисти документа. — Ето това вече наистина ще ти се стори интересно.

Щом Аспасия е оставил някои от хората си да скитат по Земята под формата на Сенки, а те на свой ред се опитвали да възстановят величието на Атлантида в Египет, какво е предприел на свой ред Артад? Къде са отишли неговите хора?

С течение на времето открих отговора и на този въпрос — разхвърлян из различни древни ръкописи, които изучавах внимателно в продължение на много години.

Китай.

Не съм имал възможност да пътешествам до тази далечна страна и всичко, което зная, е събрано от свитъците на Наблюдателите и от писмени истории, които успях да открия на различни странни места.

Според Наблюдателите в Западен Китай в периода около 9000 години преди Христа живели „бели хора“ — вероятно става въпрос за малка група на Онези, които чакат.

Около пет хиляди години преди Христовото раждане местното население започнало да се преселва по поречието на Жълтата река. Това станало възможно, тъй като се появили два нови, непознати дотогава фактора — земеделието и скотовъдството. Склонен съм да вярвам, че тези нови познания били придобити не без участието на „Мисията“ и на Онези, които чакат.

Както и в Египет, китайската цивилизация възникнала и достигнала пълен разцвет за удивително кратко време. Първият император — истински мит за историците, но неоспорим факт от записките на Наблюдателите — се наричал Ши Хуанчжоу. Известен е също под названията Жълтият император или Велият император. Смятали го още за Поднебесен син. Твърди се, че той е откривателят на китайската писменост, но учените, които се занимават с този период, сочат високата степен на усъвършенстване на йероглифите, което предполага, че произхождат от друга, по-древна писменост — вероятно староруническото писмо, идещо от Атлантида.

Ши Хуанчжоу — също така „открил“ математиката. Интересно е да се отбележи, че първата бройна система в Китай се основавала на числото шест.

Според архивите на Наблюдателите Ши Хуанчжоу бил Сянка на Артад, или може би самият той.

Империята на Ши Хуанчжоу тъкмо се изправяла на крака, когато се наложило да отразяват първото нападение на „Мисията“. Една императрица на име Чи Ю — Водачка според записките на Наблюдателите — го атакувала от юг. В една китайска легенда се описва сражението, станало при Жиолу. По време на битката Чи Ю яздела дракон, който изпуснал гъста мъгла над бойното поле, но Ши Хуанчжоу съумял да изведе войските си от мъглата и спечелил победа, използвайки своята „снабдена с компас колесница“.

Чи Ю загинала, а драконът бил взет в плен, но Ши Хуанчжоу бил принуден да остави управлението на страната в ръцете на простосмъртните, точно както се случило в Египет. Той предал също така плановете за построяването на грандиозно съоръжение — Великата китайска стена, и строежът й бил започнат от първия китайски император от небожествен произход. Не зная защо е била построена тази стена, макар мнозина да я смятат за защитно съоръжение срещу набезите на варварите от север, осигурило на Китай покой за известно време.

Друго събитие от голям интерес за мен има своето място в по-късната история на Китай. Смята се, че Артад е бил погребан в голяма гробница, оборудвана с много защитни съоръжения, която се намира някъде в западните части на Китай. Съществувал специален ключ за проникване в тази гробница, който — според легендата — щял да бъде използван преди завръщането на Ши Хуанчжоу.

Изглежда през седмото столетие след Христа е правен сериозен опит за плячкосване на гробницата. Наблюдателите, които трябвало да я държат под око, съобщават, че грабителите били заловени от войници на императора. За да избегне възможността някой друг да се добере до най-долното ниво на гробницата, императорът наредил ключът да бъде изнесен извън границите на Китай. Този ключ имал формата на копие и бил държан в продълговат черен калъф. Заедно с него потеглил и друг черен метален сандък, чието съдържание остава неизвестно.

Китайците изпратили тези два свещени предмета с грамадна морска експедиция, водена от адмирал Чинг Хо. Маршрутът на експедицията пресичал Индокитай, за да се насочи към Близкия изток.

— Силата и ключът — каза Че Лу. — Ето какво са означавали онези надписи, открити от Дънкан и Търкот в Етиопия. На китайски.

— Силата е рубинената сфера, която Търкот използва, за да разруши флота на Аспасия — добави Муалама. — А Копието на съдбата е било у Чинг Хо. Питам се как накрая е попаднало в ръцете на нацистите?

— Мои колеги откриха мумифицирани тела в Западен Китай — заразказва Че Лу. — Съдейки по анатомичните белези, те са на хора от индоевропейската раса. Докладът им беше иззет, а находката — запазена в тайна. Наредиха ни да не разпространяваме информацията за откритието. Властимащите в Пекин не желаеха да се разчуе, че великата китайска раса може да е произлязла от белия човек.

— Или че цялата китайска история е била манипулирана от аирлианците. Задава се война и всяка страна ще решава за себе си каква позиция да заеме. Ако питаш мен, не бива да се вярва нито на едните, нито на другите.

— Артад не е причинил никакво зло на моята страна — възрази Че Лу. — Дори е помагал за развитието й.

— Уверена ли си в това?

Че Лу погледна замислено Муалама.

— А ти вярваш ли на всяка дума, написана от този твой Бъртън?