Зона 51: Граалът

Намираше се в заседателната зала, а до нея се беше настанил Яков. Досега опитите й да намери връзка между координатите, оставени от Нейбингър, и земната координатна система бяха удряли на камък, но тя усещаше, че се върти близо до истината. Не можа да открие Лари Кинсейд, който бе отишъл на среща в НАСА, за да измоли допълнително време на „Хабъл“.

Че Лу откачи от колана малката кожена кесия и отвори. Вдигна я на няколко сантиметра над масата и изпразни съдържанието й.

— Нови чудеса — засмя се Яков. — Това пък какво е?

— Оракулни кости — обясни Че Лу. — Те ме отведоха в Циан Лин. Прати ми ги един стар приятел, който сега се сражава в Западен Китай. — Тя вдигна една костена плочка, дълга десетина сантиметра и широка четири-пет. — Виждаш ли знаците — старорунически надписи. Открити са в околностите на Циан Лин от някакви селяни, докато разкопавали полето.

— И какво е предназначението им? — попита Яков.

— Ами, те предсказват бъдещето — рече Че Лу. Тя събра костите в сбръчканата си ръка и ги хвърли.

— Е, какво казаха?

Че Лу ги събра отново, прибра ги в кесията и стегна отвора й.

— Това са само инструменти, използвани от императорските гадатели. Изучавахме ги с една жена, която можеше да чете по тях.

— Та какво казват, все пак?

— Няколко неща — отвърна троснато Че Лу.

Яков се засмя.

— Винаги е така с гадателите — дават по няколко отговора, дано някой да е верен.

— Да се надяваме, че не и в този случай.

Усмивката на Яков се стопи.

— Добре де, какво ти предсказаха?

— Предателство. Страх. Смърт. Тъмнина.

— Права си. Нищо добро няма да излезе от гадаенето. И без това знаем, че в разположението им има пръст само случаят.

Яков погледна към часовника на стената на заседателната зала. След петнадесет минути групата щеше да достигне Израел. Дори и да открият тук нещо полезно, ще бъде късно, за да го съобщят на Търкот. Навлязат ли веднъж във Втория път на Росту, връзката ще бъде прекъсната.

Екранът премигна и на него се появи следващата глава.

— Ела да четем — обърна се Яков към Че Лу и се настани пред компютъра.

РЪКОПИСЪТ НА БЪРТЪН: ПЕТА ГЛАВА

Около 1200 г.пр.Хр. израилтянските племена започнали своето преселение от Египет, предвиждани от Мойсей. Тук трябва да ви представя общоприетата версия за онова, което се е случило. Според Стария завет те прекосили Червено море, след като водите му били разделени от Божията сила. Преследващите ги египетски войски се издавили в морето, когато водата нахлула обратно.

Съгласно библейските източници тази група се скитала из пустинята — най-вече Синай — в продължение на четиридесет години. Подобно пътуване изглежда доста странно. Когато пресякох тази пустиня от Египет до Арабия, открих, че макар да е бедна на растителност и незаселена, тя не е чак толкова голяма. Писано е, че били водени от стълб или облак дим през деня и огнена колона през нощта. Според обясненията такова било наказанието задето израилтяните се прекланяли пред фалшиви идоли, докато Мойсей бил далеч от тях на планината Синай.

Именно там той получил Десетте божи заповеди от Всемогъщия Господ, който му дал указания за съдържанието на плочите, където били изписани заповедите. Според преданията всяка от плочите била с дължина два и половина кубита, широчина един кубит и половина и дебелина половин кубит. (Кубитът е мярка за дължина, равна на разстоянието от сгъвката на лакътя до върха на малкия пръст.)

Кивотът бил направен от дърво и обкован със злато отвътре и отвън. Капакът също бил обкован със злато, с две фигури на херувими, обърнати с лице една към друга. Съществува известен спор за същността на херувима. Някой го определят като същество, сродно на сфинкса. Според други двата херувима не били разделени, а представлявали мъжки и женски екземпляр, вкопчени в сластна прегръдка, макар ортодоксалните изследователи да не харесват тази интерпретация.

Съгласно преданието Мойсей получил важните напътствия, след което ги предал на човек на име Веселиил, който се славел като изкусен майстор. На четирите краища на кивота поставили по една златна гривна, за да пъхнат върлините, с които го носели. След като всичко било изпълнено, поставили вътре плочите и покрили кивота, за да не го виждат простосмъртните.

Според мен обаче това е описание на предмет, който вече е съществувал и Мойсей го е изнесъл тайно от Египет. А именно на планината Синай Мойсей решил да покаже кивота на своя народ. Кивотът, който израилтяните са пренасяли по време на тяхното преселение, е същият, който идва от Атлантида и в него се съдържа Граалът. Истина, умело скрита от аирлианците, както са постъпвали неведнъж и с други факти от човешката история.

Първата част на тези предания произхожда главно от християнски и юдейски писмени източници. Съществува обаче и едно друго произведение, посветено частично на това пътуване — става въпрос за Кабала, която притежава няколко интерпретации: едни — строго ортодоксални, други — клонящи към фантастичното. От различните версии събрах интригуваща информация, която хвърля светлина върху същината на Граала.

Най-често Кабала се дефинира като получено знание. През вековете на него са гледали като на окултна теософия с равински произход. Тя показва сходство в много отношения със суфизма — страстта към познание, желанието да се надникне отвъд привидното и да се открие абсолютната истина за света. За разлика от онези религиозни учения, които обещават освобождаване от мъките след смъртта, последователите на Кабала търсят истината в сегашния живот и вярват, че след като умрат, ще бъдат дарени с вечен живот — трансцендентно преминаване отвъд границите на пространството и времето.

Докато се ровех из различни източници, открих, че повечето клонове на тази доктрина водят началото си от едно и също събитие — изгнанието на планината Синай.

В продължение на повече от хиляда години Кабала се е предавала от уста на уста, преди да бъде записана, което довело до появата на множество варианти. Казано е, че докато се намирали на планината Синай, четирима души били призовани горе, за да участват в нещо неземно.

Известно е кои са трима от тези избраници — един равин и двама от старейшините на племето. Но четвъртият се споменава единствено като другият. Те влезли в една планинска пещера, на входа на която имало мраморни колони, и се втренчили в онова, което съгледали вътре. Един от тях издъхнал веднага, защото не издържал на гледката. Другият предложил на двамата оцелели да се включат във възлияние, което щяло да ги възкачи до четвъртото ниво на душата — чаях — олицетворение на самата сила на живота.

Според мен другият е искал от тях да се възползват от възможностите на Граала. Обещал им вечен живот, ако го послушат, и познание отвъд всякакви граници. Мисля, че този другият е бил Водач, пратен от Сянката на Аспасия, за да провери дали Граалът все още е в кивота и дали това е Граалът от Атлантида.

За щастие двамата оцелели отказали да се подчинят. Граалът бил върнат в кивота и другият изчезнал. А кивота отнесли в Обетованата земя.

Възлиянието има различни интерпретации в Тората и християнския Стар завет. Независимо от това, което се е случило на планината Синай, кивотът с поставения вътре Граал бил отнесен в Израел. В 1040 г.пр.Хр., по време на управлението на цар Самуил, кивотът бил пленен от филистимците. Известно е, че той им причинил много нещастия и те така и не могли да го отворят. Накрая го върнали на израилтяните, които го оставили в град Ваала.