Ал-Иблис?
Търкот усети тръпки по гърба си.
— Какво ви поиска той?
— Нещо, което държим отдавна в складовете на Димона. Два камъка, известни като
Търкот си спомни, че китайската археоложка също бе споменала тези имена.
— И кога ги е получил?
— Преди четири часа са били доставени на посредник в Йордания. Не можахме да ги проследим по- нататък.
— Но защо? Защо го направихте?
— Ал-Иблис обеща в замяна да убие Саддам Хюсеин. В нашата страна има хора, според които двата камъка са нищожна цена за такъв подарък.
— Тези хора грешат — заяви Търкот.
— Боя се, че да. Затова съм тук.
Първата от четирите самолетни турбини зави пискливо в нощта. Ноздрите на Търкот се разшириха от познатия мирис на изгорял керосин.
— Какво можете да направите за нас?
— Осигурих ви това летище и средства за електронно противодействие от нашите експерти през целия път до мястото за скок — отвърна Шерев. — Имаме доста по-голям опит от вашите ВВС за проникване в египетското въздушно пространство.
— Не е никак малко. Вдигнали сме един АУАКС, за да координира действията ни през цялото време на полета.
Шерев му подаде малък лист хартия.
— Това е номерът ми по САТКОМ.
Избръмча и вторият двигател.
— Как се досетихте, че в сделката има нещо нередно? — попита Търкот.
— От опит знам, че човек не предлага нещо, ако това, което очаква в замяна, не е още по-ценно.
— И какви са тези камъни?
— Аирлиански артефакти. Според равините — важна част от одеждите на жреците, когато служат около старозаветния кивот.
Запалиха и третия двигател и вече беше трудно да поддържат разговор. Вятърът, който вдигаха витлата, ги караше да се привеждат.
— Изглежда сякаш легендите се превръщат в действителност — извика Шерев.
Търкот кимна, нетърпелив да тръгне.
Шерев го сграбчи за ръката.
— Някога питали ли сте се, защо не се възцарява мир в тази част на света? — Той не изчака отговора. — Тук се сблъскват интересите на зли сили — извънземните и техните човешки слуги. Мисля, че заради тях народът ми живя толкова дълго в страдания. Но време е да се отървем от тях. Ако ви трябва нещо, потърсете ме.
— Трябва да вървя — рече Търкот.
Шерев кимна.
— Успех.
Търкот изтича по рампата и влезе в самолета. Един от членовете на екипажа незабавно натисна копчето за вдигане на хидравличните носачи. Хората от групата отваряха контейнерите и подреждаха екипировката. Предната половина на самолета бе отделена с плътна завеса. Именно в тази секция бе разположено онова, което отличаваше МЦ-130 от обикновения С-130. От двете страни върху няколко реда рафтове бяха подредени различни прибори за водене на електронна война и заглушаване средствата на противника. Пред тях бяха насядали операторите. Задачата им беше да откриват и заглушават вражеските радари. Те също така помагаха на пилотите при полет на ниска височина и с ограничена видимост, под нивото на радарните установки.
Търкот бе избрал МЦ-130, защото това бе най-сигурният начин да проникнат незабелязано в Египет. Двамата пилоти и навигаторът бяха най-добрите, с които разполагаха израелските ВВС.
Някой постави ръка на рамото му. Грейвс се наведе напред, за да надвика грохота на моторите.
— Време е да се приготвяме. След половин час сме над зоната за скок.
Търкот кимна. Самолетът направи рязък завой и двамата с Грейс се олюляха.
Кръжащ на височина десет хиляди метра над средиземноморския басейн, самолетът АУАКС представляваше модифициран вариант на Боинг 707-320В, но вместо пасажери на борда имаше електронна апаратура. Десетметровата чиния на радара, монтирана върху фюзелажа, бе в състояние да „изрисува“, веднъж на всеки десет секунди, детайлна картина на въздушното пространство на шестстотин километра във всички посоки.
Командир на полета беше полковник Майк Зики, който благодарение на пряката връзка с АНС и чрез нея към мрежата на шпионските сателити „виждаше“ всичко, постъпващо като информация в Агенцията.
— На екрана Зона пет-едно-шест — докладва един от офицерите. — Излитане от Хазерим.
— Състояние на египетската противовъздушна отбрана? — обърна се капитан Зики към офицера, отговарящ за водене на електронна война.
— Четвърта степен. Не са в пълна бойна готовност, но поддържат повишена активност, сякаш очакват нещо да се случи. Прехвърлям цялата начална информация до пет-едно-шест. Мисля, че ще успея да им създам чист коридор до района на действие.
— И за излизане?
— И за излизане също.
— Действай.
Търкот се пъхна в космическия скафандър, надвивайки краткотрайния порив на клаустрофобия, докато закопчаваше предната и задната половина. Не обичаше тясно затворени пространства. От всички водолазни упражнения най-много мразеше онова, при което от него се искаше да се добере до евакуационния отсек на подводницата и да чака там, докато съдът се изпълни с вода, за да може да отвори люка.
Усети, че костюмът се надува и се притиска към тялото му. Пръстите му паснаха точно в манипулаторните ръкавици.
— Включи енергозахранване — нареди той.
Екранът от вътрешната страна на шлема блесна и на него се появи озарената от червени аварийни светлини вътрешност на самолета.
— Светоусилване — произнесе Търкот.
Екранът просветля и сега вече картината стана съвсем ясна, тъй като разположените отвън камери бяха преминали в режим на нощно наблюдение, а компютърът подсилваше и най-малката налична светлина. В момента на екрана се виждаше панорамна проекция на пространството пред Търкот, но стига той да поискаше, можеше да показва заден, горен, долен и страничен план.
Освен това имаше и малък дисплей под лявото му око, където по команда се извикваше различна информация от компютъра. По време на тренировките Търкот бе получил остро главоболие от опитите да следи постоянно данните от този дисплей. Заради болките разговаря с пилоти на „Апачи“, които споделиха с него, че са необходими месеци постоянни тренировки, преди да свикнат да следят и двата екрана. А Търкот не разполагаше с месеци за подготовка за тази операция. За миг го завладя съмнение, но той побърза да го прокуди.
Изправи се предпазливо. Бяха поставили една интересна приставка към стъпалата на скафандъра — плоска платформа, издължена десетина сантиметра напред. Освен че придаваше допълнителна стабилност, в центъра на всяка от двете платформи бе монтирана по една миниатюрна турбина с отвор назад —
