Сянката на Аспасия коленичи до Дънкан. Дългите му закривени пръсти се сключиха около столчето на чашата и натиснаха едно строго определено място. След това той внимателно отстрани ръката й от Граала, обърна го наопаки и светещият камък изпадна. Сянката на Аспасия прибра камъка, изчака Граалът да се затвори и го постави обратно в кивота. Накрая взе едно покривало и го метна отгоре.
Дънкан продължаваше да седи неподвижно.
От другия край на залата долетя шум от стрелба с автоматично оръжие.
Сянката на Аспасия се изправи.
— Време е да тръгваме. — Черната сфера все още беше в ръката му. Повърхността й бе разделена на малки шестоъгълници. Пръстите му натиснаха няколко от тях.
Първият откос удари тавана над шлема на Търкот и го посипа с камъчета. Противникът така и не получи втора възможност, защото Търкот бе насочил мерника върху гърдите му още докато стреляше. Той натисна спусъка и в плътта на войника разцъфна кървав кратер, който го запрати назад в мрака на тунела.
— Уцелили сме мястото — викна Търкот, забравил, че разполагат с постоянна връзка.
— Зад теб и вдясно! — докладва Грейвс.
Търкот се втурна в тунела. Спря на няколко крачки по-нататък и изпразни целия пълнител. Взе пълен цилиндър от патрондаша на гърдите си и презареди.
Едва тогава продължи.
На следващата площадка се въргаляше войник с откъснат от проектил крак. Той допълзя до края и се хвърли надолу. След миг тялото му тупна на дъното на залата.
Сянката на Аспасия крещеше на арабски, пращайки войниците си нагоре по стълбите към площадката.
Търкот продължи напред и изведнъж го обгърна мрак. За секунда той чу изплашени викове по радиото, след това те секнаха така внезапно, сякаш някой ги бе изключил. Измина още няколко крачки и тогава мракът се смени с ярка светлина. Намираше се в Залата на познанието. Тунелът зад него бе скрит в прахоляк и мъгла.
— Изключи инфрачервена, премини на нормално осветление — нареди Търкот, заслепен от ярката светлина за не повече от секунда. Но и това бе достатъчно, за да го ударят три последователни куршума в гърдите. Той се олюля, разпознал характерния звук на АК-47. Специалната керамично-метална сплав на скафандъра бе абсорбирала по-голямата част от ударната сила.
Екранът оживя, осветен от нормална светлина. Мерникът сочеше нагоре, Търкот насочи оръжието към тичащия по стълбите войник в камуфлажни дрехи и стреля. Стоманеният проектил премина през гърдите му и продължи, поваляйки още двама отзад, удари друг в гърба и едва тогава смени посоката и изчезна в залата.
Търкот използва краткото затишие, за да огледа терена. Черният Сфинкс доминираше над всичко, но сега повече го безпокояха хората. Изведнъж видя Дънкан! Лежеше в несвяст на носилка, която носеха двама. Отзад крачеше висок човек с наметало, а зад него други носеха нещо, скрито под светло покривало.
— Разпръснете се на площадката — нареди Търкот.
Не последва отговор.
Той изстреля още един проектил надолу по стълбите.
— Заден план.
Отзад нямаше никой. На няколко метра навътре в тунела се виждаше непрогледна, черна завеса.
— Преден план.
Търкот стреля още веднъж с МК 98 и повали катерещият се по стълбите вражески войник. Виждаше пламъците от изстрелите на другите. Куршумите им се забиваха в скалата около него и изтръгваха от нея дребни парченца. Някои от тях рикошираха с приглушено чаткане по скафандъра.
Търкот отстъпи назад в тунела, за да се прикрие от тези, които го държаха на прицел от пода. Зад ъгъла непредпазливо се подаде нечия глава и Търкот я отнесе с един изстрел. Все още никой не се бе появил от тъмнината зад него.
По радиовръзката също цареше мълчание.
— Ей, чуваш ли? — крещеше някой отдолу.
— Включи външен говорител — инструктира компютъра Търкот. — Чувам те.
— Ако не ни позволиш да излезем, приятелката ти ще умре.
— Кой си ти? — Търкот имаше нужда от време, за да разбере какво е станало с другите. Нямаше представа защо досега не се обаждат.
— Сянката на Аспасия. Ако не ме пуснеш да изляза, ще убия приятелката ти, а после ще дойда и ще ти видя сметката — продължи човекът с наметалото. — Трябва да се радваш, че въобще разговарям с теб.
Търкот се опитваше да прецени какво е положението.
— Добре, ще те пусна да излезеш, но трябва в замяна да я освободиш.
— Не мога да ти дам жената. Тя се е съчетала с Граала. Трябва да дойде с мен, докато приключи процесът. Ако я вземеш сега, ще умре.
Търкот нямаше представа за какво му говорят. И къде, по дяволите, бяха останалите от групата?
Зад ъгъла надникна още една глава, този път съвсем предпазливо. Търкот се прицели. Някакъв черен предмет полетя във въздуха. Търкот смени прицела, проследи предмета, стреля и проектилът удари гранатата още преди да е паднала.
В същия момент на площадката изскочи един от терористите и откри огън с автомата. Куршумите попаднаха върху лявото рамо на Търкот и го завъртяха. Екранът премигна и на малкия дисплей се изписа информацията, че лявата камера е излязла от строя. Търкот коленичи, стреля и повали противника. Премигващите светлинки на дисплея сочеха, че освен камерата са пострадали и няколко литиеви батерии, намалявайки запасите от енергия с двайсет процента.
— Ще те убием — извика Сянката на Аспасия. — Ако не се предадеш веднага, аз лично ще убия доктор Дънкан.
Търкот продължаваше да държи под прицел горната площадка на стълбището. Той превключи на УКВ.
— Грейвс? Група А? Има ли някой?
Тишина.
— Идваме при теб. Доктор Дънкан ще е най-отпред — отекна в залата гласът на Сянката на Аспасия.
Търкот се изправи. Двама от войниците се катереха нагоре, придържайки по средата Лиза, която изглежда беше в безсъзнание. Търкот знаеше, че лесно може да ги повали, но щяха да паднат долу заедно с Лиза. Зад тях стърчеше едрата фигура на Сянката на Аспасия.
— Ако мислиш как да ме убиеш — избумтя той, секунда преди Търкот да дръпне спусъка, — трябва да ти кажа, че аз съм единственият, който е в състояние да я върне към живота. Без мен ще умре.
— Какво си й направил? — настоя да знае Търкот.
— Нищо — отвърна Сянката на Аспасия. — Тя проникна в Граала и сега процесът трябва да бъде завършен докрай. Аз съм единственият, който може да й помогне да го премине безпрепятствено. В противен случай ще умре в страшни мъки.
— Какъв процес?
Двамата мъже бяха стигнали площадката, само на двайсетина крачки от Търкот. Те спряха и изчакаха Сянката ма Аспасия да ги настигне.
— Сега ще излезем — обяви той. Зад него се изкачваше групата, която носеше кивота.
— Какъв е този процес? — повтори Търкот.
Сянката на Аспасия вдигна ръка и мъжете продължиха напред. Търкот остана на мястото си още няколко секунди, след това отстъпи встрани.
— Никога няма да се измъкнете оттук.
— Мисля, че ще се справим — възрази Сянката на Аспасия. Той се усмихна, разкривайки дълги, остри зъби. — Знаеш ли коя е тя?
