непознатият се оказа и по-силен, и по-близо. В началото Кели сметна, че това е главният компютър, който си възвръща контрола, но след това долови присъствието на човешки ум зад всичко това и осъзна, че източникът на властващата сила е човек.
Аспасия!
Името отекна в съзнанието й. Но как е възможно? Аспасия — човек? Та той е бил аирлианец. И освен това беше мъртъв.
В страха си да не бъде открита Кели се отдръпна назад, затваряйки вратата към постоянния поток от информация и отново се скри в черупката на собственото си тяло.
— Не ми изглежда никак добре — майор Куин хвърли сноп черно-бели снимки върху масата в заседателната зала. Наведе се и посочи една точица във водата. — Тази е отпреди осем минути. Това тук е Търкот.
Той измъкна отгоре друга снимка.
— А тази е отпреди шест минути.
Виждаха ясно египетския патрулен катер непосредствено до Търкот. На следващата снимка Майк вече беше изтеглен на борда и заобиколен от войници.
— А останалите членове на групата?
— Никаква информация.
— Не можем ли да накараме някой във Вашингтон да се свърже с Кайро и да поиска освобождаването на Търкот? — попита Яков.
— Те и без това вдигнаха страхотен шум за сваления АУАКС. А сега египтяните са пленили американски пилот, влязъл нелегално на тяхна територия. На всичко отгоре са позволили на онези хеликоптери да се измъкнат безпрепятствено. Който и да стои отсреща, разполага с далеч по-силни козове пред египетското правителство, отколкото нашата страна. Мисля, че времето за преговори е отминало отдавна.
— И какво предлагаш? — попита Яков.
— Трябва да почакаме и… — подхвана Куин, но Че Лу внезапно стовари длан върху масата, привличайки вниманието им.
— Не можем да чакаме. Нямаме никакви сведения за съдбата на двамата „тюлени“ които преминаха под щита на Великденския остров.
— Израел — кимна Куин.
Че Лу бе завладяна от желанието да наставлява, сякаш беше на катедрата на Пекинския университет.
— Много добре. Значи един израелски агент се е срещал с Търкот в базата Хазерим? — Тя не дочака отговор. — Предлагам да се свържем с този човек и да видим каква помощ може да ни окаже. Тръгвай де! — тя едва не го блъсна към вратата.
След като Куин излезе, Че Лу се приближи до седналия пред компютъра Муалама.
— Готова ли е следващата част от ръкописа?
Муалама я погледна над ръба на монитора.
— Да. Тъкмо се зарежда.
— Там посочва ли се какво точно върши Граалът? — попита Че Лу. — Информацията е особено важна, след като, както се оказа, някой е избягал с него.
— В новата глава се разказва за странстванията на Граала и… — Муалама направи пауза. — Най-добре сами да прочетете. — Той отново сведе поглед към свитъка.
— Сядай! — нареди Че Лу на Яков.
В продължение на близо петстотин години Граалът бил укриван успешно от Наблюдателите в техния щаб в Авалон. Това, че никой от членовете не се поддал на изкушението да почерпи от тайнствената му сила, показва колко строга е дисциплината в ордена. Неизбежно било една толкова могъща реликва да предизвика нови проблеми и сътресения.
Един от Наблюдателите на име Мирдин, известен по-късно под името Мерлин, прочел някои от свитъците, които и аз съм превел. Узнал за Атлантида, за Граала, кивота и за извънземните същества, които посетили Земята. Научил и за онова, което последвало. Предполагам, че той е откраднал някои стари свитъци, където се разказвало за силите, които
Представете си какво въздействие оказало това познание върху Мерлин.
Бих могъл да оправдая действията му, след като също съм попадал в подземията на Гластонбъри Тор, заобиколен от безброй свитъци, пълни с какви ли не тайни познания. И аз се питах защо всичко това да не бъде дадено на хората. Как ли щях да се чувствам на негово място, ако знаех, че онова, до което съм се докоснал, може да помогне на другите? Дали щях да остана верен на древната клетва, или щях да се опитам да разпространя натрупаните познания в името на човешкото добруване? Не мога да отсъдя.
Но в подземията на Тор имало и други неща освен архиви. Граалът не бил единственият извънземен артефакт. В един свитък от 468 г.сл.Хр. открих сведения за Граала — там го описват като златна чаша, но с кухини от двата края. Споменаваше се също, че сам по себе си Граалът не е завършен и че е необходимо към него да се добавят два специално изработени за случая камъка. Ето нещо, което ме изненада — значи дори да притежаваш Граала, не би могъл да го използваш, ако не разполагаш с тези камъни.
В добавка там се описваше някакво оръжие, меч, изкован от метал, който не може да се счупи, ала същевременно е три пъти по-лек от обикновеното оръжие с подобни размери, изковано от най-добрите майстори на мечове. По дръжката и острието на този меч били изписани неразгадаеми рунически знаци.
Не бива да забравяте, че по онова време Британия е била разкъсвана от междуособици, а отделните кралства са воювали постоянно помежду си въпреки заплахите за нашествия от север и изток.
Нима ще е грешка, питал се вероятно Мерлин, да използвам чудесата на този меч, за да обединя бедната изтерзана страна? В края на краищата Наблюдателите дори не знаели какво точно представлява оръжието.
И тъй, Мерлин откраднал меча от Тор и го връчил на оногова, когото смятал за най-подходящ в тази борба за обединение. Утер Пендрагон, един от двамата синове на крал Константин.
Но мечът не бил достатъчен. Войната се проточила и Мерлин постепенно осъзнал, че му е нужно нещо по-силно.
Според легендата той преоблякъл Утер и го отвел при Игрейн, съпругата на Корнуелския дук, и от тази нелегална връзка се родил син на име Артур.
Но това не е истина.
Мерлин откраднал Граала от Тор. Смятал да използва онази негова част, която дарява познания, за следващия владетел на Британия. Но той не разполагал с камъните, за да задейства Граала. След това Граалът му бил отнет и попаднал в едно от най-свирепите северни племена.
Така се случило това, от което Наблюдателите най-много се бояли.
„Мисията“, естествено, не останала безразлична. Мордред, който пък бил превъплъщение на Аспасия,
