говорещия се плъзна лека усмивка. — Поне така се представях по мое време.
— Аз съм Лексина, водач на
Чанг стоеше пред златната пирамида, току-що бе излязъл от сияещата й обвивка.
— Много са пътищата за онзи, който знае. Въведен съм в текущата ситуация. Положението е доста тежко. Силите на Сянката на Аспасия се мобилизират. Има много неща, които не разбирам, но ясно е, че сме в опасност.
— Императорът долу ли спи? — попита Лексина.
Чанг кимна.
— Той спи.
— Императорът Ши Хуанчжоу всъщност не е ли Артад?
— В известен смисъл, да. Императорът Ши Хуанчжоу носи
— Но тук ли е истинският Артад? — попита Лексина.
— Да. Той спи вече близо хиляда и триста години.
Лексина се напрегна толкова силно, че почти се разтрепера.
— Ще го събудите ли сега?
Чанг кимна.
— Време е.
Търкот лежеше по гръб в пясъка и зяпаше синьото небе над пустинята, докато Фасид кръстосваше нервно по билото на близката дюна. Намираха се на десетина километра от мястото, където щяха да разстрелят Търкот. Фасид си погледна часовника за десети път пред последните пет минути.
— Две минути по-рано, две по-късно… — промърмори Търкот.
— Какво?
Търкот беше изморен, изстискан емоционално и физически. Беше го завладяло отново онова странно безразличие, макар все още да се намираха на вражеска земя.
— Такъв е интервалът при евакуационни операции — от две минути преди назначеното време до две минути след него. Общо четири минути. Ако вертолетът не се появи в този срок, преминаваш към резервния план. Имаш ли резервен план?
— Да — отвърна Фасид. — Ще започна да се моля на Аллах.
— И това ако е план — отбеляза спокойно Търкот.
— Нямах време за повече — оправда се Фасид. Той отново си погледна часовника. — Влязохме в резервното време. Нищо не чувам.
Търкот не можеше да си припомни колко подобни минути бе прекарал в очакване да долови жадуваното бръмчене на вертолетните ротори. Поне в половината от тези случаи му се бе налагало да напуска уговореното място за среща и да се отправя към резервния район. Ето защо този път не стана, за да оглежда хоризонта. Ако израелският хеликоптер се появи — чудесно. Ако не дойде, какво пък — по-добре, отколкото ситуацията отпреди час, когато вече се смяташе за загубен. Странно, но този въпрос сега въобще не го вълнуваше.
— Ах! — Фасид подскочи като радостен ученик, когато малкият хеликоптер изникна внезапно над пясъчната дюна и се приземи на десетина метра от тях. Притежаваше изненадващо тихи двигатели и Търкот разбра причината веднага щом разпозна модела — прочутият МДХ на Макдонъл-Дъглас.
Сглобен на основата на оправдалата предимствата си капковидна конструкция на МД-530, моделът МДХ бе последният вик на техниката, при него за първи път се прилагаше НОТАР-технологията — елиминирането на опашното витло намаляваше значително шума от малката, но високоскоростна перка. Вместо него за баланса на полета се грижеха два въздушно-реактивни компресора.
— Хайде, побързай — задърпа го Фасид.
Търкот се изправи на крака и закри очите си от пясъка, който носеше със себе си вятърът. Последва Фасид на борда и се настани на задната седалка. Още преди да затворят вратата, пилотът вече беше вдигнал машината във въздуха.
Хеликоптерът се наклони рязко, след това пое на изток, като се плъзгаше само на няколко метра над земята. След броени минути излязоха над Нил, като едва не отнесоха мачтата на една рибарска ладия, после продължиха над пустинята към Суецкия залив.
Търкот се пресегна и откачи слушалките от стената. Известно време седя заслушан в разговора между пилотите и наземната служба, която указваше маршрута. След това се разнесе тревожен звън и един от пилотите изруга.
— Какво беше това? — попита Търкот.
— Радарно прехващане отгоре — обясни вторият пилот.
Търкот се наведе към прозореца и вдигна глава. На синия фон на небосвода се виждаха сенките на две димни следи от египетски изтребители.
— Нашите се опитваха да ги заглушат — продължи вторият пилот. — Но онези са вдигнали всичко, с което могат да ни проследят.
— Имаме си компания — посочи му Търкот. Беше учуден, че израелците са дошли да ги приберат, макар да са знаели, че могат да бъдат засечени. Според опитните вертолетни пилоти битката между техните машини и най-просто устроения изтребител е като двубой между пудел и разярен питбул.
— Колко остава, докато си намокрим краката? — попита Търкот.
— Осемдесет километра до залива — отвърна вторият пилот. — Не забравяй, че трябваше да върнем Синай на египетското правителство при последните мирни преговори.
— Но оставихме миротворци в Синай — довърши Търкот. — Можеш ли да ме свържеш със Сауткемп?
Базата Сауткемп, където се помещаваха международните миротворчески сили след Кемп-Дейвидското споразумение, беше разположена близо до Шарм Ел Шейх, на южния връх на Синайския полуостров. Търкот знаеше, че там има силно американско присъствие.
— Имаш директна връзка на МХФ-честота — докладва вторият пилот. — Само побързай.
Търкот се блъсна в стената, когато вертолетът внезапно изви надясно и се спусна още по-ниско над земята.
— Поне ще стигнем ли до водата? — попита той, преди да включи радиото. Вече виждаше следите от двата изтребителя, които пикираха надолу към тях.
— Ако не, друго ще опитаме. Запазили сме някои номера за краен случай.
Търкот включи радиото и поиска да разговаря с най-старшия американски офицер в Сауткемп. Вертолетът се заклати застрашително и изведнъж Търкот зърна с крайчеца на окото една ракета, която профуча само на метри от кабината и се заби в пясъка. Стомахът му се сви болезнено, когато малкият МДХ рязко описа завой на 180 градуса. Двата изтребителя прелетяха над тях и тогава хеликоптерът се завъртя в предишната посока и пое първоначалния курс. На самолетите им бяха необходими двайсетина километра, докато отново заемат позиция за атака.
— Какво правят? — извика вторият пилот.
Търкот отвори вратата и се надвеси отвън. Виждаше ясно изтребителите, които летяха по-ниско от предишния път и на пресечен курс.
— Ще стрелят с оръдията — отвърна той. — Летят максимално ниско и бавно. — Знаеше, че за изстрелването на ракети е необходима височина, за да могат да си осигурят топлинно прехващане. Хеликоптерът изглежда бе снабден не само с топлинни примамки, но и с антирадарно устройство — инак едва ли щяха да преживеят още първата атака.
— Разстояние?
— Около три километра — докладва Търкот.
— Ще чакат, докато излязат зад нас и тогава ще стрелят. На около половин километър — каза пилотът.
