Зона 51: Граалът

— Откъде знаете? — попита Търкот.

— Чели сме тактическите им наръчници.

— Дистанция километър и половина! — обяви Търкот. — Колко остава до брега?

— Дванайсет километра.

Нямаше начин да успеят. Приближаващите се отзад изтребители бяха като запратени от невидима ръка черни копия.

— Осемстотин метра — каза Търкот.

— Сега! — викна вторият пилот.

Търкот почувства, че вътрешностите му се надигат, когато вертолетът внезапно вирна нос нагоре. Той се облещи, осъзнавайки, че вижда пред себе си пустинята, сетне изгуби напълно ориентация, докато малкият МДХ премина във вертикален полет, навлизайки в стремителен лупинг.

Двата изтребителя префучаха под тях и Търкот ги видя, увиснал с главата надолу и придържан към седалката единствено от презрамките на колана. Сетне вертолетът се спусна от другата страна и изравни полета с неочаквана лекота.

— Огън! — изкомандва пилотът. Една самонасочваща се ракета „Стингър“ се откъсна от ракетния контейнер и се стрелна след отдалечаващите се изтребители.

— Огън!

Втора ракета последва първата.

Египетските изтребители се разделиха — единият изви надясно, другият наляво, включвайки отчаяно форсажа с надежда да изпреварят бързо приближаващите ги ракети. Но със снижаването си до височината на вертолета те се бяха озовали в обсега на тяхното оръжие и същевременно бяха изгубили така ценната възможност за маневриране.

Търкот откъсна поглед от втората огнена топка, когато чу неприятен, гърлест звук в кабината. Фасид повръщаше мъчително на седалката до него.

— Заливът — обяви вторият пилот, когато прелетяха над една по-висока дюна и пред тях се показа морето.

— На радара още двама преследвачи — обяви пилотът. — На шест минути полет зад нас.

— Къде ще сме след шест минути? — попита Търкот.

— В средата на Залива.

Търкот включи радиото.

— „Авангард-шест“, говори „Зона пет-едно-шест“. Приемам.

— Тук „Авангард-шест“ — обадиха се от другата страна и Търкот почувства вълна на облекчение.

— „Шести“, виждате ли ни на екрана? Приемам.

— Засякохме ви. Приемам.

— След колко минути сте при нас? Приемам.

— Десет минути. Приемам.

— Постарайте се да са шест — посъветва ги Търкот. — Инак няма да има кого да спасявате. Приемам.

— Ще се опитаме.

Пилотът държеше вертолета на шест-седем метра над водата, а двигателите работеха на максимални обороти. В кабината миришеше на повръщано, но изглежда никой не го забелязваше. Търкот не изпитваше страх. Отдавна бе привикнал да изключва чувствата си по време на битка. На всичко отгоре тук нямаше никакъв контрол над съдбата си — беше само пътник в машина, която всеки миг можеше да се превърне в огнено кълбо.

— Кораб отдясно — извика Фасид.

Търкот се надвеси през рамото му. Един товарен кораб с либерийски флаг пореше вълните на залива право към канала. Той включи интеркома.

— Не можем ли да използваме кораба за прикритие?

Вместо отговор пилотът изви рязко и се насочи право към широката кърма на кораба.

— Изтребителите на две минути зад нас — докладва вторият пилот.

— „Авангард-шест“, време на пристигане? Приемам — произнесе Търкот в микрофона.

— Шест минути. Край.

Пилотът повдигна нагоре носовия обтекател и вертолетът прелетя само на два метра над кърмата, размина се на метър с мостика, след това се озова над централната палуба.

— Ето там — вторият пилот сочеше отворения люк на трюма. Пилотът спусна вертолета над палубата на движещия се кораб, снижи се внимателно, като същевременно изравни скоростта на машината с тази на кораба и след това се гмурна в отворения товарен люк.

Висяха в мрака на грамадното помещение, където единствената светлина струеше от разтворения люк. Неколцина моряци се бяха надвесили от ръба и ги гледаха уплашено. Търкот си погледна часовника.

— Време е — обяви той след малко.

Само за миг се издигнаха през отвора и се озоваха над морето. Търкот се огледа. Двата египетски изтребителя кръжаха на около две хиляди метра над тях. Доста по-близо бяха четирите хеликоптера „Блекхоук“ с опознавателни знаци на ООН.

Малкият МДХ се стрелна право на изток и четирите хеликоптера го обкръжиха. Разположиха се два отгоре и два отзад, за да попречат на изтребителите да открият огън.

Зона 51, Невада

Кинсейд се облегна назад във фотьойла, загледан в компютърния монитор пред себе си. На екрана се въртеше сфера с двайсет и четири червени точки, които блещукаха върху повърхността й. Освен това имаше и три зелени точки, които съответстваха на Гиза, Великденския остров и Циан Лин. Една от червените точки съвпадна с зелената на Гиза, след това сферата се завъртя още по-бързо, докато компютърът се опитваше да изравни втората точка с Великденския остров. В случай на успех програмата щеше да направи опит да съпостави трета точка с местоположението на Циан Лин, но засега Кинсейд не можеше да се похвали с подобно нещо.

Докато наблюдаваше безуспешните опити на компютъра, хрумнаха му няколко възможности, все не особено перспективни. Например, че координатните точки са от съвсем друга планета — от Марс. Или пък математическите заключения на Че Лу са изцяло погрешни. А може би Гиза въобще не е включена в изброените пунктове и използването й като отправна точка само обърква нещата.

Кинсейд поклати глава. Нито една от тези възможности нямаше да го изведе от задънената улица. Още на времето като участник в програмите на НАСА се беше научил, че и невъзможното може да стане възможно. За това обаче беше необходимо да разглежда фактите без предубеждение. Ако това наистина бе аирлианска координатна система с най-важните точки на Земята, навярно бяха се погрижили по някой прост и ефективен начин да затруднят достъпа до нея.

Откъм заседателната зала се чуха възбудени гласове, но Кинсейд не им обърна внимание, съсредоточен върху проблема.

Майор Куин отвори вратата на заседателната зала.

— Търкот е бил евакуиран от израелски хеликоптер. След двайсет минути ще се приземят в Хазерим.

Яков вдигна глава от таблото за шах. Играеха с Че Лу.

— Тази новина заслужава да се полее — обяви той и извади плоска бутилка водка от един вътрешен джоб на ризата.

— Граалът? — попита Че Лу.

Ентусиазмът на Куин се изпари.

— Сянката на Аспасия е избягал с него, отвлякъл е и доктор Дънкан. Търкот смята, че са се насочили към „Мисията“, където и да се намира сега. Каза, че ще ни се обади по сателитната връзка веднага щом се качи на скакалеца. Използваше израелско радио и честота.

— Добри новини и лоши новини — обяви философски Яков и сръбна от шишенцето. — Винаги е така в