Реших да не дразя повече Раган и въпросително посочих по-светлите петна около полюсите.
Той разбра кой е обектът на любопитството ми:
— По-високо съдържание на газ, близък по свойство на земния азот. На Ородром този газ заема значителен процент в атмосферата, затова в анатомията на тялото ти има трети специализиран бял дроб, служещ да редуцира този газ.
Замълчах, докато планетта се скри от полезрението ми и освен яркото слънце, чиято светлина се поглъщаше от специалните слоеве на илюминатора, забелязах друга точка, застрашително увеличаваща рамерите си. Когато след минута-две се разрастна дотолкова, че да ми позволи да я обхвана цялата с поглед, Раган ме потупа по рамото и официално ми я представи:
— Е, Гари Гейтс. За мен е удоволствие да ти представя официално последната спирка на вашето дълго междузвездно пътуване. Твоят нов свят — Ородром и цивилизацията на ородромците. Добре дошъл!
Без да отвърна, впих жаден поглед в планетата-гигант и бъдещ мой постоянен дом. Веднага разбрах, че има малка отражателна способност, дължаща се може би на ниското количество водород в атмосферата, въпреки двата действащи вулкана, които изригваха непрекъснато лава и пепел. Раган ми посочи една ярка точка.
— Виждаш ли го — попита той. — Това е Нексъс. Първият и по-мощен вулкан. Нексъс-2 е от тъмната страна на планетата. Изригва по-често, но ерупциите му са по-слаби от тези на Нексъс. Но сам ще се убедиш в това, когато кацнем. А сега е време да се прехвърлим в транспортната част на кораба. Оттам ще те свалим на Ородром.
Погледнах го изненадано.
— Няма ли да кацнем?
— Ще кацнем, но от другата страна на планетата. Теб ще те свалим на Дегал, в главния ни град, а ние ще отлетим към континента Рагус, където се намира градът на Учените. Ще им оставим информацията и ще отлетим отново.
Краката ми се подкосиха.
— Значи ще ме оставите сам?
— Съжалявам, Гари, но това е неизбежно. Колкото и да желаем да останеш с нас, заповедта е категорична. Ти не си специалист и не можеш да ни бъдеш полезен повече тук. Ще останеш като цивилен гражданин на Ородром, като много други. В това няма нищо лошо. Ще бъдеш член на обществото ни.
— Как ще се справя без вас. Ами Ларика?
— Какво за нея?
— Обеща да ми помогне в адаптирането. Не можете просто ей така да ме зарежете на планетата си. Та аз не познавам никого освен вас. Или мислиш, че мога да си тръгна из улиците ви и да си приказвам с всеки срещнат?
Състоянието ми бе толкова възбудено, че за момент си помислих, че ще прекрача нормата. Добре поне, че тялото ми бе многофункционално и саморегулира повишената температура. Раган помръкна за малко, докато изчака да се нормализирам.
— А ти какво очакваш да направя? — вметна той с повишен тон. — Нима мислиш, че мога да направя нещо? Аз съм само специалист и не заемам ръководни постове на Ородром. Щом като веднъж Сенатът ни е взел решение за теб, това ще бъде. Нито Готраг, нито Ларика, нито който и да било на този кораб ще може да направи нещо за теб. А и между другото, кристалите с информация за планетата ви, върху които толкова работи с Ларика, ще бъдат официално представени на учените ни от Рагус. Ако ги сметнат за интересни, има вероятност да поискат да останеш при тях като консултант. Затова измисли бързо някакво обяснение пред комисията от Дегал, за преместването ти при учените. Искрено аз се съмнявам, че ще те вземат като се имат предвид слабите ти научни познания и блокирания капацитет на земния ти мозък, но може би все пак ще намерят за какво да те използват.
В малкият коридор нахлу слаба светлина, което значеше, че бяхме навлезли в атмосферата на планетата. Раган ме подкани с жест да се приблиза до него. Натисна капсулата върху китката си и пробивът ни пое.
Излишно е да ви описвам състоянието, в което изпаднах, когато разбрах, че ще бъда оставен на напълно непозната планета между напълно непознати инопланетяни. Щях ли да се разбера с тях? Ами нали само учените се скитаха из Галактиките? Нямах достатъчно време да мисля върху този проблем, защото от бързината, с която се развиха нещата около мен, не успях да се сбогувам с Ларика, което много ме подтисна. Озовах се в нещо, подобно на спасителна капсула, на четирите страни на която зееше по един малък шлюз. Бяхме само аз и Раган.
Той се обърна към мен.
— Време е да се разделяме. Радвам се, че имах възможността да се запозная със землянин като теб, Гари. Но аз съм учен и като такъв трябва да върша онова, което ми е отредено.
Кимнах мълчаливо. После запитах:
— Ами Ларика и Готраг?
— За съжаление имат работа по изпращането на информация. Не забравяй, че за тях работата е също от жизнено важно значение. След толкова кръстосвания на Галактиката ви, събраната информация трябва да се предаде в определен ред, за който се изисква време, дори и за нашите възможности. — Забеляза покрусата ми и вметна: — Не давай сила на негативните си мисли. Нито един ородромец не го прави. Трябва да свикнеш с това за в бъдеще.
„Да, помислих си аз. Нали сте едни големи деца с повърхностни емоции!“
— Сега да ти обясня — продължи той като посочи люковете — как ще те свалим. От Дегал вече са изпратили кораб за теб. След броени секунди ще се скачи с борда ни. Ще се качиш в него, а ние ще се отправим към Рагус, в противоположна посока.
— Ще се видим ли някога? — запитах аз унило.
— Разбира се. Все някога ще намерим време да пийнем по нещо на Дедал.
Той се ухили по присъщия си начин, от което не ми стана по-добре. После внезапно досетил се за нещо ме тупна леко по рамото. — А. Щях да забравя! Ородром прави една обиколка около Канопус за 2 земни години. Така, че една земна година е половин ородромска. Средната ни продължителност на живота е 70 ородромски години, плюс минус 15.
Започнах да смятам бързо, но лек трус по външната страна на шлюза прекъсна изчисленията ми. Малко след това люкът изпука силно и се отвори, като ми разкри вътрешността на слабоосветена част от малък летателен апарат. Наведох се, за да огледам какво има вътре, но всичко бе доста семпло и някак си тясно.
Раган обясни:
— Това е просто един малък пътнически кораб, предназначен да превозва от двама до трима души заедно с пилота. Има и автопилот, така че ако решиш можеш да го ползваш.
Погледнах го кисело.
— Добре. Ще ползваш автопилота. Явно не са счели за необходимо да ти изпратят личен пилот. Това е още по-добре.
— Какво му е доброто? — озъбих се аз.
— Опитват се да те накарат да се почувстваш максимално удобно. Ако ти бяха изпратили един куп услужливи ородромци с широки усмивки на лицата, посочващи ти точно как трябва да направиш това или онова, нима щеше да се почувстваш по-добре?
Имаше право, затова реших да не протестирам. В края на краищата малко по малко трябваше да се уча да се оправям сам, колкото и да ми беше неприятно.
Раган ми посочи към вътрешността.
— Време е, Гари.
— Разбирам. — По типично земен маниер му подадох ръката си. Онзи свъси вежди.
— Това пак някаква шега ли е?
— На Земята с това показваме приятелство. Обикновен жест на дружба.
Раган замята подозрителни погледи ту към протегнатата му ръка, ту към лицето ми, сякаш се опитваше да открие нещо подозрително. Накрая направи същото.
Хванах ръката му и я раздрусах силно. После се напъхах в тясното пространство на корабчето и му
