образувалите се пробиви засмукаха него и двамата му помощника.
Останах с Ларика, Готраг и Раган.
— Поздравления, Гари — усмихна се Готраг. — Добре се справи.
— Аз? За какво?
— Венджър те подложи на психологически тест с Анализатора и ти се справи изненадващо добре.
Вдигнах безучастно рамене, тъй като това нищо не ми говореше. Раган седна отново, Ларика също. Само Готраг остана прав.
— Едва ли ще се срещнеш с Венджър и помощниците му втори път. А и няма да бъде необходимо.
В главата ми се биеха какви ли не мисли, така че и на това не обърнах особено внимание. Попитах лаконично:
— А сега?
— Какво?
— Какво ще правя? Не мога да стоя така и да безделнича. Все нещо трябва да правя през тези 72часа.
Раган се обади:
— Съмнявам се, че можеш да ни помогнеш с нещо. Защо просто не…
— Всъщност… — намеси се бързо Ларика. Вдигнах поглед към нея. — Все пак мога да го използвам при проектирането на един от земните климатични пояси. Сондите дават достатъчно информация, но ако върху проекта окаже влияние един землянин, може да направя някои добри подобрения. Не мислите ли така, Готраг?
Тя се обърна очакващо към него. След като помисли малко, той поклати одобрително глава.
— Наистина не е изключено мнението му върху проекта да се окаже благотворно.
Закимах радостно.
— Повярвайте ми. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да не бъда безполезен през цялото това време.
— Е, добре — вметна уморено Раган и се изправи. — Аз имам работа. Ще ви оставя сами. Готраг?
— Идвам.
Двамата застинаха неподвижно и пробивите ги засмукаха. Останах сам с Ларика.
— Благодаря — казах аз искрено.
— За какво?
— Затова, че ми даде шанс да направя нещо макар и нищожно. Наистина не знам с какво мога да ти помогна, след като видях с очите си какво си направила.
— Не си прав — каза тя сериозно. — Илюзорният свят, който видя, не е съвършен и има много недостатъци. В действителност бих искала сериозно да обсъдим бъдещия проект. Ти си землянин и като такъв притежаваш възприятия за привичния си свят, каквито аз нямам. Искрено се надявам да ми помогнеш.
— Ще се опитам — отвърнах още по-сериозно.
6.
От този миг до кацането ни на планетата им, моето ново аз започна да си пъха носа навсяхъде, където можеше да го прави без да се опари. Повечето време прекарвах в компанията на Ларика, към която започвах да се привързвам все повече с времето, а и, смея да твърдя, се радвах на взаимност от нейна страна.
С неимоверно много усилия успях да навляза дълбоко в проектирането на илюзорни светове. Между другото, „илюзорен свят“ има приблизителен аналог на земен език с онова светлинно изображение, което земните учени наричат холограма. За мое голямо удивление, всички илюзорни светове на кораба се проектираха в неголяма лаборатория, близка по размери със студентски кабинет. За съжаление не мога да ви дам повече информация, тъй като уредите, които изпълваха всичко около мен, нямаха земни аналози. А и Ларика сметна за излишно да се впуска в подробности, от които и без това нямаше нищо да разбера.
За кратко се научих как да познавам уредите им, отчитащи времето. Наричаха ги „линейни стрели на времето“ или накратко — ЛСВ. Аз ги нарекох Ел-Се-Ве за по-лесно. Преди да сте си помислили, че изпълняват роля на земни часовници, ще ви обясня разликата. За разлика от времето на Земята, където то никога не спира и съответно часовниците постоянно отчитат времето, Ел-Се-Вето е свързано с пробивите в пространството, които извършват, така че докато едно отчита времето в пробива, другото отмерва времето извън него, като по този начин съпоставят изкривеното време извън кораба и това на отделния индивид, използващ пробиви в пространството.
Всичко това се контролира от Анализатора на кораба, за да не се допуснат грешки в изчисленията на елсеветата. Най-общо казано, за ородромци времето не е постоянна величина и не се съобразяват много с него. Та нали в малка степен те го контролираха. Интересна е картината, която Ларика ми описа за поведението на ородромци на планетата, когато им се налага да отчитат времето. Нито един индивид на Ородром не носи лично елсеве или нещо от този род. Във всеки дом на планетата им семейството може да притежава само едно елсеве свързано с уред, който Ларика ми описа като суперанализатор, като този на кораба, контролиращ времето на планетата им. /За социалния им начин на живот ще разкажа когато му дойде времето/. Толкова за времето. Повече не успях да разбера.
Поради непонятни за мен причини, когато помолих Ларика да ми покаже мостика, откъдето се управляваше кораба, тя се смути и каза, че дори тя няма достъп до там. Искрено съжалих за това, но за първи път реших да прибягна към изнудвачество, което е дълбоко вкоренено в човешката природа.
Въпреки, че не ми позволиха да използвам пробивите в кораба, от страх ли, че ще си навра носа там където не трябва, реших да се подмазня на Готраг да ми уреди нещичко по този въпрос. Когато му изказах недоволството си, че не мога да се придвижвам из кораба без помощта на някой от тях, той се нервира и каза, че не ми е нужно, защото за да можеш да използваш пробивите в пространството трябва да си един вид добил това право, което според обяснението му се дава само на индивиди, служещи на междугалактични кораби. Никой освен тях нямал право да използва пробивите на Ородром, където от това не се и нуждаели. Когато се почесах по навик на тила, той ми показа лявата си ръка. Малко над китката, в самата става се подаваше малка, едва забележима издутина. Обясни, че това била специална капсула, имплантирана в ръката на всеки един от екипажа на кораба, чрез активирането на която могат да предизвикват пробиви в пространството.
Искрено съжалих за обречеността си и помолих Готраг да ми издейства от Венджър поне достъп до най- обикновените места на кораба, където не можех да навредя с нещо. Той обеща да опита, но ми се стори, че отговорът му бе твърде уклончив. Разбрах, че искаше по-бързо да ме отпрати. Когато отново се озовах в градината с Ларика, бях приятно изненадан от райското тихоокеанско кътче, което бе създала. Ако на Земята бях разполагал с лаборатория подобна на тази на Ларика, щях по цял ден да съм се излежавал на някой див остров в тропиците. След това щях да прескоча до пищна тропическа джунгла, а след това за контраст — до някое студено арктическо заливче, където да си поиграя с пингвините. Естествено най- хубавото в случая бе, че с помощта на тази технология можех да се озова на всяко едно кътче от Земята за част от секундата и да изживея невъобразими мигове, които никога нямаше да имам на Земята.
Ларика създаде малък тропически рай въз основа на мои спомени от детството. В началото набързо нахвърлила основната програма за пейзажа в Анализатора, използвайки информацията от сондите и с няколко подобрения от моя страна, се пренесохме в прекрасен индонезийски остров.
Не след дълго разбрах, че сме преполовили пътя до Канопус, от което, от една страна, не изпитах възторг, но от друга се чувствах в самолюбието си от това, че ще бъда първото човешко същество, което ще стъпи на планета, отдалечена на 30 парсека от Слънчевата система. Но Ларика не ме остави много да се самолаская. Започна да ме изстисква бавно, изчерпвайки всичките ми запаси по география и ботаника, които бях придобил в училище. Когато изпомпа докрай познанията ми в тези области, не пропусна да ме упрекне с иронична нотка:
— Ех, Гари. Мислех, че познаваш планетата си!
— Съжалявам, Ларика — вдигнах безсилно рамене. — Казах ти това, което знам. Все пак трябваше да ми се обадите предварително, че ще ме отмъкнете. Щях да се подготвя доста по-добре. Дори щях да
