Адската дупка

разбират от това, какво значи да спиш удобно и молеше всичките си приятели да погледнат дали на гърба му не са израснали крила.

Сутрешният тоалет на извора бе съпроводен със смях и закачки. Утрото искреше от младост, ведрина и глъч. Сякаш това бе някакъв чергарски стан, ала богат и чист. Преди да се развидели, Самуел бе напуснал своето подземие, беше се усамотил в кралската палатка и като истински революционен вожд съставяше двете предварително обявени програми: учебната и развлекателната.

В тази програма той се ръководеше от единствено нещо: да събуди любопитството на Кристиане, да я накара да помечтае, да предизвика възхищението й и след като той не можеше да отиде в замъка, да я примами тя да дойде в лагера.

Освен това като практичен човек той трябваше да помисли за материалната страна и за осъществяване на намеренията си: необходимо бе да изпрати куриери в Дармщат и в Манхайм, за да организира прехраната и развлеченията на студентите. Когато приключи с тези досадни приготовления, излезе от палатката, посрещнат от одобрителните възгласи на компанията, и веднага даде да се разлели програмата по дърветата.

Противно на обичая си, студентите бяха очаровани от начина, по който кралят беше организирал техния живот. Едно нещо предизвика особеното им одобрение: съобщението за представлението в една от следващите вечери на „Разбойници“ от Шилер, което щеше да се състои в нарочно построения за тази цел горски театър. Самият Самуел Гелб щеше да изпълнява ролята на Карл Мур.

Ето един истински крал, загрижен за развлеченията на поданиците си.

Единствен Нерон от историческите личности е имал такъв изтънчен вкус, затова каквото и да казват историците, името му още е популярно в Рим.

Другите точки от програмата на Самуел не бяха по-малко съблазнителни, още повече че противно на обичайната практика, всички те бяха стриктно спазвани и дори преизпълнявани. С други думи, тук бяха излишни всякакви скептични коментари от рода: „Когато стана, тогава ще говорим.“

Колкото до програмата за обучението, ето един показателен откъс:

Университет в Ландек

Програма за месец август 1811 г.

Считайки, че удоволствията заради самите себе си водят до пресищане и скука и че работата не бива да е нещо повече от фон на човешкия живот,

Аз, ректорът на горския университет в Ландек,

Реших, че ежедневните занимания, указани по-долу, ще се провеждат, за да запълнят празнината от лекциите на хайделбергските професори:

Политическа икономия

Професор: Самуел Гелб — ще докаже, че политическата икономия е наука за нищото, аритметика на нулите и че единствено икономистите я считат за икономична.

Теология

Професор: Самуел Гелб — ще докаже, че теологията води само до съмнения в бога и осигурява главно съществуването на теолозите.

Химия

Професор: Самуел Гелб — ще говори за голямата ал-химия, която търси в чист вид един друг елемент, много по-трудно откриваем от златото, а именно човека.

Еврейски език

Професор: Самуел Гелб — ще преведе Библията от оригинала и анализирайки грешките на преводачите и компилациите на коментаторите, ще докаже, че вместо на божествените откровения, човечеството вярва на човешките лъжи.

Право

Професор: Самуел Гелб — достойно ще разгледа правните принципи: неправда, амбиция, користолюбие.

Съобщението продължаваше в същия дух. Медицина, литература, анатомия, история, всички катедри бяха заети от Самуел Гелб. Странният и универсален професор щеше да покаже обратната страна на всички науки. Единствените донякъде положителни лекции бяха по психология, където обещаваше да се занимае с любимата си тема: Теория на волята.

Всички обаче добре знаеха, че макар и да беше забавен и присмехулник, той си оставаше ерудиран и задълбочен учен и нито един студент не искаше да пропусне изключителните лекции на този многолик учител, който щеше да направи нещо изключително и щеше да замени цял един преподавателски колектив.

Уроците бяха следобед от два до шест часа.

Времето предиобед в един часа бе определено за разходки из гората и по реката.

За тази сутрин бе организирано пътуване с лодки по река Некар. Дебелият и весел Пфафендорф, предупреден предната вечер от краля на студентите, бе събрал всички лодки от околността и когато групата пристигна на уречената среща, намери истинска флотилия с вдигнати платна и спуснати гребла.

Пфафендорф бе дошъл с най-хубавия си костюм: кафяво сако, бяла връзка, карирана шапка, копринени къси панталони, шарени чорапи и обувки с токи.

Изненадан предния ден от внезапното нахлуване на студентите, той се опасяваше, че всекидневното му облекло няма да го представи в най-благоприятна светлина, затова бе решил да се реабилитира и да смае младите си приятели. Не го спря нито страхът да не измачка празничното си облекло в лодката, нито опасението, че ще изкаля скъпоценните си копринени чорапи.

Благородният кмет се втурна в лодката на Самуел, без да мисли за официалните си дрехи, дори стигна дотам, че сам предложи да гребе под аплодисментите на Трихтер.

Разходката бе чудесна. Река Некар бе също като Рейн, но в умален размер: тъмни крепости бяха накацали по скалите като орлови гнезда, щастливи селяни изпълваха долините, ухаещи в цветя като зелената рокля на Сибила; тесни и непристъпни ждрела ги посрещаха, сякаш водеха към Ада, а изведнъж зад тях се откриваха весели поляни, изпълнени с цветя като самия Рай. Такива бяха прекрасните пейзажи, които в продължение на няколко часа преминаваха пред погледите и мислите на нашите студенти, докато греблата им ритмично загребваха водата, а ехото на патриотичните им песни будеше ехото на река Некар, което от години спеше в пещерите.

Юлиус си бе казал, че със слизането от лодката ще се прибере в замъка. Но когато се завърнаха, наближаваше време за лекции и той като старите си другари бе жаден да чуе професор Самуел. Така остана да обядва с веселата дружина, след което отиде на занятията. А те бяха такива, каквито можеха да се очакват от този велик скептик, чиято ерудиция се съчетаваше с огромен ентусиазъм и ирония. Неведнъж през аудиторията преминаваха тръпки на ужас, предизвикани от някои въпроси за живота и смъртта. Докторът се спря върху Създателя на Сътворението и Бога на човечеството и го анализира с онази критична свобода и дързост, които още тогава бяха възможни в самовластна Германия и които все още не са приети в демократична Франция.

В 6 часа лекциите приключиха.

Юлиус се питаше дали си струва да се прибира в замъка преди полунощ. Този толкова пълноценен ден трябваше да завърши както подобава. А програмата бе: вечеря на свещи и концерт в гората. Кристиане знаеше къде се намира съпругът й и нямаше да се тревожи. Само трябваше да я предупреди.

Той й написа бележка, с уверение, че ще се върне по-рано, отколкото предната вечер, и с молба да му изпрати двамата си лакеи.

Вечеряха във фантастична атмосфера под дърветата, осветени с разноцветни фенери. Докато ядяха, двамата лакеи на Юлиус, изгубени в гъстата гора, свиреха далечни мечтателни мелодии с медните си тръби, които сякаш се зовяха с хармоничното си ехо. Този очарователен диалог плашеше кошутите, тъй като поради необичайния час те взимаха бледата луна за утринна зора.

След вечеря някои от студентите и част от оркестрантите на театъра в Манхайм, които Самуел се бе погрижил да повика от предната вечер за тази драматична ваканция, направиха великолепен концерт и под ентусиазираните аплодисменти на тази отбрана публика изсвириха най-хубавите откъси от произведенията