— Колко души са.
— Един.
— Дайте ни го — каза Самуел, като се смееше. — Ние ще го защитаваме.
— Не му причинявайте зло. Ще го потърся.
Кметът излезе, очарован от Самуел.
В кабинета имаше маса и всичко необходимо за писане.
— Седни тук — каза Самуел на Трихтер.
— Къде ще настаниш Хайделберг в Ландек. Мога да ти предложа замъка, но не е достатъчно — чудеше се Юлиус.
— Първо — отвърна Самуел, — ще има изрична забрана да се ходи към замъка. Ние сме тук, за да се подчиним на госпожа Хермелиндфелд, а не за да я притесняваме. Ще бъдем много щастливи, ако благоволи да присъства на някои празненства, които смятам да импровизирам, и се надяваме, че въпреки нейната свенливост ще поеме този риск. Но това ще бъде само по нейно желание и ние няма да й налагаме нашето съседство.
— Тогава къде ще настаниш всичкия този народ?
— Ами в най-привлекателния покрив през тези хубави августовски нощи. Под звездите! Гората ще бъде нашата зелена спалня. Ако вали, познавам пещери, където могат да се настанят четиристотин души. Не се страхувай, тези пещери не са същите, които ти знаеш. Колкото до храната, нашите хора от Хайделберг са донесли за един ден, а утре Ландек ще бъде препълнен, тъй като селяните не са толкова глупави, та да не се възползват от дъжда от гулдени, който им пада от небето. Те ще се запасят тази нощ и утре сутринта ще плуваме сред изобилие като на сватбата на Гамаш.
След това се обърна към Трихтер:
— Ти пиши заповедите.
Четвърт час по-късно, качен на един стол, Трихтер четеше на прииждащите студенти следния наполеоновски декрет:
„Ние, Самуел I, император на лисиците, тиранин за камилите, защитник на академичната конфедерация и прочие.
Ние постановихме и постановяваме следното:
Общи разпоредби
Член I. Считайки, че няма кръчма в Ландек, всички къщи в Ландек се превръщат в кръчми.
Член II. Считайки, че къщите в Ландек ще са недостатъчни за нашата колония, в гората, под звездното небе ще бъде образуван лагер, снабден с всички удобства на живота, палатки от конопено платно, легла от папрат, канапета от слама, дивани от сено. Жените, децата, болнавите със свидетелство, издадено от медицинския съвет, само те ще живеят в отвратителни къщи от вар и дъски.
Член III. Наемите и общите или лични разходи за потребителски стоки ще бъдат плащани според случая или от обществената каса, или с лични средства, с изключение на стоките, които жителите на Ландек купят от Хайделберг. Всички стоки, които идват от отлъчения град, ще бъдат конфискувани без снизхождение. С тези изключения всяко посегателство срещу собствеността, а също и срещу хората ще бъде мъмрено и наказвано по смисъла на дисциплинарните наказания, упоменати в Бургеншафт.
Все пак тези правила важат само за студентите и за да оставим на благородните жители на Ландек свободата, това висше право на човешкото същество, няма да бъде забранено за мъжете да дават в заем, а за жените всичко, което ни се иска.
Преходни разпоредби
Краят на този ден ще бъде използван за разглеждане на околностите и за настаняване.
Утре в две обяви ще бъдат представени програмата на лекциите и забавите, които ще бъдат организирани на тази обетована земя Ландек, за да бъде смекчена и облекчена тъгата от живота сред студентите.
Още тази вечер Юлиус фон Ебербах предлага на старите си другари един грандиозен пунш сред гората. Изготвено в Ландек 10 август 1811
Самуел I
Съгласувал копието
Трихтер“
Четенето бе насърчавано от възгласи „Браво“. Обещаният пунш имаше най-голям успех. Когато Трихтер приключи, избухна гръм от „Вива“ и „Ура!“
Кметът Пфафендорф скоро дойде заедно с човека, който представяше полицията в Ландек.
Самуел ги пое и извика:
— Всичко, що е жена, кон или багаж, да ме следва!
След това, придружен от кмета и полицая, които представляваха властта и го освобождаваха от необходимостта да използва сила, той настани криво-ляво в къщите на селото жените, кутиите с шапки и колите.
След това се върна към мъжете.
— А вие, които предпочитате небето пред таваните и звездите пред свещите, следвайте ме.
XLVIII
ПУНШ В ГОРАТА
Самуел Гелб поведе групата по живописния път, който се изкачваше нагоре по залесения склон. Студентите вървяха близо четвърт час, после завиха наляво, тръгнаха по една малка пътека и изведнъж се озоваха на широка поляна, дълга около двеста крачки и оградена с гъст пояс от високи дървета.
Слънцето залязваше зад планината и сякаш за сбогом щедро обливаше клоните на дърветата с розовите си лъчи. Буйно поточе се спускаше по камъните край гората и припяваше със слабия си глас из водоскоците. Песента на хиляди птици се смесваше с този очарователен ромон и в такава съвършена хармония, че сякаш от потока се разнасяха прекрасни трели, а от птичите гърла струяха водни капки.
— Харесва ли ви този кът? — попита Самуел.
— Прекрасен е! — отговориха студентите.
— Добре тогава, настанявайте се.
Една част започнаха да издигат палатките, други разпънаха хамаци. Преди да тръгнат, по предложение на Трихтер бяха взели достатъчно постелки. Фресванст се зае да забива колчетата, но Трихтер го спря.
— Фресванст — смъмри го той, — ти май не се включваш в нашата история.
— Каква история? — изненадан попита Фресванст.
— Историята за Робинзон.
— И каква е тя?
— Ах ти, любителю на хубавото вино! Не си ли чел как Робинзон, след като не разполагал на острова със спалня, а не можел и да легне на земята, защото се страхувал от дивите зверове, взел че се качил на едно дърво и си направил легло в клоните му? Аз съм изпълнен с благородната амбиция да последвам великия му пример. Така че тази нощ ще прекарам не в легло, а в гнездо.
— А ако направя като теб и падна отгоре? — разтревожен попита Фресванст.
— Това само ще докаже, че не струваш и колкото един папагал! Слушай, Фресванст — тихо добави Трихтер, — преди всичко трябва да опровергаем някои клевети и да покажем на младежите, че ние никога не се напиваме. Така че бъди спокоен, ако се страхуваш да не паднеш, ще те завържа.
— Е, така може! В такъв случай се отказвам от палатка.
— Откажи се. Така за нас никой вече няма да говори, че никога не сме лягали в гнездо.
Докато бяха в ход всички тези весели приготовления, нощта се беше спуснала. Много преди уреченото време, още когато студентите седнаха на тревата за вечеря, се появи сияещата, горда и внушителна осанка на кмета, когото Самуел бе поканил на чаша пунш.
При появата си Пфафендорф бе посрещнат от бурни викове, които галеха сърцето, ала измъчваха ушите. Той оцени избора на Самуел и работата на студентите.
— Много добре! Чудесно! — каза той. — За вашите постройки сте отрязали най-хубавите клони и сте
