На някои започваше да им се разваля настроението. Радостта от заминаването постепенно се вкисваше. Групи сърдити студенти се смесваха и блъскаха.
— Виж какво, Майер — каза съседа си една едра и здрава лисица, — току-що ми удари лакътя с гърба си, грубиян такъв.
— Глупак! — отвърна Майер.
— Глупак ли? Добре! След четвърт час те чакам на планината Кайзерщул. Ами сега! Къде ще намерим тук Кайзерщул?
— Колко досадно! Тук не знаем дори къде да се бием.
Един селянин извика:
— Ей, господин студент, внимавайте! Кучето ви…
Студентът го погледна строго:
— Да беше казал: „Господине, вашето куче…“, животно такова.
— Е, добре! Господине, вашето куче току-що ме ухапа.
— А, значи ти си се оставил да бъдеш ухапан от моето куче, нещастнико! Дръж, дръж!
И той наби селянина.
— Браво! — викаха студентите.
Хорът пригласяше с философско насърчение:
Трихтер и Фресванст казаха в един глас:
— Много съм жаден!
— Хей, тук ли ще пуснем корени, в това нелепо село и да останем като указателни стълбове? — попита един студент.
— Самуел трябваше да ни упъти.
— Самуел! Самуел! Къде е Самуел?
— Хей, Самуел, ела. Не знаем какво да правим, безредието става неуправляемо, бунтът въстава, безпорядъкът е нарушен.
— Кориолан, при волските не се ли яде, не се ли спи, не се ли пие?
Самуел пристигна спокойно, придружен от Юлиус.
— Какво има? — попита той.
— Нищо няма — отговори Майер.
— Какво ви липсва?
— Липсва ни това, което е най-необходимо за мъжа: кръчма.
— Деца без въображение! — упрекна ги Самуел. — Дайте ми пет минути и ще имате всичко, от което се нуждаете. Ще отида заедно с Юлиус в къщата на кмета и ще съставя програмата за бунта. Къде е Трихтер?
— Преди малко беше жаден.
— Нека го потърсят там, където има хвойнова ракия, и да ми го изпратят за секретар. Препоръчвам ви да не вдигате много шум, докато кралят работи.
— Бъди спокоен, Самуел! — изрева тълпата.
Самуел и Юлиус влязоха в къщата на кмета, която им бе посочена, където малко след това Трихтер се присъедини към тях.
Още не бяха влезли и изгнаниците, верни на своето обещание за тишина, започнаха да мучат с все сила:
XLVII
КМЕТЪТ ПФАФЕНДОРФ
Щом влязоха в дома на г-н кмета, Самуел, Юлиус и Трихтер се озоваха пред една огромна подпухнала и изплашена личност.
— Кметът? — попита Самуел.
— Защо ви е? — измънка едрият човек.
— За да поговорим с него.
— Не е за да му сторите зло? — плахо се осмели да попита този Фалстаф.
— Напротив.
— В такъв случай това съм аз.
— Имам честта да ви поздравя — каза Самуел. — Но сигурно имате друга стая освен последното стъпало на тази стълба. Ако позволите, ще се настаним там.
Кметът, целият разтреперан, ги въведе в кабинета си. Самуел седна.
— Ето какво — каза той. — Вземаме в свои ръце Ландек. Надяваме се, че няма да се съпротивлявате и ще ни спестите необходимостта да нападаме къщите. Университетът благоволи да се настани тук за известно време. Вие разбирате, че трябва да бъдем донякъде господари тук и може би ще имаме някои прищевки, на които е добре да не се противопоставяте. Идвам да се разбера с вас. Вие сте кмет на Ландек, аз съм крал на университета. Йерархията изисква да ми отстъпите властта си.
— Но, света Богородице! — възрази сериозно дебелият кмет. — Какво сте дошли да правите?
— О, бъдете спокоен, честни… Извинете, как да ви наричам.
— Пфафендорф.
— Бъдете спокоен, честни Пфафендорф. Идваме просто да се учим и забавляваме. Ще веселим селото, ще организираме празници. Това устройва ли ви?
— Ще уважавате ли личността и собствеността?
— Давам честната си царска дума.
— Щом е така, добре! — въздъхна с облекчение Пфафендорф.
— Значи се разбрахме? — запита Самуел.
— Разбрахме се.
— Дайте си ръката, благородни кмете, и не се страхувайте, че ще си присвоя или дори ще омаловажа по някакъв начин вашето значение. Ще ви запазя достойно за вас положение и ви обещавам почетно място във всички забавления и тържества.
— Много сте добър — отговори Пфафендорф успокоен. — Но си мисля, ако имате нужда от полицията на селото, поставям я на ваше разположение.
