Отпътуването на краля, макар и очаквано, през последните два дни вцепени напълно Неапол и гражданите. Докато английските кораби стояха на котва, народът, събран на пристанището, все още се надяваше, че кралят, трогнат от молбите им и уверенията за преданост, ще измени решението си и няма да напусне Неапол. Хората стояха, докато и последният кораб не се скри зад мъгливия хоризонт, и едва тогава, печални и безмълвни, започнаха да се разотиват по домовете си.
Вечерта по улиците на Неапол се разнесе странен слух. Хората се срещаха и си говореха: „Пожар!“. Но никой не знаеше къде е пожарът, нито какви са причините за него.
Народът отново се събра на брега. Гъст дим, който излизаше от средата на залива, се издигаше към небето, отклонявайки се от запад на изток. Гореше неаполитанският флот, подпален от маркиз Ница по заповед на Нелсън.
Зрелището беше великолепно, но струваше прекалено скъпо! На огъня бяха предадени сто и двадесет кораба.
Тези сто и двадесет съда пламтяха в един огромен огън, който се виждаше от другата страна на залива, където, на известно разстояние един от друг, стояха на котва два огромни кораба и три фрегати. Виждаше се как огнените езици побягнаха изведнъж от единия кораб към другия и ето, петте кораба също пламнаха. Огънят, който отначало се плъзгаше по повърхността на морето, обхвана сега целите кораби, заобиколи бордовете им и, обрисувайки по този начин фантастични контури, се издигна по мачтите, плъзна се по реите, насмолените въжета, по марсовете и най-после достигна до върховете, където се развяваха военните флагове. Няколко минути вълшебна илюминация — и съдовете, превърнати в пепел, изчезнаха погълнати от морето.
Това беше резултатът на петнадесет годишен труд, огромна сума, която изчезна за една вечер, изведнъж, без никаква цел, без никакъв смисъл. Народът се върна в града като след празничен фойерверк. Само че този фойерверк струваше сто и двадесет милиона!
Нощта беше мрачна и безмълвна. Но това беше странно безмълвие, предшествуващо изригването на вулкан. На другия ден на разсъмване народът, шумен, възбуден, заплашителен, изпълни улиците на Неапол.
Бяха плъзнали още по-странни слухове. Разказваха, че преди отпътуването кралицата казала на Пинятели: „Ако е необходимо, опожарете Неапол. В него няма нищо хубаво, освен народа. Спасете хората и унищожете всичко останало“.
Народът се спираше пред обявленията, които известяваха:
„Щом французите стъпят на неаполитанска земя, всички общини трябва масово да се вдигнат и да започнат кърваво клане.
За краля: главен наместник Пинятели“.
Впрочем, през нощта на 23 срещу 24 декември, или в нощта след отпътуването на краля, представителите на града се събраха, за да обсъдят мерките за безопасността на Неапол. Град тогава наричаха това, което в наши дни биха назовали муниципалитет, това беше събрание от седем души, избрани за „седили“.
Званието „седили“ носеха тези почетни граждани, които ползуваха привилегиите, дарени на града преди повече от осемстотин години.
Когато Неапол бил още град — полис и гръцка република, в него, както и в Атина имало портици, под които се събирали богатите, знатните и военните, за да обсъждат политическите дала. Тези портици били за Неапол същото, което била за Атина Агората. Под тях е имало кръгли седалки, наречени „седили“.
Народът също е имал достъп там, но от почтителност предоставял тези места на аристокрацията, която, както вече казахме обсъждала държавните работи.
Отначало, когато Неапол имал четири квартала, и „седилите“ били четири, после станали шест, после десет, по-късно двадесет.
Най-после броят им достигнал двадесет и девет. Но тъй като това довело до объркване, решили да оставят само пет, по броя на частите от града, където те живеели и които щели да представляват. Това били Капуана, Монтания, Нидо, Порто и Порто Нуова.
С времето ролята на седилите толкова пораснала, че Карл Анжуйски признал тяхната значителна сила в управлението на държавата. Той ги дарил с привилегията да избират от редовете си членовете на градския съвет и Неапол, да се разпореждат с градските доходи, да предоставят правото на гражданство на чужденци и в някои случай да раздават правосъдие.
Постепенно в Неапол се създало простолюдие и буржоазия. Виждайки, че градът се управлява само от знатните, богатите и военните, простолюдието и буржоазията поискали в съвета места и за себе си. Това право им било дадено и започнали да избират един „седил“ от народа. Той се ползувал със същите привилегии както и петимата други, освен правата на дворянството.
Тогава градският съвет на Неапол се състоеше от един председател и шестима изборни членове, отговарящи на броя на „седилите“. Освен това към тях се присъединяваха двадесет и девет члена, избрани на същите събрания, в памет на някога действуващия съвет от двадесет и девет „седили“.
И така, след отпътуването на краля, града представляваха председателят, десетте избрани и 29-те допълнителни членове. Те се събраха и взеха първото си решение — да образуват национална гвардия и изберат четиринадесет депутати, които трябваше да защитават Неапол и неговите интереси по време на предстоящите, още неизвестни, но несъмнено страшни събития: ние ги считаме необходими за разбирането на фактите, които ни предстои да разкажем. Без да познава гражданското устройство на Неапол, правата и привилегиите на неаполитанците, читателят не би могъл да се ориентира в събитията и правилно да разбере великата борба на народа с кралската неограничена власт, не знаейки с какви сили или поне с какви права разполагаше всяка от страните.
На 24 декември, денят след отпътуването на краля, когато се състоя изборът на четиринадесетте депутати, градският съвет и магистратите отидоха да поднесат уваженията си на кралския наместник, княз Пинятели.
Княз Пинятели, човек посредствен в пълния смисъл на думата, недостоен за положението, до което го бяха издигнали събитията и, както винаги става, имащ толкова високо мнение за себе си, обратно на достойнствата, които показваше за поверения му пост, княз Пинятели прие депутатите с такава наглост, че те помислиха, дали кралицата наистина не беше оставила такива разпореждания, и дали действително не беше произнесла съдбоносните слова, които така ужасиха неаполитанците.
В тази тревожна обстановка бяха избрани четиринадесет депутати, или по-точно, представители на града. Те решиха като първа мярка, утвърждаваща избирането и пълномощията им, да изпратят при княз Пинятели, въпреки неуспеха на първата, втора група пратеници с особената задача да докажат на княза ползата от националната гвардия, учредена току-що.
Но този път Пинятели беше още по-груб и високомерен. Той отговори на депутатите, че това е негова, а не тяхна работа, че безопасността на града е поверена нему и че ще дава отчет само на този, който има законното право за това.
Случи се това, което обикновено става при подобни обстоятелства, когато властта на народа, отначало облечена в права, пристъпва към своите задължения. Градският съвет ни най-малко не беше обезкуражен от наглия отговор на кралския наместник. Той определи нови представители, които се явиха пред него за трети път и като срещнаха още по-груб прием, реагираха със следните думи:
— Отлично! Взимайте си вашите мерки, ние ще вземем своите. Нека видим в чия полза ще реши народът!
В Неапол ставаше нещо, близко до това, което ставаше във Франция след клетвата в Залата за игра на топка. Само че положението на неаполитанците беше по-ясно: те нямаха вече крал и кралица.
За два дни градът получи разрешение да сформира национална гвардия което и беше сторено. Но самата организация на гвардията представляваше едва ли не по-голяма трудност, отколкото полученото от княза разрешение.
Започнаха с вербуването на доброволци, но вербуване още не значи организация. Благородниците, свикнали да заемат всички държавни постове в Неапол, имаха намерение да заемат всички висши длъжности в гвардията, оставяйки на буржоазията само най-низшите, които не ги интересуваха.
