Взеха второто решение. Френският подполковник построи войската си в боен ред и се подготви за излаз, от който зависеше спасението или гибелта на града.
В девет сутринта на разпети петък, под звуците на барабаните, републиканците излязоха от града. Роялистите представиха на неприятеля съвсем тесен фронт и го оставиха да изпълни лъжливата маневра, благодарение на която републиканците помислиха, че са обкръжили врага. Но едва започна артилерийският огън, когато доброволците, по съставения от Панцанера план, се вдигнаха отдясно и отляво, оставяйки в центъра, за заблуждение на патриотите, двете линейни роти и артилерията. После, възползвайки се от благоприятния релеф на местността, двете крила трябваше да ударят противника във фланг, стреляйки надясно и наляво, което благодарение на точните стрелци, имаше съкрушителен резултат.
Патриотите видяха капана, но тъй като имаха само два пътя — или да загинат на място и така да предат града, или бързо да отстъпят и под защитата на градските стени да възстановят понесените загуби, — те избраха последния. Беше дадена заповед за отстъпление. Притиснати от всички страни, патриотите бягаха в ужасен безпорядък и в бързината захвърлиха артилерията си. Врагът ги следваше по петите. Панцанера с десетина от своите хора достигна градските врати едновременно с бегълците и им попречи да вдигнат след себе си моста. Републиканците не успяха дори да затворят вратите и, тъй като санфедистите ги завладяха, трябваше да напуснат града и да се скрият в цитаделата. Роялистите нахлуха през разтворените врати, стреляйки по всичко, което им се изпречваше на пътя, — мъже, жени, деца, дори животни. После настъплението доби по-организиран вид, отрядите се обединиха и тръгнаха срещу цитаделата.
Нападателите започнаха да завладяват всички къщи, разположени близо до замъка. Котронците ги посрещнаха с огън от всички прозорци. През това време двете линейни роти влязоха в града, разположиха батареята си и на свой ред откриха огън.
На случая беше угодно един снаряд да пререже дръжката на републиканското знаме и трицветният неаполитански флаг, който се вееше над крепостта, рухна в краката на защитниците и. Войниците от стария градски гарнизон, които се бяха обединили с патриотите против волята си, решиха че това е знамение и веднага обърнаха оръжието си против републиканците и французите. После спуснаха моста и разтвориха вратите.
Линейните роти незабавно влязоха в цитаделата и французите, които бяха само 17, бяха затворени заедно с патриотите в тъмницата на същата крепост, където търсиха убежище. Парламентьорът Дардано незабавно беше освободен.
От тази минута Котрона беше предадена на всички ужаси, които преживява всеки завладян град, — убийства, грабежи, насилие и пожари.
Кардиналът пристигна в момента когато, опиянена от кръв, злато, вино и разкош, армията му беше сключила с нещастния град нещо като примирие.
XLVI
МАЛКИТЕ ПОДАРЪЦИ ПОДДЪРЖАТ ДРУЖБАТА
През това време, когато конят на кардинал Руфо с прославения си ездач влизаше в Котрона, окъпан, до хълбоците в кръв и изплашена се вдигаше на задните си крака при вида на рушащите се в пламъци сгради, кралят ловуваше, ходеше за риба и играеше реверси.
Не ни е известно каква изгода донесе доброволното изгнание на Фердинанд на джоба и играта му, но можем да заявим, че дори самият свети Хубер, покровителят на ловците, не е бил обкръжен с подобно утехи, сред които монархът забравяше за загубата на кралството си.
Честта, която кралят оказа на председателя Кардило да ловува в имението му Иличе, не даваше покой на много негови поданици и сред тях на настоятелката на Урсулинския манастир в Калтанисета.
Нейният манастир, разположен между Палермо и Джирдженти, притежаваше огромни гори и равнини. Те бяха препълнени с дивеч. Абатисата, заедно с четири от най-хубавите си монахини, замина за Палермо, поиска аудиенция от негово кралско величество и го помоли да разреши на бедните затворнички да се насладят на зрелището на лова. Кралят не можа да устои на изкушението и реши, че на другия ден ще тръгнат заедно с абатисата и четирите и адютантки. Фердинанд се готвеше за убийството на сърни, елени и глигани, така както Шарл IX се готвеше със същите молитви за убийството на хугенотите.
И действително, кралят замина. Изпратеният предварително кутиер обяви на светата община, че молбата на абатисата е приета благосклонно и че негово Величество ще пристигне пръв, но скоро ще го последва целият двор. Фердинанд предвкусваше удоволствието от този необичаен лов. Но тъкмо когато щеше да се качи в каретата, му предадоха от името на кралицата броя на: „Партенопейски Монитор“, в който се съобщаваше за разобличаването на заговора на Бекер. Помним, че кралят изпитваше симпатии към младия Андреа. Когато прочете, че заговорът, който трябваше да го избави от французите и якобинците, без да замесва в това кралската му особа, е разкрит, гневът му нарасна двойно.
За щастие, успехите на кардинала и Тръбридж му оставяха надежда за отмъщение. Той записа в бележника си името Луиза Сан Феличе и се закле, че когато отново стъпи на трона „Майката на отечеството“ скъпо ще заплати за титлата, с която я беше украсил „Партенопейски Монитор“.
Знаем, че чувствата на Фердинанд, особено тягостните, не бяха много трайни. Той въздъхна веднъж за Сймон Бекер, два пъти — за Андреа, обеща си да накаже Луиза Сан Феличе и веднага се предаде на изцяло противоположни чувства, които предизвикваха у него четирите младички монахини и абатисата, за която най-малкото му желание беше като заповед на самия Господ Бог.
Страстта на краля към лова беше общоизвестна. За това в Палермо всички се учудиха когато през нощта пристигна куриер със заповед до останалите ловци да забавят тръгването си с четиридесет и осем часа. Пратеникът трябваше да успокои жителите на Палермо с новината, че лекарят на светата община предписва на краля само ароматни вани.
Когато куриерът тръгна по обратния път Фердинанд вземаше първата си вана. Летописът не споменава, дали стаята на абатисата е била разположена, като тази на председателя Кардило, срещу спалнята на краля, и поискал ли е той в четири сутринта да види как ще изглежда майката по нощна шапка. Съобщават ни само, че кралят е останал в манастира цяла седмица, че пет дни подред е ловувал, че ловът е бил обилен, че монархът се е забавлявал от цялата си душа и че монахините са имали всички развлечения, които кралското присъствие би могло да им достави.
Кралят даде тържествено обещание да се върне и само при това условие светите гълъбици се съгласиха да пуснат Фердинанд, когото бяха обкръжили с крилата си.
На половината път до Палермо ги пресрещна пратеник на кардинала. Той носеше писмо с всички подробности, за превземането на Котрона и ужасите извършени там. Руфо съжаляваше за тези жестокости, като се оправдаваше, че градът е бил превзет в негово отсъствие и той не е могъл да ги предотврати.
Той питаше краля какво да прави с 17-те французи, които бяха затворени в крепостта.
Фердинанд нямаше никакво желание да се бави, за да изрази на кардинала удовлетворението си. Във Вилафрати го чакаше обяд. Той поиска перо и мастило и написа следното послание:
„Вилафрати, 5 април 1799 г.
Ваше Високопреосвещенство,
Получих писмото ви от 25 март, което ми разказваше за този нещастен град Котрона. Грабежите ме огорчиха много, въпреки че жителите напълно са го заслужили, щом са устроили бунт против мен. Ето защо не проявявайте никакво милосърдие. Колкото до французите, веднага ще изпратя заповед, за да ги прехвърлите във Франция, тъй като те са една раса, заразена от чума, и трябва да ги държим по-далече от себе си. На свой ред аз също ще Ви съобщя новини. Получих две писма от Тръбридж. Тъй като никой около мен не знаеше английски, веднага ги изпратих в Палермо, за да може лейди Хамилтън да ги преведе. Чирчело, който разбира някоя дума английски, твърди че Тръбридж иска да му пратя съдия, за да осъжда на смърт бунтовниците. Писах на Кардило сам да избере съдия и да го изпрати. Така че, ако е изпълнил заръката ми, уверявам Ви, там вече са обесени доста негодници.
От своя страна Ви съветвам, Ваше Високопреосвещенство, да действувате според моите указания. «Щедър побой и оскъдна храна са най-доброто възпитание», гласи неаполитанската пословица.
Ние с голяма тревога очакваме новини от милите ни руснаци. Ако пристигнат скоро, надявам се с помощта на Господа Бога бързо да приключим с тази проклета история.
За съжаление, все още вали, а дъждът може да попречи на действията ни. Надявам се, че той няма да
