навреди на Вашето здраве. Нашето, слава богу, е добро, а и да беше лошо, новините, които получаваме от Вас, биха го поправили. Да пази Господ Бог и да благослови за напред всички Ваши начинания, както го желае недостойният раб Божий
В писмото има една фраза, която ние преиначихме, за да не озадачаваме читателя, които не е запознат с италианския език, или, по-точно, с неаполитанското наречие: „сега там са обесени вече много репи“.
Всеки, който се е разхождал по улиците на Неапол, е виждал особено калабрийско сирене, което виси от таваните на търговците. То е много твърдо и има формата на голяма ряпа. В средата на твърдата маса има бучка масло, която поради пълната липса на въздух може да се запази няколко години. Това сирене се окачва за шийката.
Колкото до пословицата: „Щедър побой и оскъдна храна са най-доброто възпитание“, мисля, че тя не се нуждае от тълкуване. Всеки народ е слушал от някой от кралете си подобни пословици и много са вдигали революции, за да получават повече храна и по-малко бой.
В Палермо Фердинанд завари готов превод на писмото.
„Лорд Нелсън 3 април 1799 г.
Неаполитанските флагове се веят над всички понциански острови. Ваша светлост никога не е присъствувал на подобно тържество. Народът е изпаднал в безумна радост и иска възлюбения си крал. Ако благородниците бяха хора на честта или твърдите правила, нищо не би било по-лесно от това да накараме армията да премине на страната на краля. Само с хиляда храбри английски войници ви обещавам, че кралят ще бъде възстановен на трона само за четиридесет и осем часа. Моля ви да препоръчате на краля капитан Чанчи. Той е славен моряк, честен и верен поданик, който желае благото на страната си. Ако целият кралски флот се състоеше от такива хора, народът никога не би въстанал.
При мен на борда се намира един разбойник, наречен Франческо, бивш неаполитански офицер. Има някакво имение на остров Иския. Той командваше крепостта, когато я атакувахме. Народът разкъса гнусния му трицветен мундир и стъпка копчетата с фригийски калпак. Останал без мундир, той има нахалството отново да облече предишната си униформа на неаполитански офицер. Аз скъсах от мундира му еполетите и кокардата и му заповядах да ги изхвърли зад борда, след което му надянах двойни окови. Народът направи на трески дървото на свободата и стъпка знамето, което го увенчаваше. От това знаме не остана ни най- малко късче, което бих могъл да положа в краката на Негово Величество. Колкото до дървото на свободата, с него ми провървя повече: изпращам ви две цепеници с имената на тези, които ми ги дадоха.
Надявам се, че Негово Величество ще запали от тях огън и ще се погрее на него.
П.П. Току-що узнах, че Карачиоло е постъпил в гвардията като прост войник и вчера е стоял на стража пред вратите на двореца. Знайте, че той е получил от краля оставката си.“
Двете фрази от послеписа, както ще стане ясно по-късно, ако Нелсън би проявил достатъчно благородство да предяви на трибунала писмото на Тръбридж, биха могли да окажат огромно влияние на съдиите по време на процеса срещу адмирала.
Ето и второто писмо на Тръбридж:
„4 април 1799 г.
Френските войски наброяват малко повече от две хиляди човека.
Те са разпределени по следния начин:
Триста войника в замъка Сан Елмо,
Двеста войника в замъка Уово,
Хиляда и четиристотин войника в Новия замък,
Сто войника в Поцуоли.
Тридесет войника в Байя.
Боевете в Салерно бяха много тежки за французите, нито един човек не се върна невредим. Ранени бяха хиляда и петстотин човека. Казват също, че при нападението на град Андрия в Абруци били убити три хиляди французи.
Французите и неаполитанските патриоти се карат. Между тях цари голямо недоверие. Често при смяна на нощния караул си разменят пушечни изстрели.
Ваша светлост вижда, че не е благоразумно да се появява в Неапол. Току-що получих известие, че един свещеник от Иския призовава народа към бунт. Изпращам 60 швейцарци и триста предани граждани, за да го хванат. Надявам се, че скоро ще ми го доведат жив или мъртъв. Умолявам Ваша светлост да помоли краля за някой честен съдия, който да пристигне с обратния рейс на «Персей». В противен случай, народът може всеки момент да изтръгне негодниците от ръцете ми и да ги разкъса. За успокоение на хората трябва колкото може по-скоро да обесим десетина републиканци“.
Едва Тръбридж беше изпратил писмата с гръцкото кораб-че, когато видя, чу към фрегатата му се приближава голяма неаполитанска лодка.
Всеки час той получаваше вести от сушата.
В лодката имаше двама души. Единият се качи на палубата, държейки високо кошница над главата си.
Тръбридж пристъпи напред. Той говореше малко италиански и затова сам разпита човека.
Момъкът не знаеше какво носи. Бяха му заръчали да предаде на капитан-командора нещо срещу разписка.
Преди да я напише, Тръбридж пожела да се запознае със съдържанието на кошницата. Той разряза въжетата, които я омотаваха и, обкръжен от двоен пръстен офицери и матроси, пъхна ръката си вътре, но веднага я отдръпна с отвращение.
— Отвори кошницата, — каза Тръбридж на матроса, който я беше донесъл, изтривайки пръсти с батистената си кърпичка, както е направил Хамлет, след като е държал в ръка черепа на Йорик. Момъкът се подчини и първото, което забелязаха, бяха гъсти черни коси. Докосването до тях беше, извикало чувство на отвращение, което командорът не можа да сдържи.
Но морякът не беше толкова чувствителен. След косата се показа чело, после очи, а след това и цялото лице.
— Ето! — каза той, като измъкна от кошницата човешката глава. — Това е главата на дон Карло Гранозио ди Гафони.
Докато момъкът вадеше главата, от кошницата изпадна бележка. Тръбридж я вдигна. Тя беше адресирана до него.
„До коменданта на английската станция
Господине, като верен слуга на Негово Величество, да го пази Бог! — имам честта да поднеса на Ваша светлост главата на дон Карло Гранозио ди Гафони, който служеше под командата на проклетия комисар Фердинанд Руджи. Споменатия Гранозио беше убит от мен в местността Пуджи при опит за бягство.
Моля Ваша светлост да приеме тази глава в знак на моята преданост към короната.
