— Виждате ли някакво друго разрешение, госпожо? Бъдете така добра да го посочите.
Тъжителката скри лицето под шапката си.
— Има един начин — намеси се тогава херцог Д’Егийон, — но може би Негово величество ще се въздържи да го приложи. На специално заседание на Съда да присъства кралят и да упражни изключителните си права като заяви „аз искам!“, докато всичките му противници мислено си повтарят „ние не искаме“.
— Чудесна идея! — провикна се зарадвана госпожа Дьо Беарн.
— Но това не трябва да се разгласява — допълни деликатно херцогът.
— О, госпожо — обърна се тогава тъжителката към графиня Дю Бари, — вие, която имате толкова силно влияние върху Негово величество! Накарайте го да каже следното: „Искам да се гледа делото на госпожа Дьо Беарн!“
Господин Д’Егийон прехапа устни, поклони се на госпожа Дьо Беарн и напусна будоара, тъй като беше чул шума от каретата на краля.
— Кралят! — каза госпожа Дю Бари и стана от мястото си, за да изпрати тъжителката.
— О, госпожо! Защо не ми позволите да се хвърля в краката на Негово величество?
— За да поискате от него да свика извънредно заседание на Съда ли? — попита живо графинята. — Съгласна съм. Останете тук госпожо, щом такова е вашето желание.
Госпожа Дьо Беарн едва бе успяла да пооправи шапката си, когато кралят влезе.
— А! Вие имате посетителка, госпожо?
— Госпожа Дьо Беарн, сир.
— Сир, моля за справедливост! — извика старата дама, като се поклони дълбоко на Негово величество.
— От кого да ви защитя?
— От Съда.
— А, така ли? Нима вие се оплаквате от моите съдилища? — попита кралят и плесна с ръце. — Е, добре, направете ми удоволствието да ги вразумите. И аз самият съм недоволен от тях и искам от вас справедливост — добави той, като отвърна на поклона на старата графиня.
— Сир, но вие сте кралят, вие сте господарят.
— Крал — да, но невинаги господар.
— Сир, аз мога да ви помогна… Поискайте извънредно заседание на Съда, на което да упражните изключителните си права.
— Извънредно заседание с мое участие — възкликна кралят. — Това би довело до друг проблем… Давате ли си сметка, госпожо? Ами че това си е почти революция.
— Това е само начин да заявите на тези бунтовници, че господарят сте вие.
— Факт е — намеси се госпожа Дю Бари, — че хрумването й е великолепно.
— Великолепно — да — отвърна кралят, — но не е добро.
— Но церемонията е хубава — продължи госпожа Дю Бари с жар. — Представете си шествието от благородници, перове, цялата кралска гвардия, а след тях — тълпи от народ и „ложето на правосъдието“202 — петте възглавнички, избродирани със златни лилии. Ще бъде наистина много пищно.
— Така ли мислите? — попита кралят, леко разколебан.
— О, сир. Споменът за ослепителната ви красота още живее във всички сърца! — възкликна графиня Дьо Беарн.
— А освен това — намеси се и госпожа Дю Бари — случаят е твърде подходящ за господин пазителя на печата. Той ще има възможността да покаже твърдия си тон и стегнато красноречие. Така бунтовниците ще бъдат смазани с истината, с достойнството и с властта.
— Ще изчакам първата грешка на Съда — отсече кралят. — Пък после ще реша какво да правя.
— Каква по-голяма грешка, сир, от тази, която Съдът вече направи?
— И каква е тя? Кажете.
— Нима не знаете?
— Е, малко се позакачи с господин Д’Егийон, но това не е деяние, което заслужава смъртно наказание… макар че бе засегнат един мой приятел, скъпият ми херцог — и тук кралят погледна към госпожа Дю Бари. — Съдиите се заядоха с него, но аз пък им го върнах с моя указ от вчера или от оня ден, не помня вече кога беше… Ето че сме квит.
— Да, сир — възрази живо госпожа Дю Бари, — но графинята дойде, за да ни съобщи, че тази сутрин господата в черни тоги са започнали да своеволничат.
— Сир, господа съдебните заседатели са решили Съдът да не се събира дотогава, докато вие не признаете, че те имат право.
— Така ли! — каза кралят. — О, лъжете се, госпожо, това би означавало бунт, а аз се надявам, че моят Съд не ще се реши на подобна стъпка.
— Желаете ли да ме изслушате, Ваше величество?
— Говорете, графиньо.
— Е, добре, моят прокурор днес ми върна папката с документите и преписките по делото ми…
— О, повтарям ви, това са слухове, опити за сплашване.
Но докато изричаше тези думи, кралят се разхождаше възбудено из будоара.
— Някой чука на вратата… — каза кралят, за да отклони разговора.
— Това е Замор, сир.
Замор влезе.
— Писмо, господарке — каза той.
— Позволете да го прочета, сир! — каза графинята и след секунда внезапно извика: — О, Боже мой!
— Какво става?
— Бележка от пазителя на печата, сир. Господин Дьо Мопу е разбрал, че сте имали намерение да ме посетите, и моли да му уредя кратка среща с вас.
— Но какво се е случило?
— Поканете господин пазителя на печата — каза госпожа Дю Бари.
Графиня Дьо Беарн стана и поиска да се сбогува.
— Не пречите, госпожо — каза й кралят. — Какво ви води насам, господин Дьо Мопу?
— Сир, преди Съдът ви създаваше неприятности, но от днес нямате повече Съд.
— Как така! Да не би всички да са умрели?
— Не, сир, живи са, но не искат повече да заседават.
— Е, а вие какво направихте, господин пазителю на печата?
— Дойдох да получа заповеди от вас, сир.
— Всички на заточение, Мопу.
— Сир, заточението няма да ги накара да гледат делата.
— Ще ги принудим! Стига вече препоръки и заповеди.
— Смелост! — каза тихо госпожа Дьо Беарн на госпожа Дю Бари.
— Трябва да покажете и кой е господарят, след като толкова дълго време им бяхте като баща! — провикна се графинята.
— Пазителю на печата — каза бавно кралят. — Мога да посоча само една мярка, тя е крайна, но ще даде резултати. Искам незабавно да се свика Съдът на извънредно заседание с мое участие… Тези хора поне веднъж трябва да се стреснат.
— Ето така се говори, сир! — възкликна пазителят на печата. — Сир, вие сте най-великият крал в света.
— Хората обаче не мислят така — прошепна кралят.
101.
Извънредното заседание на Кралския съд
Прословутото извънредно заседание наистина се състоя. Кралската гвардия бе свикана и цели
