нататък вие повече не се ползвате с моето доверие.
Господин Флажо остана като гръмнат от неблагодарността на старицата. За миг той се стресна, но после се съвзе от удара като мъченик, възвърнал вярата си в Бога.
— Така да бъде — провикна се той. — Върнете преписките на госпожата. Ще отбележите, че авторът на изложението е предпочел съвестта му да е чиста пред възможността да натрупа богатство.
— Извинете, госпожо — прошепна маршалът на ухото на графинята, — струва ми се, че не сте размислили добре.
— Да размисля върху какво, господин херцог?
— Вие изтегляте преписките си от този човек, който така смело протестира, но защо?
— Ще ги занеса на друг прокурор или на друг адвокат — извика графинята.
— Госпожо — продължи да шепне на ухото на госпожа Дьо Беарн маршалът, — щом като е решено, че двете камари няма да гледат никакви дела, и другият прокурор няма да направи за вас нищо повече от господин Флажо…
— Но това е заговор тогава!
— Мислите ли, че господин Флажо е толкова глупав, че да протестира само той и да загуби работата си, ако не беше уверен, че неговите събратя ще последват примера му и ще го подкрепят!
— А вие защо го защитавате, господине?
— Аз заявявам, че господин Флажо е един твърде честен прокурор и че у него моите документи са на толкова сигурно място, колкото в собствения ми дом!
— С основание хората говорят, господин маршал, че имате извънредно великодушен характер и че притежавате дух на либерал! — провикна се възхитеният господин Флажо.
— Ласкаете ме, скъпи ми прокуроре! — каза Ришельо, като се поклони.
Окуражен, Флажо се обърна отново към графинята:
— А аз ви казвам, че за да се гледа някога вашето дело, госпожо, кралят трябва да изпрати в голямата съдебна зала швейцарската гвардия, кралската кавалерия и двадесет оръдия! — заяви господин Флажо с толкова войнствен вид, че направо ужаси клиентката си.
— Значи вие не вярвате, че кралят ще се измъкне от затрудненото положение в случая? — попита тихо Ришельо, като се обърна към господин Флажо.
— Невъзможно е, господин маршал… Това е невероятен случай… Да остане Франция без правосъдие, това е все едно да остане без хляб!
— Затова сме решени на всичко.
Като каза това, господин Флажо се потупа силно в гърдите.
— Действително това е много критично положение за министерството — обърна се Ришельо към спътничката си. — Нали, госпожо?
— О, да — отговори след малко старата графиня. — Твърде неприятно е за мене, че съм засегната от този конфликт, след като не се меся изобщо в това, което става.
— Моето лично мнение, госпожо, е — заяви важно маршалът, — че има един човек, който би могъл да ви помогне. Един доста влиятелен човек, но дали ще се съгласи?
— Проява на твърде голямо любопитство ли ще бъде от моя страна, господин маршал, ако ви запитам за името на тази всемогъща личност?
— Вашата кръщелница, госпожо.
— А-а! Госпожа Дю Бари!
— Самата тя.
Херцогът прехапа устни.
— Ще идете ли в Люсиен?
— И то без да се колебая нито миг.
— Но графиня Дю Бари едва ли ще успее да разбие съпротивата на Съда!
— Аз ще й кажа, че искам делото ми да се гледа, и понеже тя не би могла да ми откаже каквото и да било след услугата, която й направих, ще настоява пред краля това да стане.
— Господин Флажо, окажете ми удоволствието да подготвите добре моето дело, тъй като то ще се гледа по-скоро, отколкото вие си мислите. Аз ви го казвам…
Господин Флажо поклати недоверчиво глава, но това не я разколеба.
В същото време херцогът размишляваше.
— Щом като отивате в Люсиен, госпожо, ще предадете ли моите най-смирени почитания?
— На драго сърце, господин херцог!
— Ние сме другари по нещастие — и вашето, и моето дело пострадаха.
— Така е, господин херцог. Сбогом, господа.
— Окажете ми честта да приемете ръката ми, госпожо. Аз ще ви придружа до каретата. Още веднъж сбогом, господин Флажо. Оставям ви с вашите занимания…
Маршалът заведе графинята до каретата й.
— Рафте имаше право — каза си той. — Привържениците на Флажо ще вдигнат революция… Слава Богу, аз се вмъкнах и в двата лагера… От една страна, принадлежа към кралския двор, а, от друга, съм съдебен заседател… В политиката ще се замеси госпожа Дю Бари и сама ще се провали. Но ако удържи положението, разполагам с нещо за нея в Трианон! Този дявол Рафте наистина е мой ученик. В деня, когато стана министър, ще го назнача за началник на канцеларията ми.
100.
Нещата се заплитат още повече
Госпожа Дьо Беарн се възползва от съвета на Ришельо. Два часа и половина след като херцогът я остави, тя стоеше в чакалнята на Люсиен в компанията на Замор.
Господин Д’Егийон също не си губеше времето. Той заговорничеше с фаворитката на краля, когато Шон влезе и помоли сестра си да приеме госпожа Дьо Беарн. Херцогът пожела да се оттегли, но госпожа Дю Бари го задържа.
— Предпочитам да останете — каза му тя. — Ако старата просякиня е дошла да ми иска пари назаем, ще ми бъдете полезен — във ваше присъствие ще поиска по-малко.
Госпожа Дьо Беарн влезе с подходящо за случая изражение и се настани в креслото срещу госпожа Дю Бари.
— Какво ви води насам, госпожо? — попита госпожа Дю Бари.
— Става въпрос за Съда…
— Аха! — изръмжа херцог Д’Егийон.
— Херцог Д’Егийон — побърза да го представи госпожа Дю Бари от страх да не стане някакво недоразумение.
Но старата графиня беше хитра колкото всички придворни, взети заедно.
— Зная добре — заяви тя — всички безобразия на онези съдии. Те нямат никакво уважение нито към заслугите, нито към знатния произход.
Този комплимент, отправен само към херцога, го накара да стане и да се поклони учтиво на тъжителката, която пък се надигна от креслото си, за да му отговори.
— Само че — продължи тя — въпросът вече не опира само до херцога, а до цялото население, тъй като съдилищата в страната отказват да работят.
— О, така ли? — провикна се госпожа Дю Бари, отпускайки се на един диван. — Нима във Франция няма да има вече правосъдие? Е, и? Какво ще стане по-нататък? До каква промяна ще доведе това?
Херцогът се усмихна, а госпожа Дьо Беарн, вместо да приеме нещата от шеговитата им страна, помръкна още повече.
— Това е голямо нещастие — каза тя.
— Хм! — промърмори херцогът, за да привлече вниманието на госпожа Дю Бари, която най-сетне проумя намеците на тъжителката.
— Уви, госпожо! — каза тя веднага. — Така е! Вие ми напомнихте, че аз нямам дела, но в замяна на това пък вие имате, при това — много важни.
— Но в такъв случай, госпожо, предстои едно безкрайно отлагане.
