— Вече имах честта да ви кажа, монсеньор, че господин Флажо е вашият прокурор.
— И какво от това?
— Ами… той е ваш прокурор, а щом е такъв, сигурно движи ваши дела… някакви процеси… Вие ще отидете да го попитате как вървят те.
— Утре ли?
— Да, господин маршал. Утре.
— Но това е ваша работа, господин Рафте.
— О, не, не… Така беше, докато господин Флажо беше само един обикновен чиновник. Тогава бяхме равни, но тъй като от утре господин Флажо ще бъде ни повече, ни по-малко като Атила, бич за кралете201, няма да е под достойнството на един херцог, пер или маршал на Франция да разговаря с такъв всемогъщ човек.
— Сериозно ли говориш или ще играем някаква комедия?
— Ще се ядосам много, когато утре се опитате да ми докажете, че сте отгатнали всичко предварително… Лека нощ, господин маршал. Не забравяйте — куриерът до господин Д’Алигр трябва да тръгне веднага, а утре вие трябва да посетите господин Флажо.
99.
В тази глава читателят ще се срещне отново с един свой стар познайник, когото сигурно е смятал да забрави и за когото може би не е съжалявал
Господин Флажо предвиди, че скоро щеше да настъпи време, когато за адвокатите изобщо нямаше да има хляб. Ето защо той така нареди нещата с господин Гилду, че последният срещу сумата от двадесет и пет хиляди ливри му отстъпи канцеларията и клиентелата си. Ето как господин Флажо стана прокурор.
Въпреки достойнството на новото си положение и все по-нарастващото си влияние господин Флажо не напусна къщата си. За неговата любима госпожица Маргьорит би било непоносимо новите й съседи да не се обръщат към нея с „госпожо Флажо“, нито пък писарите на господин Гилду, преминали на служба при съпруга й, да не й отдадат дължимото уважение.
Пред вратата на господин Флажо каретата на господин Дьо Ришельо бе задържана от друга карета, която в момента спираше пред къщата. Маршалът забеляза шапката на жена, която се канеше да слезе от колата, и понеже той си беше останал галантен кавалер въпреки седемдесет и четирите си години, бързо нагази в мръсната кал, за да помогне на дамата да слезе. Но този ден на маршала не му вървеше — костеливият и сух крак, който стъпи на стълбичката, беше на възрастна жена. А набръчканото й лице, цялото наплескано с червило, окончателно го убеди, че тя беше не само стара, а и съвсем грохнала.
— Виждал съм някъде това лице — измърмори маршалът, а после попита на висок глас.
— Да, господин херцог — отвърна старицата.
— О! Нима имам честта госпожата да ме познава? — възкликна неприятно изненаданият херцог и се спря в началото на алеята.
— Коя жена не познава господин маршала и херцог Дьо Ришельо? — гласеше отговорът. — Това би означавало, че не е жена.
— А бих ли се осмелил да попитам на свой ред с кого имам честта да разговарям?
— Аз съм графиня Дьо Беарн. Ваша покорна слугиня, господине — отговори старицата и направи дворцов поклон.
— Очарован съм, госпожо. Направо съм възхитен — каза той. — Благодаря на щастливия случай, който ни срещна. И вие ли водите дела, госпожо графиньо?
— Само едно-единствено, херцог, но в замяна на това какво! Не може да не сте чули за него! Делото срещу семейство Дьо Салюс.
— Срещу семейство Дьо Салюс?! Ами да, госпожо графиньо!
Като сумтеше, старицата пусна херцога да мине пред нея. Маршалът позвъни и госпожа Флажо, която продължаваше да е портиерка и готвачка, макар да бе станала прокурорша, дойде да отвори.
Откриха Флажо вбесен, с перо, как се мъчи да диктува на първия си писар едно страховито изложение.
— Боже милостиви, какво има, господин Флажо? — извика графинята и звукът на гласа й накара прокурора да се обърне към тях.
— А, госпожо, аз съм ваш най-предан слуга! Стол за госпожа графиня Дьо Беарн! Господинът с вас ли е, госпожо… О, ако не ме лъжат очите, в дома ми е дошъл самият херцог Дьо Ришельо! Още един стол!
— Господин Флажо, какво става с моя процес?
— Но, госпожо, аз тъкмо се занимавах с вашия случай!
— Но бихте могли да изслушате господин херцога, нищо, че се занимавате с моя случай.
— Извинете ме, господин херцог — заяви господин Флажо, — но вие сте твърде любезен човек и ще ме разберете…
— Разбирам, господин Флажо, разбирам.
— Ето, сега вече съм изцяло на ваше разположение.
— О, бъдете спокоен, няма да злоупотребявам с времето ви. Всъщност вие знаете какво ме води насам.
— Във връзка с папката, която господин Рафте ми връчи оня ден.
— Може би… А ще ми помогнете ли да го спечеля! А и ще бъде много любезно от ваша страна.
— Господине, тази работа ще се проточи безкрайно.
— Хубава работа! Защо?
— Защото делото ще се гледа след една година най-рано.
— А каква е причината за това, моля ви?
— Обстоятелствата, господин херцог, обстоятелствата. В течение ли сте на кралския указ?
— Мисля, че да… Но кой точно? Негово величество издава много укази.
— Става дума за указа, който отмени нашето решение.
— Добре. И после?
— После, господин херцог… Ще отговорим на това предизвикателство, като изиграем всичките си козове.
— А като ги изиграете, драги, няма ли да провалите възможностите в Съда? Нещо не ми е съвсем ясно. Не знаех, че Съдът крие някакви козове.
— Може би долната камара отказва да приема нови дела?
Намеси се госпожа Дьо Беарн, въпреки че делото на господин Дьо Ришельо в ни най-малка степен не отклоняваше вниманието й от нейното собствено.
— И горната камара ли отказва?
— И още как… Двете камари решиха да не се занимават повече с дела, докато кралят не оттегли сам господин Д’Егийон.
— Значи няма да гледат и моето дело? — провикна се старицата с ужас, който дори не се постара да прикрие.
— Нито вашето, нито това на херцога, госпожо.
— Но това е нечувано!
— Госпожо — отговори важно прокурорът, — кралят се самозабрави.
— Но, господине, преди малко вие ми казахте, че се занимавате с моя случай — продължи госпожа Дьо Беарн.
— Да, така е…
— Господин Флажо — каза графиня Дьо Беарн, — преди четиридесет години аз избрах баща ви — о, той беше достоен човек — да води делата ми. След неговата смърт аз станах ваша клиентка. Спечелили сте поне десет-дванадесет хиляди ливри от моите дела, а може би щяхте да спечелите още толкова…
— Пишете, пишете, запишете тези думи — обърна се живо господин Флажо към писаря. — Това е свидетелство, доказателство, ще го включим в изложението.
— Но сега — продължи графинята — аз изтеглям преписката и документите си от вас. От този момент
