изумени очи в лъжовния безкрай.
— Мария — каза с треперещ, благ глас той. — Мария, аз почувствах, че ме обичате. О, нищо няма да кажа! В каретата приближихте крака си до моя, Мария, усетих, че примирам. Ръката ви се плъзна по моята… тук… тук… няма да кажа на никого, това е тайната на моя живот. Кръвта ми може да изтече от раната, Мария, но тайната ще остане. Моят неприятел потопи сабята си в кръвта ми и ако притежава малко от моята тайна, той няма нищо от вашата. Не се страхувайте от нищо, Мария, дори не ми казвайте, че ме обичате, безполезно е, след като се изчервявате, няма какво да ми разкривате.
— О! — възкликна лекарят. — Това не е само трескаво бълнуване, виждате го колко е спокоен… това е…
— Това е? — попита с безпокойство кралицата.
— Унес, госпожо. Унесът прилича на паметта. В действителност това е паметта на една душа, която си спомня за небето.
— Чух достатъчно — прошепна тъй смутена кралицата, че дори се опита да избяга.
Лекарят я спря рязко с ръка.
— Госпожо — каза той, — какво искате?
— Нищо, докторе, нищо.
— Ами ако кралят пожелае да види своя избраник?
— Ах, да! О, това би било голяма беда.
— Какво да кажа? — попита лекарят.
— Докторе, нямам представа, нищо не мога да кажа, това страшно зрелище ме съкруши.
— И треската на този прехласнат млад мъж спадна — добави съвсем тихо лекарят. — Пулсът му е поне сто.
Кралицата не отговори, освободи ръката си от лекаря и изчезна.
53.
Аутопсията на душата е по-трудна от аутопсията на тялото
Замислен, лекарят гледаше как се отдалечава кралицата.
После, поклащайки глава, си каза тихо, като че само на себе си: „В този замък има тайни, които науката не може да разгадае, те не са за нея. Срещу едните се въоръжавам със скалпела и пробвам вената, за да ги излекувам, срещу другите се въоръжавам с порицанието и им пробождам сърцето, но дали ще ги излекувам?“
След като пристъпът отмина, той затвори очите на Шарни, останали вторачени и обезумели, освежи слепоочията му с вода и оцет и създаде около болния условия, които го пренесоха от изгарящото състояние към един рай от прелести. Като видя, че по лицето на ранения се появява отново спокойствие, че риданията се заменят с леки въздишки, а от устата му се изплъзват неясни срички вместо гневни слова, лекарят си каза: „Да, имаше не само израз на обич, но и някакво влияние. Бълнуването като че ли се засили от наскорошното посещение. Да, човешките атоми се пренасят, както в растителното царство се пренася оплождащият тичинков прашец. Да, мисълта има невидими връзки, сърцата са в тайни взаимоотношения.“
Изведнъж той се стресна, обърна се бавно, ослуша се и се огледа. „Кой ли е още?“ — прошепна лекарят.
Наистина той току-що бе чул в дъното на коридора нещо като шепот и шумолене на рокля. „Невъзможно е да е отново кралицата — каза си лекарят. — Тя не би се върнала при взетото вече решение. Да видим.“ Докторът тихо се изтегли, премина разстоянието между двете врати и безшумно и бързо отвори вратата, зад която се криеше смълчаната жена. Тя извика, простря ръце и срещна ръцете на доктор Луи.
— Коя сте вие? — попита той.
В гласа му имаше по-скоро състрадание, отколкото закана, защото докторът отгатваше по самата неподвижност на сянката, че тя слуша повече със сърцето си, отколкото с ушите си.
— Аз, докторе, аз — отговори мек и тъжен глас.
Гласът събуди някакъв неясен, далечен спомен.
— Аз, Андре Таверне, докторе.
— А, Боже мой, какво има? — извика докторът. — Тя ли се е почувствала зле?
— Тя! — извика Андре. — Тя! Коя тя?
Лекарят почувства, че бе постъпил непредпазливо.
— Извинете, но преди малко видях да се отдалечава една жена. Не бяхте ли вие?
— Ах, да! — каза Андре. — Преди мен тук е идвала друга жена, нали?
Андре произнесе тези думи с горещо любопитство, което не остави у доктора ни най-малко съмнение от какво чувство са били продиктувани.
— Мое скъпо дете — каза лекарят, — струва ми се, че си служим с откъслечни думи. За кого ми говорите? Какво искате от мен? Обяснете!
— Докторе — подхвана с такъв тъжен глас Андре, че той стигна до дъното на сърцето му. — Добре, докторе, не се опитвайте да ме мамите, вие, който имате навика винаги да казвате истината, признайте, че една жена беше тук, кажете ми, още повече че я видях и аз.
— Е! А кой ви казва, че никой не е идвал?
— Да! Но една жена, една жена, докторе.
— Без съмнение една жена, освен ако нямате намерение да поддържате гледището, че една жена е жена само до четиридесет години.
— Жената, която е дошла, е на четиридесет години, докторе? — извика Андре и за пръв път пое дълбоко въздух.
— Когато казвам четиридесет години, аз й опрощавам още пет или шест годинки; но трябва да бъдем любезни със своите приятелки, а госпожа Дьо Мизери е от добрите ми приятелки.
— Госпожа Дьо Мизери?
— Разбира се.
— Точно тя ли беше?
— Защо, по дяволите? Нямаше ли да ви кажа, ако беше друга?
— О! Работата е, че…
— Наистина, всички жени сте едни и същи, неразбираеми. Аз смятах, че ви познавам, особено вас. Е, добре! Не ви познавам повече от другите. Това е да си навлечеш проклятие.
— Добри и скъпи докторе!
— Достатъчно. Да говорим по въпроса.
Андре го изгледа тревожно.
— Тя по-зле ли се е почувствала? — попита той.
— Кой?
— Ей, Богу! Кралицата, заради която госпожа Дьо Мизери е идвала да ме търси преди малко. Кралицата има задух и сърцебиене. Мъчителна и неизлечима болест, скъпа госпожице. Съобщете ми, ако сте дошли от нейно име, и да идем при кралицата.
Доктор Луи направи една крачка, което показваше намерението му да напусне мястото. Но Андре го спря ласкаво и си пое дъх.
— Не, скъпи докторе — каза тя, — аз не идвам от страна на кралицата. Не знаех дори, че тя е неразположена. Клетата кралица! Ако знаех… Извинете ме, докторе, но просто не зная какво говоря.
— Да, забелязвам.
— Не само не зная какво говоря, но и какво върша.
— О, разбирам какво правите. Вие се чувствате зле.
Действително Андре не се държеше за доктора. Студената й ръка висеше отпусната до тялото. Бледа и студена, Андре се свлече на земята.
Докторът я вдигна, съживи и ободри. Андре, тази енергична млада жена, която никога не се бе оставяла да бъде побеждавана ни от телесна, ни от душевна болка, напрегна всичките си сили.
— Докторе — каза тя, — знаете, че съм нервна и че тъмнината ме ужасява. Заблудих се, ето причината за странното ми състояние.
