— А какво според вас мислят бижутерите?
— Че кралицата не може да плати и тогава господин Дьо Роан ще плати вместо нея.
— Какво според вас мисли за това колие обществото?
— Че то е у вас, че сте го скрили и че ще си признаете само когато го изплати било кардиналът — от любов към вас, било кралят — от страх да не избухне скандал.
— Добре. А вас, Шарни, ви гледам в лицето и ви питам: какво мислите за сцените, които сте видели във Версайския парк?
— Мисля, госпожо, че е нужно да ми докажете невинността си — отговори енергично достойният благородник.
Кралицата обърса потта, която течеше от челото й.
— Принц Луи, кардинал Дьо Роан, велик капелан на Франция! — викна от коридора портиер.
— Той е! — промърмори Шарни.
— Така пожелахте вие — каза кралицата.
— Ще го приемете ли?
— Ще наредя да го повикат.
— Ами аз…
— Влезте в будоара ми и оставете вратата открехната, за да чувате добре.
— Госпожо!
— Вървете бързо, ето го кардинала.
Тя изблъска господин Дьо Шарни в стаята, която му бе посочила, дръпна вратата, както подобаваше, и покани кардинала да влезе. Господин Дьо Роан застана на прага. Той сияеше в одеждите си за литургия. На известно разстояние зад него стоеше многобройна свита, чиито одежди блестяха като одеждите на господаря й. Сред кланящите се хора можеха да се забележат Бьомер и Босанж, притеснени малко в тържественото си облекло. Кралицата пристъпи към кардинала и се опита да наподоби усмивка, която скоро угасна на устните й. Луи дьо Роан беше сериозен, дори тъжен. У него се долавяше спокойствието на храбрец, на когото предстои да се бие, недоловимата заплаха на свещеник, който трябва да даде опрощение. Кралицата посочи една табуретка, ала кардиналът остана прав.
— Госпожо — заговори той, след като се поклони, явно разтреперан, — имах да ви съобщя няколко важни неща, но вие се стараете да избягвате моето присъствие.
— Аз ли — рече кралицата, — но аз съвсем не ви избягвам, господин кардинал, даже се канех да ви повикам.
Кардиналът хвърли поглед към будоара.
— Сам ли съм с Ваше величество? — попита той тихо. — Имам ли право да говоря напълно свободно?
— Напълно свободно, господин кардинал, не се притеснявайте, сами сме.
Твърдият й глас сякаш искаше да прати думите към благородника, скрит в съседната стая. Тя с гордост се радваше на смелостта му и на уверението, което още с първите думи щеше да получи господин Дьо Шарни, който сигурно слушаше много внимателно. Кардиналът се реши. Той приближи табуретката до креслото на кралицата така, че да бъде колкото се може по-далеч от двукрилата врата.
— Значи предпазни мерки — подхвърли кралицата, като се престори, че е весела.
— Работата е там… — каза кардиналът.
— Работата е там? — повтори кралицата.
— Кралят няма ли да дойде? — попита господин Дьо Роан.
— Не бойте се нито от краля, нито от никого — отговори бързо Мария-Антоанета.
— Ох, боя се от вас — произнесе с развълнуван глас кардиналът.
— Няма причина, аз не съм толкова страшна, говорете с малко думи, говорете високо и ясно, аз обичам откровеността и ако скриете нещо от мен, ще сметна, че не сте честен човек. О, рано е още за жестове. Казаха ми, че имате оплаквания от мен. Говорете, аз обичам войната, аз съм от род, който не се плаши! Зная, че и вие сте такъв. В какво ще ме упрекнете?
Кардиналът въздъхна и стана, сякаш да вдъхне по-дълбоко въздуха на стаята. Овладял се най-после, той подхвана.
78.
Обяснения
Както казахме, кралицата и кардиналът стояха най-после лице срещу лице. Шарни, в кабинета, можеше да чува и най-малката дума на събеседниците. Най-после нетърпеливо очакваните обяснения на двете страни щяха да се осъществят.
— Госпожо — каза кардиналът, като се поклони, — знаете ли какво става около вашето колие?
— Не, господине, не зная и ще се радвам да го науча от вас.
— Защо Ваше величество вече ме унижава да се свързвам с вас само чрез посредник? Защо, ако имате някаква причина да ме мразите, не я разкриете, като ми я обясните?
— Не разбирам какво искате да кажете, господин кардинал, и нямам никаква причина да ви мразя. Но, струва ми се, темата на нашия разговор е друга. Благоволете да ми дадете за това нещастно колие някакво по-точно сведение и преди всичко къде е госпожа Дьо ла Мот.
— Тъкмо това щях да попитам Ваше величество.
— Извинете, но ако някой знае къде е госпожа Дьо ла Мот, мисля, че това сте вие.
— Аз ли, госпожо, на какво основание?
— Ох, аз не съм тук да получавам вашите изповеди, господин кардинал, нужно ми е да говоря на госпожа Дьо ла Мот, наредих да я повикат, търсиха я няколко пъти у дома й, тя не отговаря. Трябва да признаете, че нейното изчезване е странно.
— Аз също, госпожо, съм учуден от нейното изчезване, защото помолих госпожа Дьо ла Мот да дойде да поговорим, а тя, като на Ваше величество, не ми отговори.
— Да оставим графинята, господине, и да говорим за нас.
— О, не, госпожо, да говорим преди всичко за нея, защото някои думи на Ваше величество ме хвърлиха в мъчително съмнение. Струва ми се, че Ваше величество ме упрекваше, че ухажвам графинята…
— Още в нищо не съм ви упрекнала, господине, но имайте търпение.
— О, госпожо, такова подозрение може да ми обясни всички лъкатушения на вашата душа и тогава в отчаянието си ще разбера необяснимата досега строгост, която проявявахте към мен.
— Ето че тук преставаме да се разбираме — каза кралицата. — Вие сте непроницаемо потаен и за да не се затрудняваме повече, моля ви за обяснения. Истината, истината!
— Госпожо — рече кардиналът, като сключи ръце и се приближи до кралицата, — моля ви да не променяте темата на разговора — още две думи по въпроса, за който говорехме преди малко, и ще се разберем.
— Откровено казано, господине, вие говорите на език, който аз не разбирам, да продължим пак на френски. Умолявам ви. Къде е колието, което върнах на бижутерите?
— Колието, което сте върнали! — възкликна господин Дьо Роан.
— Да, какво сте направили с него?
— Но аз самият не знам, госпожо.
— Вижте, съвсем просто е, госпожа Дьо ла Мот е взела колието и го е върнала от мое име. Бижутерите твърдят, че не са го получили обратно. Аз имам в ръцете си разписка, която доказва противното, а бижутерите казват, че разписката е фалшива. Госпожа Дьо ла Мот можеше да обясни всичко с една дума… Не можем да я намерим, в такъв случай позволете ми да заменя неясните факти с предположения. Госпожа Дьо ла Мот е искала да върне колието. Вие, който винаги сте имали прищявката, безспорно доброжелателна, да ме накарате да купя колието, вие, който ми го донесохте с предложение да платите вместо мен, предложение…
— Което Ваше величество грубо отхвърли — вметна кардиналът и въздъхна.
— Е, да, вие настоявахте на фикс идеята да притежавам колието и не го върнахте на бижутерите, за да си го взема отново по някакъв повод. Госпожа Дьо ла Мот беше слаба, тя, която знаеше за възраженията ми, за невъзможността ми да платя, за непоколебимото решение, което бях взела, да не приема колието
