чуваш ли добре, нито един не ми каза: „Таверне е.“ Повтарям, ти изпипа работата си майсторски, това е най-малкото, за което мога да те похваля… Впрочем то прави чест и на теб, и на нея, драги мой. На нея — понеже те е обладала, на теб — понеже ти я държиш.
Точно когато Филип, вбесен от последната обида, сразяваше с разкъсващ поглед безмилостния старец, с поглед, който вещаеше буря, в двора отекна тропот на каляска и някаква глъчка, някаква особена суетня привлече вниманието на Филип навън. Чу Шампан да вика:
— Госпожицата! Това е госпожицата!
Няколко гласа повториха също:
— Госпожицата!
— Госпожицата ли? — възкликна Таверне. — Каква госпожица?
— Моята сестра! — прошепна учуден Филип, като позна Андре, която слизаше от каляската, осветена от факлата на портиера.
— Вашата сестра! — повтори старецът… — Андре? Възможно ли е?
И Шампан дойде да потвърди това, което Филип бе обявил.
— Господине — каза той на Филип, — госпожица сестра ви е в будоара до големия салон. Чака господина, за да му говори.
— Да идем да я посрещнем! — извика баронът.
— Тя идва при мен — каза Филип и се поклони на стареца. — Аз ще ида пръв, ако обичате.
В същия миг втора каляска влезе шумно в двора.
— Дяволите да го вземат! Пак ли някой идва? — промърмори баронът… — Вечерта е пълна с интересни преживявания.
— Граф Оливие дьо Шарни! — чу се гласът на портиера към слугите.
— Заведете графа в салона — каза Филип на Шампан, — баронът ще го приеме. Аз ще отида в будоара да говоря със сестра си.
Двамата мъже се спуснаха бавно по стълбата.
„Какво търси тук графът?“ — питаше се Филип.
„Какво търси тук Андре?“ — мислеше баронът.
86.
Бащата и годеницата
Салонът на къщата беше разположен в първия корпус на постройката, на приземния етаж. От лявата му страна бе будоарът с изход към стълбата, която водеше за апартамента на Андре. Отдясно имаше друг малък салон, през който се влизаше в големия. Филип пристигна пръв в будоара, където го очакваше сестра му. Когато се озова във вестибюла, той ускори крачка, за да бъде по-скоро в обятията на тази скъпа приятелка. Щом отвори двойната врата на будоара, Андре го прегърна и го разцелува сияеща, от което този тъжен любовник, този нещастен брат отдавна бе отвикнал.
— Боже милостиви! Какво става с теб? — попита младият мъж.
— Нещо хубаво! О, много хубаво, братко!
— И се връщаш, за да ми го съобщиш?
— Връщам се завинаги! — извика Андре в изблик на щастие, превърнал възклицанието й в гръмогласен вик.
— По-тихо, сестрице, по-тихо — каза Филип, — лампериите на къщата вече са отвикнали от радост, а и там, в страничния салон, има някой, който ще те чуе.
— Някой ли? — учуди се Андре. — Кой?
— Слушай — отвърна Филип.
— Граф Дьо Шарни! — обяви слугата и въведе Оливие в големия салон.
— Той! — възкликна Андре, умножавайки милувките върху брат си. — Ох, знам за какво е дошъл!
— Знаеш ли?
— Да, знам така добре, както забелязвам безредния ти тоалет и както предугаждам мига, когато ще трябва на свой ред да вляза в салона, за да чуя с ушите си какво е дошъл да каже господин Дьо Шарни…
— Сериозно ли говорите, скъпа ми Андре?
— Слушай, Филип, и ме остави да се кача в апартамента си. Кралицата ме доведе малко прибързано, ще трябва да сменя простото си монашеско облекло с тоалет… на годеница.
След като изрече тихо на Филип последната дума, съпровождайки я с радостна целувка, Андре, ефирна и възторжена, изчезна по стълбата, която водеше до апартамента й. Филип остана сам, допря бузата си до вратата, която свързваше будоара със салона, и се ослуша. Граф Дьо Шарни бе влязъл. Той крачеше бавно по паркета и, изглежда, по-скоро размишляваше, отколкото чакаше. Господин Дьо Таверне-баща влезе на свой ред и се приближи да поздрави графа с изискана, макар и принудена вежливост.
— На какво дължа честта на това неочаквано посещение, графе? — каза той най-после. — Във всеки случай, повярвайте ми, то ме изпълва с огромна радост.
— Дойдох, господине, официално, както виждате, и ви моля да ме извините, че не доведох със себе си чичо си, господин Дьо Сюфрен.
— Какво — смънка баронът, — но аз ви извинявам, драги ми господин Дьо Шарни.
— Зная, че това беше от благоприличие за молбата, която се готвя да ви отправя.
— Молба ли? — попита баронът.
— Имам честта — подхвана Шарни с глас, задавен от вълнение — да ви поискам ръката на госпожица Андре дьо Таверне, ваша дъщеря.
Баронът подскочи в креслото си. Разтвори святкащи очи, които сякаш поглъщаха всяка дума, произнесена от граф Дьо Шарни.
— Дъщеря ми… — промълви той. — Вие искате ръката на Андре!
— Да, господин барон, стига госпожица Дьо Таверне да не изпитва отвращение от този брак.
„А, така ли! Но — помисли си старецът — да не би благосклонността на Филип да е вече толкова очебийна, че някой от съперниците му да иска да се възползва от нея, като се ожени за сестра му? Ей, Богу, това също не е зле изиграно, господин Дьо Шарни.“
После се усмихна и каза високо:
— Тази молба е такава чест за нашия род, графе, че я удовлетворявам с голяма радост, що се отнася до мен, а тъй като държа да си отидете оттук с пълно съгласие, ще уведомя дъщеря си.
— Господине — прекъсна го хладно графът, — струва ми се, че си създавате излишна грижа. Кралицата е благоволила да поиска мнението на госпожица Дьо Таверне по този въпрос и отговорът на вашата дъщеря е бил благоприятен за мен.
— Аха — възкликна баронът, все по-учуден, — значи кралицата…
— Която си е направила труда да отиде в „Сен Дьони“, господине.
Баронът стана и каза:
— Не ми остава нищо друго, графе, освен да ви осведомя за положението на госпожица Дьо Таверне. Горе имам документите за състоянието на майка й. Вие няма да се ожените за богато момиче, графе, и преди да вземем някакво решение…
— Безполезно е, бароне — каза сухо Шарни. — Аз съм богат за двама, а и госпожица Дьо Таверне не е от ония жени, за които човек се пазари. Но този въпрос, който искате да обсъдите от ваша гледна точка, трябва да бъде обсъден и от моя гледна точка.
Той едва довършваше думите си, когато вратата на будоара се отвори и се показа Филип, блед, посърнал. Едната си ръка беше пъхнал в куртката, а другата — свил конвулсивно в пестник. Шарни му се поклони тържествено и получи същия поздрав.
— Господине — рече Филип, — баща ми имаше право да ви предложи разговор за сметките на семейството, двамата трябва да ви дадем някои разяснения. Докато господин баронът се качи в стаята си да потърси документите, за които стана дума, аз ще имам честта да обсъдя въпроса по-подробно с вас.
С поглед, изпълнен с безпрекословна властност, Филип даде знак на барона, който излезе разтревожен, предусещайки някаква спънка. Филип изпрати барона до изходната врата на малкия салон, за да е сигурен, че тази стая ще остане празна. Отиде да надникне дори в будоара и след като се увери, че няма да го чуе
