Та към дома на тази достопочтена роднина се запъти доктор Жилбер, влачейки за ръка едрия Питу.
Казваме едрия Питу, защото още подир първите три месеца след раждането си той винаги е бил твърде едър за възрастта си.
В момента, в който вратата се отваряше, за да пропусне племенника и доктора, госпожица Роз-Анжелик Питу беше в пристъп на радостно настроение. Докато отслужваха заупокойната литургия над тленните останки на снаха й в църквата на Арамон, в църквата във Виле-Котре бе имало сватби и кръщения, та приходът от столовете се бе покачил само за един ден на шест ливри. И така, госпожица Анжелик бе обърнала своите су в едно солидно екю, което заедно с три други, оставени в резерв по различно време, правеше цял луидор. Това луи щеше да се присъедини към побратимите си, а денят на подобно присъединение съвсем естествено бе празник за госпожица Анжелик.
Стана така, че докторът и Питу влязоха точно в мига, когато, след като бе отворила вратата, залостена заради тайнствената операция, леля Анжелик току-що за последен път бе направила обиколка на креслото, за да се увери, че нищо отвън не издава съкровището, скрито вътре. Сцената на срещата би могла да бъде разнежваща, ала в очите на един справедлив наблюдател, какъвто беше доктор Жилбер, тя бе само гротескна. Виждайки племенника си, старата набожница каза няколко думи за горката си снаха, която толкова обичала, и се престори, че избърсва една сълза. От своя страна, докторът, който искаше да погледне в дълбините на сърцето на старата мома, преди да вземе решение, си даде вид, че чете на госпожица Анжелик проповед за дълга на лелите към племенниците им. Но докато речта се разливаше и мазните думи падаха от устата на доктора, сухият поглед на старата мома изпиваше незабележимата сълза, която го бе овлажнила, чертите й придобиваха сухотата на пергамент, тя вдигна лявата си ръка на височината на заострената брадичка, а с дясната се зае да пресмята на сухите си пръсти приблизително колко су й носеше годишно отдаването на столове под наем. По такъв начин случайността направи така, че сметката бе приключена по едно и също време с речта, и тя можа тутакси да отговори, че колкото и голяма да е била любовта, която е изпитвала към бедната си сестра, и степента на интереса й към нейния скъп племенник, ограничеността на доходите не й позволява, въпреки двойното й качество на леля и кръстница, никакво увеличение на разходите.
Впрочем докторът бе очаквал този отказ, това не го изненада. Жилбер бе запален привърженик на новите идеи и понеже първият том на труда на Лаватер се бе появил току-що31, той бе приложил физиогномичната доктрина32 на философа от Цюрих върху жълтото и слабо лице на госпожица Анжелик.
В резултат на това изследване заключи, че малките пламтящи очи на старата мома, нейният дълъг нос и тънките й устни са свидетелство за събирането в една-единствена личност на алчност, егоизъм и лицемерие.
Отговорът, както вече казахме, съвсем не го учуди. Все пак искаше да види, в качеството си на наблюдател, до каква точка набожницата ще докара развитието на тези три грозни недостатъка.
— Но, госпожице — поде той, — Анж Питу е едно клето сираче, синът на вашия брат.
— Ама чуйте, господин Жилбер — разгорещи се старата мома, — това е едно увеличение от шест су на ден, и то при ниски цени — защото този глупак сигурно изяжда най-малко по една либра33 хляб на ден.
Питу направи гримаса — той хапваше либра и половина обикновено само на закуска.
— Без да се смята сапунът за прането му — добави госпожица Анжелик, — а аз знам, че се цапа ужасно.
Питу действително се цапаше много и това е понятно — нека си спомним живота, който водеше. Но ако трябва да бъдем справедливи, той късаше повече, отколкото цапаше.
— Но! — възкликна докторът. — Госпожице Анжелик, вие, която така добре практикувате християнското милосърдие, да правите подобни сметки по отношение на един племенник и кръщелник!
— Без да се включва поддръжката на дрехите — продължи, избухвайки, старата набожница, която си спомняше, че е виждала снаха си Мадлен да пришива голям брой кръпки по жакетите и панталоните на племенника й.
— И така, вие отказвате да вземете момчето у вас. Сирачето, отблъснато от прага на леля си, ще бъде принудено да иска подаяния на праговете на чуждите къщи.
Колкото и да беше алчна, госпожица Анжелик усети омразата, която съвсем естествено щеше да избликне срещу нея, ако племенникът й, заставен от нейния отказ да го приеме, прибегнеше до подобна крайност.
— Не — рече тя, — нагърбвам се с това.
— Ах! — подхвърли докторът, щастлив да открие едно добро чувство в това сърце, което мислеше за пресушено.
— Да — додаде старата мома, — ще го препоръчам на августинците от Бург-Фонтен34 и той ще постъпи при тях като брат-прислужник.
Докторът, както вече споменахме, беше философ. Известна е стойността на думата философ по онова време.
Така че Жилбер реши на мига да изтръгне един новопосветен от августинците и го направи със същото усърдие, което августинците, от своя страна, биха вложили, за да отмъкнат един привърженик на философите.
— Е, добре! — каза той, плъзвайки ръка към дълбокия си джоб. — Понеже сте в толкова трудно положение, скъпа госпожице Анжелик, та ще бъдете принудена поради липса на лични средства да препоръчате племенника си на друг, ще потърся някой, който би могъл по-успешно от вас да използва за издръжката на бедното сираче сумата, която предназначавам за него. Трябва да се върна в Америка. Ще настаня вашия племенник Питу да чиракува при някой дърводелец или колар. Впрочем той самият ще избере призванието си. По време на отсъствието ми момчето ще порасне и при завръщането ми, убеден съм, вече ще е изучил занаята и ще видя какво може да се направи за него. Хайде, бедно мое дете, прегърни леля си и да си вървим.
Той изобщо не беше свършил, когато Питу се устреми към почитаемата госпожица с две протегнати дълги ръце — момчето действително много бързаше да прегърне своята леля, при условие че целувката между него и нея щеше да бъде знак за вечна раздяла.
Но чувайки думата
— Ах! Мой скъпи господин Жилбер — въздъхна тя, — вие чудесно знаете едно нещо.
— Кое? — попита докторът.
— Ех, добри ми Боже! То е, че никой няма да обича повече от мен това нещастно дете!
И сплитайки кльощавите си ръце с протегнатите ръце на Питу, тя положи на всяка от бузите му по една кисела целувка, която го накара да потръпне от пръстите на краката до корените на косите.
— О, разбира се! — кимна докторът. — Зная прекрасно това. Толкова малко се съмнявах в благосклонността ви към него, че ви го водя направо. Ала онова, което току-що ми казахте, скъпа госпожице, ме убеди едновременно в добрата ви воля и в безсилието ви, вие самата сте твърде бедна, виждам го, за да помогнете на победния от вас.
— Ех, добри ми господин Жилбер! — рече старата набожница. — Милостивият Бог не е ли на небето и от небето не храни ли всички свои създания?
— Вярно е — съгласи се Жилбер, — но ако дава храна на птиците, не настанява сираците да чиракуват. А тъкмо това трябва да се направи за Анж Питу, което, предвид вашите скромни средства, без съмнение ще ви струва твърде скъпо.
— Ако обаче вие дадете тази сума, господин докторе?
— Каква сума?
— Сумата, за която говорехте, сумата, която е в джоба ви — добави набожницата, посочвайки с кривия си пръст към полата на дрехата с цвят на кестен.
— Ще я дам, разбира се, скъпа госпожице Анжелик — каза докторът, — ала ви предупреждавам, че това ще стане при едно условие.
