— Господин дьо Бем?
— Точно той. Значи, затова господин дьо Бем ми каза да изтичам веднага още при първия сигнал за тревога?
— Нима се срещнахте вече с господин дьо Бем?
— Да, видях го и говорих е него.
— Къде?
— В Лувъра. Той ме въведе вътре и ми даде паролата, както и…
— Погледнете!
— Дявол да го вземе, това е самият той!
— Искате ли да му кажете нещо?
— Бога ми, не би било лошо.
Морвел отвори тихо прозореца. Бем действително минаваше с двадесетина души.
— Гиз и Лотарингия — каза Морвел.
Бем се обърна и разбирайки, че викат него, се приближи.
— Аха, тофа сте фие, господин дьо Морфел!
— Да, аз съм. Кого търсите вие?
— Търся странноприемница „А ла Бел-Етоал“, за да уфедомя един господин Гогонас.
— Ето ме, господин дьо Бем — обади се младият човек.
— А, топре, топре… Фие сте котов.
— Да, какво трябва да правя?
— Тофа, което фи каже господин Морфел. Да се покашете топър гатолик.
— Чухте ли? — запита Морвел.
— Да — отговори Коконас. — Но къде отивате вие, господин дьо Бем?
— Аз ли?… — запита господин дьо Бем, смеейки се.
— Да, вие.
— Аз ще отида да каша една тумишка на адмирала.
— Кажете му и две, ако трябва — намеси се Морвел! — И този път, ако се надигне след първата, дано не стане при втората.
— Пъдете спогоен, господин дьо Морфел, пъдете спогоен. И подкофете топре този млад човек.
— Да, да, не се безпокойте. Коконас са хитри копои, а добрите кучета добре ловуват.
— Дофиждане.
— Вървете.
— А фие?
— Започнете лова, а ние, както става в такива случаи, ще дойдем за изкормването.
Дьо Бем се отдалечи и Морвел затвори прозореца.
— Чухте ли, млади човече? — запита Морвел. — Ако имате някой личен враг, дори и да не е съвсем хугенот, сложете го в списъка и той ще мине с другите.
Коконас, по-замаян от когато и да било от всичко, което виждаше и чуваше, гледаше ту съдържателя, който заемаше войнствени пози, ту Морвел, който спокойно измъкна от джоба си един лист.
— Ето моя списък — каза той. — Триста души. Ако всеки добър католик извърши тази нощ една десета от работата, която ще свърша аз, утре няма да има нито един еретик в кралството.
— Шт! — каза Ла Юриер.
— Какво има? — запитаха едновременно Коконас и Морвел.
Чуха първия удар на камбаната от Сен-Жермен л’Оксероа.
— Сигналът! — извика Морвел. — Значи, са избързали. Бяха ми казали, че ще започне в полунощ. Толкова по-добре. Когато е за славата на господа и краля, по-добре часовници, които избързват, отколкото които изостават.
И действително, те чуха зловещия звън на черковната камбана. Скоро отекна първият изстрел и почти веднага след това светлината на няколко факли огря улица Арбр-Сек.
Коконас прокара ръка по овлажнялото си чело.
— Започна се! — извика Морвел. — На път!
— Един момент, един момент — каза съдържателят. — Преди да тръгнем на поход, да се погрижим за сигурността на дома, както се казва по военному. Не искам да заколят жена ми и децата ми, докато ме няма. Тук има един хугенот.
— Граф дьо Ла Мол? — сепна се Коконас.
— Да, еретикът сам се напъха в устата на вълка.
— Как? — извика Коконас. — Вие ще нападнете госта си?
— Точно заради него наточих рапирата си.
— О! — възкликна пиемонтецът, смръщвайки вежди.
— Никога не съм убивал никого освен моите зайци, пуйки и пилета — заяви достойният съдържател. — И дори не зная добре как трябва да постъпя, за да убия човек. Затова ще се упражня на този. Ако се покажа несръчен, поне няма да има кой да ми се подиграва.
— Дявол да го вземе, това е жестоко! — възрази Коконас. — Граф дьо Ла Мол е мой спътник. Граф дьо Ла Мол вечеря с мен, граф дьо Ла Мол игра на карти с мен!
— Да, но граф дьо Ла Мол е еретик — каза Морвел. — Граф дьо Ла Мол е осъден и ако ние не го убием, други ще го убият.
— Без да смятаме — каза съдържателят, — че той спечели от вас петдесет екю.
— Вярно е — каза Коконас, — но ги спечели честно. Сигурен съм в това.
— Честно или не, вие сте длъжен да платите. Докато ако аз го убия, сметките ви ще са уредени.
— Хайде, хайде, бързайте, господа — намеси се Морвел. — Разстреляйте го с аркебуза, съсечете го с рапира, ударете го с чук, с пиростия, с каквото обичате, но да свършваме, ако искате да пристигнем навреме, както обещахме, за да помогнем на херцог дьо Гиз при адмирала.
Коконас въздъхна.
— Тичам — извика Ла Юриер. — Почакайте ме.
— Дявол да го вземе — каза Коконас, — той сигурно ще измъчи горкия младеж, а може и да го обере. По добре да отида и аз, за да го довърша по-скоро, ако има нужда, и да попреча да го ограбят.
И озарен от тази щастлива мисъл, Коконас се изкачи по стълбата зад метр Ла Юриер и скоро го догони, защото, докато той се изкачваше, Ла Юриер, явно умислен, бе забавил стъпка.
Точно когато той стигна до вратата, следван от Коконас, няколко изстрела отекнаха на улицата. Те чуха тутакси, че Ла Мол скочи от леглото и подът заскърца под стъпките му.
— Дявол да го вземе! — прошепна Ла Юриер малко смутен. — Събуди се, струва ми се.
— Така ми изглежда и на мен — каза Коконас.
— И сигурно ще се защищава, а?
— Той е способен на това. Я ми кажете, метр Ла Юриер, ако той ви убие, ще стане весело, нали?
— Хм, хм — измънка Ла Юриер.
Но усещайки в ръцете си сигурна аркебуза, той се ободри и издъни вратата със силен ритник.
Тогава видяха Ла Мол без шапка, но напълно облечен, прикрит зад леглото, със сабя между зъбите и пистолети в ръце.
— Охо — каза Коконас, разширявайки ноздри като хищен звяр, който надушва кръв, — ето че започва да става интересно, метр Ла Юриер. Хайде, хайде, напред!
— Аха, струва ми се, че искат да ме убият — извика Ла Мол с блеснали очи, — и то ти, мизернико!
Метр Ла Юриер отговори на тези думи, като се прицели с аркебузата си и взе младия човек на мушка, но Ла Мол беше видял тази подготовка и когато съдържателят стреля, той падна на колене, така че куршумът мина над главата му.
— Помощ, помощ! — извика Ла Мол. — Помощ, господин дьо Коконас!
— Помощ, господин Морвел, помощ! — извика Ла Юриер.
— Бога ми, граф дьо Ла Мол — каза Коконас, — всичко, което мога да направя за вас, е да не ви нападам. Изглежда, тази нощ избиват хугенотите в името на краля. Така че оправяйте се, както можете.
