удивление дори Катерина Медичи, тази пълна с мрак и тайнственост душа, която настойчиво поддържаше своя план да омъжи дъщеря си за наварския крал, не беше престанала почти явно да покровителства любовната връзка между краля и баронеса дьо Сов. Но въпреки тази могъща подкрепа и напук на леките нрави на епохата, хубавата Шарлот беше устояла до този момент; и от това непознато, невероятно, нечувано упорство, дори повече отколкото от красотата или ума на жената, която се съпротивяваше, в сърцето на беарнеца се беше породила страст, която, неудовлетворена, се беше задълбочила и унищожи в сърцето на младия крал свенливостта, гордостта и дори онова полу-философско, полу-лениво безгрижие, което беше основна черта на характера му.
Баронеса дьо Сов беше влязла в балната зала само от няколко минути: било от яд, било от мъка, тя беше решила отначало да не присъствува на тържеството на своята съперница и под предлог, че е неразположена, беше изпратила мъжа си, държавен секретар от пет години, да отиде сам в Лувъра. Но като видя барон дьо Сов без жена му, Катерина Медичи се осведоми за причините, които са попречили на нейната обична Шарлот да дойде, и узнавайки, че я задържа само леко неразположение, тя й изпрати покана с няколко думи, на която младата жена побърза да се подчини. Анри, отначало много натъжен от нейното отсъствие, задиша по-свободно, като видя, че барон дьо Сов идва сам; но точно когато най-малко очакваше нейното появяване и с въздишка се насочи към милото създание, което беше осъден, ако не да обича, то поне да приеме за своя съпруга, той внезапно съзря в дъното на залата баронеса дьо Сов; тогава се закова на място, впил очи в тази Цирцея, която го притегляше към себе си като с магия, и вместо да се приближи до жена си, той след кратко колебание, издаващо по-скоро учудване, отколкото страх, се отправи към баронеса дьо Сов.
Придворните от своя страна, като видяха, че наварският крал, чието лесно податливо на влюбване сърце вече добре познаваха, се приближава към красивата Шарлот, не посмяха да попречат на тяхната среща; те се отдалечиха угоднически, тъй че точно в мига, когато Маргьорит дьо Валоа и херцог дьо Гиз си разменяха латинските думи, които вече споменахме, Анри се приближи до баронеса дьо Сов и поведе с нея на съвсем разбираем, макар и изпъстрен с гасконски нотки, френски далеч не такъв тайнствен разговор.
— А, ето ви и вас, скъпа приятелко — възкликна той, — и то точно когато ми казаха, че сте болна и аз вече бях загубил надежда да ви видя.
— Да не би ваше величество — отговори баронеса дьо Сов — да иска да ме увери, че загубата на тази надежда му е струвала твърде скъпо.
— Боже мили, мисля, че е точно така — забеляза беарнецът. — Нима не знаете, че вие сте моето слънце през деня и моя звезда през нощта? Ето аз се чувствувах обграден от най-непрогледен мрак и щом вие се явихте, в миг ярка светлина озари всичко.
— В такъв случай ви погаждам лош номер, господарю.
— Какво искате да кажете, моя мила?
— Искам да кажа, че когато човек притежава най-красивата жена на Франция, той трябва да желае само едно — светлината да изчезне и да отстъпи място на тъмнината, защото в тъмнината ни чака щастието.
— Ах, колко сте лоша. Вие знаете, че това щастие е в ръцете на една-единствена личност и тази личност се надсмива и си играе с бедния Анри.
— О! — възрази баронесата. — Напротив, аз бих казала, че именно тази личност е била играчка и посмешище на наварския крал.
Анри се уплаши от това неприязнено държане, но след като разсъди, реши, че зад него се крие яд, а ядът е маска на любовта.
— Всъщност — каза той, — скъпа Шарлот, вие ми отправяте несправедлив упрек и не разбирам как една толкова хубава уста може в същото време да бъде и толкова жестока. Да не мислите, че аз сам се женя? Съвсем не, дявол да го вземе, съвсем не.
— Тогава може би се женя аз! — рязко възрази баронесата, ако изобщо може да прозвучи рязко гласът на жена, която ни обича и ни упреква в равнодушие.
— Нима вашите хубави очи не виждат по-далеч, баронесо? Не, не, не Анри дьо Навар се жени за Маргьорит дьо Валоа.
— А кой тогава, ако мога да попитам?
— Ах, боже мой, протестантската църква се жени за папата, това е то.
— О, не, господарю! И аз няма да се хвана на вашата игра на думи. Ваше величество обича принцеса Маргьорит и аз и не мисля да ви упреквам за това, боже опази. Тя е достатъчно хубава, за да бъде обичана.
Анри се замисли за миг и през това време добросърдечна усмивка заигра в ъгълчетата на устните му.
— Баронесо — каза той, — струва ми се, че вие търсите повод за кавга, но не сте права. Какво направихте вие, кажете ми, за да ми попречите да се оженя за Маргьорит? Нищо! Напротив, винаги сте ме обезсърчавали.
— И много правилно съм постъпвала, господарю! — възкликна баронеса дьо Сов.
— Как така?
— Много просто, щом днес се жените за друга.
— О, аз се женя за нея, защото вие не ме обичате.
— Ако ви обичах, господарю, само след час трябваше да умра.
— Само след час! Какво искате да кажете и от каква смърт щяхте да умрете?
— От ревност… защото след един час наварската кралица ще отпрати своите дами, а ваше величество свитата си.
— Нима наистина тази мисъл ви измъчва, скъпа приятелко?
— Не казвам това. Казвам, че ако ви обичах, тя щеше да ме измъчва ужасно.
— Е, добре! — възкликна Анри на върха на щастието от това признание: първото досега. — А ако наварският крал не отпрати своята свита тази вечер?
— Ваше величество — каза баронеса дьо Сов, този път с непресторено учудване, — вие говорите невъзможни и невероятни неща.
— Какво трябва да направя, за да ми повярвате?
— Би трябвало да ми дадете доказателство, а вие не сте в състояние да ми дадете това доказателство.
— Мога и още как, баронесо, и още как! Кълна се в свети Анри, аз ще ви го дам! — възкликна кралят, изгаряйки младата жена с пламенния си любовен поглед.
— О, ваше величество!… — прошепна хубавата Шарлот, снишавайки глас, с наведени очи. — Не разбирам… Не! Не! Невъзможно е да избягате от щастието, което ви чака.
— В тази зала има четирима Анри, моя обожаема! — възрази кралят. — Анри дьо Франс, Анри дьо Конде, Анри дьо Гиз, но само един Анри дьо Навар.
— Е, и?…
— И какво ще кажете, ако Анри дьо Навар остане при вас цялата нощ…
— Цялата нощ!…
— Да. Тогава ще се уверите ли, че той не е бил при друга?
— О, ако вие направите това, ваше величество! — възкликна на свой ред баронеса дьо Сов.
— Честна кралска дума, ще го направя.
Баронеса дьо Сов вдигна големите си очи, овлажнели от сладострастни обещания, и се усмихна на краля, чието сърце преля от опияняваща радост.
— И какво ще кажете в такъв случай?
— О, в такъв случай — отговори Шарлот, — в такъв случай ще кажа, че ваше величество наистина ме обича.
— Триста дяволи, вие ще го кажете, защото е така, баронесо.
— Но как ще постъпим? — прошепна баронеса дьо Сов.
— Ах, господи, баронесо, вие не може да нямате при себе си някоя камериерка или прислужница, някое момиче, на което да имате пълно доверие.
