И като се обърна към стената, понеже не желаеше да отговаря на никакви други въпроси, Шико отново захърка. Това хъркаме, което приличаше на грохот на тежка артилерия, лиши краля от всякаква надежда да продължи разговора.
Анри с въздишка се върна в своята спалня и поради липса на други събеседници започна да се жалва на своята хрътка Нарцис от злощастната участ на кралете, които могат да узнаят истината само ако добре заплатят за нея.
Големият кралски съвет се събра на следващия ден. Неговият състав не беше постоянен и се менеше в зависимост от изменчивите предпочитания на краля. Този път в него влизаха Келюс, Можирон, д’Епернон и Шомберг. И четиримата вече от половин година бяха сред приближените на краля.
Шико седеше, правеше корабчета от хартия, редеше ги едно до друго и разправяше, че това била флотилията на най-християнското величество, която щяла да замени флотата на католическия крал.
Съобщиха за пристигането на господин дьо Морвилие.
Той се яви облечен в своя най-тъмен костюм и със съвсем погребален израз на лицето. Поклони се — вместо краля му отговори Шико — и се приближи до Анри III.
— Дали присъствам на заседание на Големия съвет на ваше величество? — попита той.
— Да, тук са събрани моите най-добри приятели. Говорете.
— Простете, господарю, аз не питам току-така, искам да се уверя в това, тъй като имам намерение да ви разкрия твърде опасен заговор!
— Заговор?! — едновременно възкликнаха всички присъстващи.
Шико наостри уши и спря да майстори великолепния двупалубов кораб, който искаше да направи флагман на своя флот.
— Да, заговор, ваше величество — каза господин дьо Морвилие и понижи глас с онази тайнственост, която предвещава потресаващи откровения.
— Оо! — проточи кралят. — Да не би случайно да е испански този заговор?
В този момент в залата влезе херцог д’Анжу, също повикан на съвета; вратата след него веднага се затвори.
— Разбрахте ли, братко — каза Анри, щом размяната на официални приветствия завърши, — господин дьо Морвилие иска да разобличи пред нас заговор против държавата.
— Възможно ли е това?… — избъбри д’Анжу.
— За съжаление, да, монсеньор — каза Морвилие, — опасен заговор.
— Разкажете ни за него — предложи Шико и пусна едно корабче в кристалната ваза с вода на масата.
— Да — промърмори херцог д’Анжу, — разкажете ни, господин канцлер.
— Слушам ви — каза Анри.
Канцлерът се наклони колкото може по-ниско и придаде на погледа си най-голяма сериозност, а на гласа си — най-доверителна интонация.
— Господарю — каза той, — отдавна вече следя поведението на някои недоволни…
— О! — прекъсна го Шико. — „Някои“! Твърде сте скромен, господин дьо Морвилие.
— Те са — продължи канцлерът — ужасна сбирщина: занаятчии, търговци, дребни чиновници… Понякога сред тях попадат монаси и ученици.
— Е, това не са бог знае какви принцове — обади се Шико и с невъзмутимо спокойствие се зае да доправи двупалубния кораб.
Херцог д’Анжу се усмихна насила.
— Сега всичко ще ви се изясни, господарю — каза канцлерът, — знам, че недоволните използуват винаги две главни опори: армията и църквата…
— Твърде разумно — отбеляза Анри. — Продължавайте по-нататък.
Канцлерът, ощастливен от тази похвала, продължи:
— В армията аз намерих офицери, предани на ваше величество, които ми донасяха за всичко; в църковните среди това беше по-трудно. Тогава пуснах в ход моите хора…
— Все още твърде разумно — каза Шико. — Говорете по-нататък.
— И накрая с помощта на мои доверени лица ми се удаде да склоня един от хората на парижкото пре…
— Да склоните за какво — попита кралят.
— За това да следи проповедниците, които настройват народа против ваше величество.
„Охо! — помисли Шико. — Нима са забелязали моя приятел?“
— Тези хора, господарю, ги обединява не Господ бог, а сдружението на заклети врагове на короната. Това сдружение проучих.
— Много добре — одобри кралят.
— Твърде разумно — добави Шико.
— И знам на какво разчитат те — тържествуващо заяви Морвилие.
— Просто превъзходно — възкликна Шико.
Кралят му направи знак да млъкне.
Херцог д’Анжу не сваляше поглед от Морвилие.
— В течение на повече от два месеца — продължи канцлерът — аз издържах за сметка на кралската хазна няколко твърде ловки и смели хора. Истина е, че те се отличават с ненаситна алчност, но аз можах да обърна тези качества в полза на краля, тъй като макар да им плащах щедро, само спечелих. Именно от тях, след като пожертвувах крупна сума пари, аз узнах за този заговор, за първото сборище на заговорниците.
— Всичко това е добре — каза Шико, — плащай, парите, кралю…
— Е, това не е проблем — възкликна Анри. — Кажете ни каква е целта на този заговор и на какво разчитат заговорниците…
— Господарю, става дума ни повече ни по-малко за втора Вартоломеева нощ.
— Срещу кого?
— Срещу хугенотите.
Присъстващите се спогледаха учудено.
— Горе-долу каква сума ви струваше всичко това? — попита Шико.
— Седемдесет и пет хиляди ливри на единия и сто хиляди — на другия.
Шико се обърна към краля.
— Искаш ли аз само за хиляда екю да ти издам тайната, която е узнал господин дьо Морвилие — възкликна той.
Канцлерът учудено сви рамене, а херцог д’Анжу направи такава гузна гримаса, каквато никога досега не бяха виждали на лицето му.
— Говори! — заповяда кралят.
— Това е Лигата, чисто и просто — Лигата, образувана преди десет години. Господин дьо Морвилие е научил тайна, която всеки парижки буржоа знае като „Отче наш“…
— Господине… — възмути се канцлерът.
— Аз казвам истината и ще я докажа — заяви Шико с тон, който не търпеше възражение.
— Тогава назовете ми мястото, където се събират лигистите.
— С готовност: първо — по площадите и улиците; второ — по улиците и площадите; и трето — по площадите и улиците.
— Благоволявате да се шегувате, господин Шико — каза канцлерът и се опита да се усмихне. — А как се познават един друг?
— Те са облечени точно като парижаните и като вървят местят краката си поред един след друг — с важен вид отговори Шико.
Това обяснение беше посрещнато с взрив от смях и даже самият канцлер реши, че правилата на добрия тон изискват от него да се присъедини към общото веселие и той се засмя заедно с другите.
— Моят шпионин е присъствал на едно от техните събрания, което е станало на място, неизвестно на господин Шико.
Херцог д’Анжу пребледня.
