има важни причини.
— Достатъчно сме говорили за това… Струва ми се, довечера вие давате бал?
— Да, господарю — с удивление отговори Маргьорит. — Вие знаете, че почти всяка вечер у нас има танци.
— А аз утре съм на лов — хайка за вълци.
— Всеки със своите развлечения, господарю. Вие обичате лова, аз — танците. Вие ловувате, аз — танцувам.
— Да, скъпа моя — въздъхна Анри. — И наистина в това няма нищо лошо. Но мен ме тревожи един слух.
— Слух?… Безпокои ви някакъв слух, ваше величество?
— А вие самата нищо ли не сте чули? — продължи Анри.
Маргьорит започна сериозно да се опасява, че всичко това е само способ за нападение, избран от нейния мъж.
— Аз не съм любопитна, господарю — каза тя. — Освен това не придавам значение на слуховете.
— Значи смятате, че слуховете трябва да се презират?
— Без съмнение, господарю.
— Напълно съм съгласен, скъпа, и ще ви дам отличен повод да приложите философията си.
Маргьорит помисли, че настъпва решителният момент. Тя събра цялото си мъжество и спокойно отговори:
— Добре, господарю. Ще направя това с желание.
Анри започна с тон на разкайващ се грешник.
— Вие знаете как съм загрижен за бедната Фосез.
— За моята придворна дама?
— Да.
— За вашата любима, от която сте във възторг?
— Ах, скъпа, вие повтаряте слуховете, които току-що осъждахте.
— Прав сте, господарю — усмихна се Маргьорит, — смирено ви моля за извинение.
— И така, Фосез е болна, скъпа, лекарите не могат да определят какво става с нея.
— Как казахте? — възкликна кралицата със злорадство, защото и най-умната и великодушна жена не може да се лиши от удоволствието да пусне стрела в друга жена — Фосез, това цвете на чистотата и невинността, е болна? И лекарите ще трябва да се ориентират в нейните радости и мъки?
— Да — сухо отговори Анри. — Аз казвам, че моята дъщеричка Фосез е болна и скрива своята болест.
— В такъв случай, господарю — каза Маргьорит, която реши според обрата, който прие разговорът, че й предстои да дарява прошка, а съвсем не да я измолва, — аз не знам какво е угодно на ваше величество и чакам обяснения.
— Би следвало… — продължи Анри. — Но аз май искам твърде много от вас, скъпа…
— Кажете все пак.
— Вие би следвало да ми направите голяма услуга и да посетите моята дъщеричка Фосез.
— Аз да навестя тази никаквица, за която говорят, че има чест да бъде ваша възлюблена?
— Не се вълнувайте, скъпа — промълви кралят. — Честна дума, вие говорите толкова високо, че ще предизвикате скандал и аз не мога да гарантирам, че подобен скандал няма да зарадва френския двор, тъй като в писмото на краля, прочетено от Шико, стоеше „quotidie scandaluni“, тоест „всекидневен скандал“ — това е ясно и за такъв жалък латинист като мен.
Маргьорит трепна.
— За кого се отнасят тези думи, господарю? — попита тя.
— Ето това не разбрах. Но вие знаете латински и ще ми помогнете да се ориентирам…
Маргьорит се изчерви до ушите. Анри наведе глава и леко вдигна ръка все едно обмисляше простодушно за кого от неговия двор може да се отнася този израз.
— Добре, господарю — проговори кралицата, — вие искате в името на нашето съгласие да ме принудите на унизителна постъпка. Аз се подчинявам.
— Благодаря ви, скъпа — каза Анри, — благодаря.
— Но каква ще бъде целта на моето посещение?
— Вие ще намерите Фосез при другите придворни дами, защото те спят в едно помещение. Сама знаете колко са любопитни и нескромни тези особи, трудно е да си представиш до какво могат да докарат Фосез. Тя трябва да напусне помещението на придворните дами.
— Ако тя желае да се крие, нека не разчита на мен. Аз няма да бъда нейна съучастничка.
И Маргьорит замълча, очаквайки как ще бъде приет нейният отказ.
Но Анри като че нищо не чуваше. Главата му пак се отпусна и той отново прие онзи замислен вид, който току-що порази кралицата.
— Margota… — промърмори той. — Margota cum Turennio… Ето думите, които цялото време търсех.
Този път Маргьорит стана синя.
— Клевета, господарю! — викна тя. — Нима ще ми повтаряте клеветнически внушения?
— Каква клевета? — попита Анри невъзмутимо. — Нима вие откривате в тези думи клевета, госпожо? Аз просто си спомних едно място от писмото на моя брат: „Margota cum Turennio conveniunt incastello nomine Loignac.“42 Наистина трябва някой латинист да ми преведе писмото.
— Добре, да прекратим тази игра, господарю — продължи Маргьорит, цялата разтреперана, — и ми кажете без заобикалки какво искате от мен?
— Аз бих желал да настаните Фосез в отделна стая и да й изпратите лекар, способен да си държи езика зад зъбите, например вашия придворен лекар.
— Разбирам! — викна кралицата. — Но има жертви, които не би трябвало да иска дори кралят. Покрийте сам греховете на Фосез, господарю. Това е ваша работа: трябва да страда виновният, а не невинният.
— Правилно, виновният. Ето че пак ми напомни те израз от това загадъчно писмо.
— По какъв начин?
— Виновен на латински, струва ми се е nocens?
— Да, господарю.
— Та значи в писмото се казва: „Margota cum Turennio ambo nocentes, conveniunt in castello nomine Loignac.“ Боже, колко жалко, че при толкова добра памет съм така зле образован!
— „Ambo nocentes…“43 — тихо повтори Маргьорит и стана по- бяла от колосаната си бродирана яка. — Той е разбрал, разбрал е!
— Дявол да го вземе, какво ли е искал да каже моят брат? — безжалостно продължаваше Анри дьо Навар. — Да ме прости Бог, скъпа, учудвам се, че вие, която така добре знаете латински, още не сте ми разяснили тази фраза.
— Господарю, аз вече имах честта да ви кажа…
— А, дявол го взел — прекъсна я кралят — ето, че и самият Turennius обикаля под вашите прозорци и гледа нагоре в очакване, бедният. Ще му дам знак да се качи тук. Той е твърде образован човек и ще ми каже това, което искам да знам.
— Господарю, господарю! — викна Маргьорит и се надигна от креслото, сплела ръце. — Бъдете по- великодушен от всички клюкари и клеветници във Франция.
— Е, приятелко, струва ми се, че у нас, в Навара, народът не е по-снизходителен, отколкото във Франция. Вие току-що проявихте голяма строгост към бедната Фосез.
— Строгост, аз? — викна Маргьорит.
— А как, спомнете си. Обаче на нас ни подобава да бъдем снизходителни един към друг. Живеем така мирно: вие давате балове, аз ходя на лов.
— Да, да, господарю — каза Маргьорит, — прав сте, трябва да бъдем снизходителни.
— Значи ще навестите Фосез, нали?
— Да, господарю.
— И ще я отделите от другите придворни дами?
