— Оказвайки помощ на ваше величество против лотарингските принцове, тоест откривайки на ваше величество пътя към престола на Франция, моят повелител желае да запази за себе си Фландрия, която държи в мъртва хватка монсеньор херцог д’Анжу. И така, негово величество кралят на Испания ще ви помогне (тук посланикът се запъна, за да потърси подходящ израз)… да станете приемник на френския крал; вие му гарантирате Фландрия. Познавайки мъдростта на ваше величество, считам своята мисия благополучно завършена.
След тези думи последва мълчание още по-дълбоко от предишното.
Анри дьо Навар се разходи из кабинета.
— Ето какво, господине — проговори той накрая, — аз се отказвам от предложението на негово величество краля на Испания.
— Вие отхвърляте ръката на инфантата! — викна испанецът.
Отговорът го срази като внезапно получен удар.
— Честта е висока, господине — отговори Анри и вдигна глава, — обаче тя не е по-висока от честта да имаш за съпруга дъщерята на краля на Франция.
— Да, но първият брак ви влече към гроба, господарю. Вторият — ви приближава към престола.
— Аз знам, господине, че вие ми предлагате главозамайваща съдба, но аз няма да я купя с цената на кръвта и честта на моите бъдещи поданици. Нима, господине, аз ще вдигна меч против краля на Франция, моя шурей, заради испанците, чужденците?! Нима аз ще спра победното шествие на френското знаме? Нима ще допусна брат да тръгне против брата и ще доведа чужденците в своето отечество?! Господине, изслушайте ме: аз молих моя съсед, краля на Испания, за помощ против господата дьо Гиз, размирниците, посягащи на моето наследство, но не против херцог д’Анжу — моя шурей, не против краля Анри III — моя приятел, не против моята съпруга, сестрата на краля, моя сюзерен. Кралят на Испания иска да завладее отново изплъзващата се от него Фландрия? Нека той да постъпи, както неговия баща Карл V; нека да помоли краля на Франция да го пропусне през френските владения и да се яви във Фландрия с искането да му върнат званието на пръв гражданин на Гент.
Готов съм да се обзаложа, че крал Анри III ще го пропусне също така, както това направи навремето крал Франсоа I… Аз се домогвам до френския престол. Сигурно така смята негово католическо величество. Може би. Но аз не се нуждая от неговата помощ, за да завладея този престол. Ако този престол остане празен, аз сам ще го заема въпреки всички величества на света. Прощавайте, господине!
Посланикът не можеше да дойде на себе си от изумление. Той смотолеви:
— Пазете се, господине: доброто съгласие между съседи леко може да се наруши с една непредпазлива дума.
— Господин посланик — продължи Анри, — запомнете какво ще ви кажа. Да бъда или не крал на Навара за мен е едно и също. Венецът ми е толкова лек, че аз няма да забележа, ако той падне от главата ми. Предайте на вашия повелител, че аз претендирам за нещо повече от това, което той ми предлага. Сбогом.
И Анри, станал отново друг човек, а не човека, когото всички виждаха в него, с любезна усмивка изпрати посланика до прага.
Глава 18
Шико беше така изумен, че даже не помисли да излезе от шкафа за книги, когато Анри остана сам. Кралят сам вдигна завесата и го тупна по рамото.
— Е, как излязох от положението според теб, метр Шико?
— Забележително, господарю. За крал, който не приема често посланици, вие прекрасно можете да го правите.
— Но такива посланици се явяват пред мен по вина на моя брат Анри.
— Как така, господарю?
— Приятелю, съвсем ясно е, че за някого е много изгодно да ме скара с жена ми.
— Признавам, господарю, че не съм така проницателен, както вие мислите.
— Разбира се, моят брат Анри само чака да се разведа с неговата сестра.
— Но, защо? Обяснете ми. Дявол го взел, не съм и мислил, че ще намеря толкова добър учител!
— Шико, ти знаеш ли, че забравиха да ми платят зестрата?
— Не знаех това, господарю, но подозирах.
— Че зестрата се състоеше от триста хиляди златни екю?
— Не лоша сума.
— И от няколко крепости в това число Каор?
— Отличен град, дявол го взел!
— Аз не поисках пари (колкото и да съм беден, аз се смятам за по-богат от краля на Франция), а крепостта Каор.
— Кълна се в Бога, вие сте постъпили правилно, господарю.
— Та затова… — каза кралят със своята тънка усмивка. — Сега разбра ли?
— Не, дявол да ме вземе.
— Затова се опитват да ме скарат с жена ми, но така, че да поискам развод. Няма жена, няма и зестра: триста хиляди екю, крепости и най-важното — Каор. Нелош начин да се наруши дадената дума, а моят брат Валоа е майстор при залагането на подобни капани.
— Вие, господарю, много бихте желали да получите тази крепост, нали? — попита Шико.
— Разбира се! Та какво е моето беарнско кралство? Нещастно малко княжество, което до такава степен е окастрено от скъперничеството на шурея и тъща ми, че свързаната с него кралска титла звучи като подигравка.
— Да, докато Каор…
— Каор би станал мой крепостен вал, опора на моите едноверци.
— Каор е непристъпен, господарю.
Анри сякаш сложи на лицето си бронята на простодушието.
— Непристъпен, непристъпен — заповтаря той, — но ако имах войска, каквато нямам!…
— Да говорим открито, господарю. Вие сам знаете, гасконците са откровени хора. За да се превземе Каор, където командва господин дьо Везен, трябва да бъдете Ханибал или Цезар, а ваше величество…
— Какво мое величество? — попита Анри с насмешлива усмивка.
— Ваше величество сам признахте, че не обичате да воювате.
Анри въздъхна. Погледът му, пълен с меланхолия, изведнъж пламна, но той затаи този неволен порив и поглади със загорялата си ръка своята тъмна брада.
— Вярно е — промълви той, — никога не съм вадил сабя и никога няма да го направя. Аз съм крал само на думи, човек с мирни наклонности. Обаче обичам да поговоря по военни въпроси: това ми е в кръвта. Един от предците ми — Луи Свети — е бил възпитан в благочестие, бил е кротък по природа, но при случай ловко е хвърлял копие и смело си е служел с меча. Ако не възразяваш, Шико, да поговорим за господин дьо Везен, той би могъл да се сравни и с Ханибал, и с Цезар.
— Простете ме, господарю — каза Шико, — ако съм ви обидил или обезпокоил. Аз споменах за господин дьо Везен, за да потуша пламъка, който поради младост или неопитност в държавните работи би могъл да пламне във вашето сърце. Разбира се, Каор се охранява толкова усилено, защото е ключ към целия Юг.
— Уви! — каза Анри и въздъхна още по-дълбоко. — Добре знам това.
— Да притежаваш Каор — продължи Шико, — значи да имаш пълни хамбари, изби и сандъци. Който владее Каор — всички са с него, който не го владее — всички са против него.
— Кълна се в Бога — рече кралят на Навара, — аз така силно исках да притежавам Каор, че поставих това като sine qua non46 условие за нашия брак с Маргьорит… Виж ти, проговорих на латински! Каор беше зестра на жена ми, те ми го обещаха.
— Господарю, да бъдеш длъжник — и да платиш… — отбеляза Шико.
