низкото подозрение, че нежността ми е била продадена и откупена от тебе — най-благородния човек на света. За мен това беше незаслужен позор, в който беше въвлечен и ти. Не съм в състояние да ти опиша — и мама не е в състояние да разбере — каква мъка е било за мен вечно да ме прояжда тази заплаха, когато в дъното на душата си винаги съм знаела, че със сватбата си аз увенчах своята вярна любов и почит към теб!
— И това е благодарността, която човек получава за всички грижи, полагани за собственото семейство — проплака мисис Марклъхъм.
— Точно по това време мама беше най-загрижена за братовчед ми Молдън. Едно време бях много привързана към него, твърде много. — Тя говореше тихо, но без никакво колебание. — В детинството си бяхме влюбени един в друг. Ако обстоятелствата се бяха стекли иначе, може би щях да убедя сама себе си, че наистина го обичам, и навярно щях да се омъжа за него, за да бъда действително нещастна. Нищо не може да бъде по-печално за един брак, отколкото несъответствието във възгледите и целите на съпрузите.
Тези думи така силно ме поразиха, сякаш в тях имаше особено значение, което не можах да отгатна. „Нищо не може да бъде по-печално за един брак от несъответствието между възгледите и целите на съпрузите — нищо не може да бъде по-печално от несъответствието между възгледите и целите на съпрузите“ — мислено си повтарях аз.
— Между мен и братовчед ми няма нищо общо. Отдавна съм се убедила в това — каза Ани. — Дори и да нямам никакъв друг повод да благодаря на съпруга си, достатъчно ще е да му бъда признателна за това, че ме е спасил от първия погрешен порив на необузданото ми сърце.
Тя стоеше съвсем неподвижна пред доктора и говореше с жар, който ме поразяваше, макар гласът й да беше също така тих като преди.
— Страдах, когато виждах как той чака да бъде облагодетелстван от теб, страдах, защото бях принудена да понасям да бъдеш използван, и си мислех колко по-достойно би било от негова страна самичък да се беше заел да си пробие път. Мислех си, че ако бях на негово място, щях да се помъча да сторя това с цената на каквито и да било трудности. Обаче все пак аз се примирявах с това до вечерта преди тръгването му за Индия. Тогава разбрах неговата неблагодарност и вероломство. Тогава именно забелязах недоверието в очите на мистър Уикфийлд и за първи път прочетох в погледа му онова подозрение, което помрачи целия ми живот.
— Подозрение ли, Ани! — каза докторът. — Не, не, не!
— Знам, скъпи ми съпруже, че у теб нямаше никакво подозрение — отвърна тя. — И когато нея вечер дойдох при теб, да сваля от плещите си целия товар от срам и мъка, да ти кажа, че под твоя покрив един от моите роднини, когото ти беше облагодетелствал от любов към мен, ми е отправил думи, които не би трябвало да се изрекат дори и ако аз действително бях онова слабо и користолюбиво същество, за което ме е смятал — в мен не се намериха сили да ти нанеса този удар и замълчах. Мълчах до настоящия момент.
Мисис Марклъхъм леко простена и като се облегна назад в креслото си, закри лице зад ветрилото си, сякаш нямаше намерение да излиза оттам.
— Оттогава нататък не съм разменила нито дума с него освен в твое присъствие. А и тогава вършех това само за да избягна настоящото обяснение. Така изминаха много години. Великодушието, с което ти тайничко помагаше за напредъка в кариерата му, а след това ми съобщаваше за успеха му, за да ме зарадваш, само увеличаваше страданието ми.
Тя коленичи кротко при нозете на доктора, при все че той по всякакъв начин се мъчеше да й попречи да стори това, и каза със сълзи на очи, като го погледна в лицето:
— Не ми говори! Нека да кажа още няколко думи! За добро или лошо, ако би трябвало отново да направя това, аз не бих се поколебала пак да го сторя. Не можеш да си представиш какво значи да обичаш някого, а да те считат невярна, и да не можеш да се отървеш от едно подозрение, което на пръв поглед изглежда правдоподобно. Бях много млада и нямах никакъв съветник. Мама и аз напълно се различаваме във всичко, което се отнася до теб. Бях принудена да се свия в себе си и ако скривах от теб преживяното разочарование, вършех това, защото много те почитах и желаех и ти да ме почиташ!
— Ани! Чиста душа! Скъпото ми момиче! — каза докторът.
— Още малко! Само още няколко думи! Мислех си, че има толкова други жени, за които ти би могъл да се ожениш, които не биха ти донесли такива грижи и огорчения и които биха направили дома ти по-достоен за теб. Боях се, че щях да направя по-добре, ако бях останала само твоя ученичка и едва ли не дъщеря. Страхувах се, че съм неподходяща за твоите знания и мъдрост. И ако това ме караше да се крия в себе си (което действително вършех), когато всъщност би трябвало да проговоря, правех го пак, защото много те почитах и се надявах, че някой ден и ти ще ме почиташ.
— Този ден продължава вече толкова години, Ани, и ще завърши само с една безкрайно дълга нощ, скъпа моя — каза докторът.
— Още една думичка! След това реших най-непреклонно сама да нося товара, причинен от съзнанието за недостойната природа на оногова, към когото ти се показа толкова благороден. А сега само една дума. Тази вечер, скъпи ми приятелю, открих причината на промяната, която бе настъпила напоследък в теб. С болка и мъка гледах на тази промяна, като ту смятах, че тя се дължи на старите ми тревоги и огорчения, ту пък долавях това, което е било самата истина. Също така, тази вечер случайно разбрах колко голямо е доверието ти спрямо мен дори и при съществуването на погрешните подозрения. При всичката си любов и почит към теб, аз не се надявам, че ще мога да бъда достойна за такова доверие от твоя страна. Но действително съм в състояние да вдигна очи към това скъпо лице, което почитам като бащинско и обичам като съпружеско и което в детинството си съм гледала като на приятелско, и тържествено заявявам, че никога, дори и в мислите си, не съм била несправедлива към тебе и че никога не съм се колебала в любовта и верността, които ти дължа!
Тя бе обгърнала с ръце шията на доктора и той бе свел главата си над нейната, смесвайки посивелите си коси с тъмнокестеняваните й къдри.
— Дръж ме до сърцето си, скъпи съпруже! Никога не ме оставяй! Никога не мисли и не казвай, че между нас съществува някакво неравенство, то е само в недостатъците ми. Всяка година съзнавам това все по-ясно и почитта ми към теб се увеличава все повече и повече. Дръж ме до сърцето си, скъпи, защото любовта ми е непоколебима като скала!
Всред настъпилата тишина леля се приближи тържествено до мистър Дик и без да бърза, прегърна го и го целуна звучно. Добре стана, че тя стори това, тъй като, подозирам, в този момент той бе наклонен да застане на един крак, за да изрази радостта си от случилото се.
— Ти си наистина прекрасен човек, Дик! — с възхищение заяви леля. — И никога не се преструвай, че си нещо друго, тъй като аз те познавам по-добре!
При тези думи леля го дръпна за ръкава и ми кимна. След това и тримата тихичко излязохме от стаята.
— Във всеки случай хубавичко наредиха войнствения ни приятел — каза леля по пътя за вкъщи. — Дори и да нямаше друго, което да ме радва, това би ми било достатъчно, за да спя добре тази нощ!
— Боя се, че тя страшно много се огорчи! — каза мистър Дик дълбоко съчувствие.
— Какво! Огорчила ли се е! Виждал ли си някога крокодил да се огорчава? — запита леля.
— Не мисля, че изобщо някога съм виждал крокодил — отвърна меко мистър Дик.
— Нищо не би се случило, ако не беше тази дъртуша — каза натъртено леля. — Много е желателно някои майки да оставят на мира дъщерите си след женитбата им и да не проявяват така бурно майчината си обич. Те, изглежда, смятат, че едничкото нещо, което трябва да получат в замяна на това, че са ги довели на този свят — и да ми прости бог, като че ли нещастните създания са искали да ги раждат! — е пълната свобода да ги махнат от него посредством мъките, които им създават. Какво ще кажеш за това, Трот?
Мислех си за всичко, което бях чул. В ума ми непрестанно се въртяха думите: „Нищо не може да бъде по-печално за един брак от несъответствието във възгледите и целите на съпрузите.“ „Първият погрешен порив на необузданото ми сърце.“ „Любовта ми е непоколебима като скала.“ Вече си бяхме стигнали вкъщи и утъпканите листа лежаха под краката ни, а есенният вятър вееше.
