— А ти колко си добър, Дуейн?
— Не съм толкова добър. Бива ме, но не съм като Соупи.
— Какво ще кажеш за Трекслър? — обади се Драймън.
— И той е дяволски добър — каза Харис. — Може да бъде и пръв, но това не го интересува. Обича спокойния живот.
— Пуши ли? — попита Кигън.
— Дали пуши? Да. Свива си цигари сам.
— Има ли запалка? — попита Драймън.
— Защо? Да, има.
— Златна запалка с вълча глава отгоре? — погледна го Кигън.
— Да — каза Харис изненадано. — Май го познавате доста добре.
— Познавам го — решително каза Кигън. — Какво ще кажеш? Да опитаме, а?
Харис поклати глава и се качи в колата.
— Бих опитал всичко — каза той. — Но тук имаме около двадесет и пет градусов наклон. Не мога да обещая нищо.
— Сигурен съм, че ще се справиш — каза Кигън.
Трекслър караше толкова бързо, колкото му позволяваше тесният стръмен път. Прехвърляше наум плана си и търсеше някакви пропуски в него. Пътят най-накрая започна да се изравнява, той набра скорост през гората и изведнъж изскочи на равно — на платото близо до върха на планината. Снежни вихри се виеха пред него, дебели плътни облаци падаха върху планинските върхове, предвещавайки силни ветрове.
„Какво има природата против мен?“ — мислеше си той. Първо прашната буря. Сега това. Но той не се оплакваше. Всъщност бурята щеше да му осигури прикритие. Трябваха му няколко дни и назряващата буря просто щеше да му ги осигури. Той спря близо до хижата — до съседното езеро. Снежни вихри танцуваха по леда. Трекслър отиде право към ъгъла на къщата. Телефонният кабел бе прокаран покрай едната страна на хижата и влизаше в нея през една дупка в основата.
Трекслър отвори ножчето си и го сряза.
Заобиколи отпред и надникна през стъклото. Благодаря ти, Господи! Крамър все още беше вътре.
Снегът удряше предното стъкло. Харис се беше навел и се взираше напред. Черният форд лъкатушеше и се хлъзгаше по стръмния черен път.
— Няма да успеем — каза Харис. — Трябват ни вериги.
— Давай докъдето може — каза Кигън.
Колата поднесе и задницата се хлъзна надясно. Харис завъртя кормилото, но не беше достатъчно бърз. Задното колело излезе от пътя. Кигън се взря през прозореца. Под тях имаше някакво дере.
Харис натисна педала, опитваше се да потегли. Колелото бясно се завъртя, заизхвърля назад кал и сняг, опря в едно паднало дърво и хвана. От гумата и дънера почна да излиза дим — Харис продължаваше да натиска газта. Фордът леко се наклони, за момент сякаш щеше да се претърколи в дерето, после се изправи.
— Хич не ми се падаше в тая дупка — въздъхна Харис и изключи двигателя.
Кигън отвори вратата и изскочи навън. Бяха по-близо до ръба, отколкото му се бе сторило. Краката му потънаха в калния сняг, той се хвана за вратата, за да не падне в дерето. Бавно тръгна напред, вдигна ръка да защити очите си от студения сняг, шибан от силния вятър, който виеше в боровата гора. Мина покрай колата, после погледна към полузамръзналия поток в дерето. Три-четири метра. Изглеждаха му като сто. Погледна назад. Лявото задно колело на фонда беше наполовина извън пътя, заклинено в падналото дърво.
Харис също слезе и прецени ситуацията.
— Може и да успея да я измъкна — викна той в ухото на Кигън. — Ако я върнем на пътя…
— Колко време се стига с кола дотам? — извика Кигън.
— Не можем да се изкачим по този път. Не и без вериги. Дори и тогава не се знае дали ще успеем.
— Колко далече е оттук?
— Поне миля.
— Ще вървим пеша.
— В тази буря? — викна Харис удивено и поклати глава. — В никакъв случай. Познавам тази местност по-добре от собствената си спалня, но при такава буря може да пропуснем хижата. Много е лесно да се загубиш. По дяволите, човече, може да замръзнем. Една миля в тази виелица е цяла вечност.
Кигън удари с юмрук по капака и извика:
— Дяволите да го вземат, почти сме го хванали! Той е само на една проклета миля пред нас!
— Добре де, хайде да влезем в колата и да помислим! — викна и Харис. Вмъкнаха се в колата, Кигън си свали ръкавиците и почна да топли с дъха си измръзналите си пръсти.
— Той няма да иде никъде в това време — каза Харис. — Двамата със Соупи ще се затворят горе и…
— Този тип няма да се затвори никъде — прекъсна го Кигън. — Аз го познавам. Той е от тези, които успяват. Той е посветил живота си на една цел. Той изпълнява задача. И в момента действа. Чуй ме какво ти казвам, Дуейн. Когато действа, е като локомотив!
— Виж сега, Трекслър е добър, но никой не може да кара ски през такава буря.
— Той може и ще го направи. И ние не можем да го спрем, понеже сме затънали тук и… — Кигън изведнъж се сепна. — Боже Господи! Знам какво ще направи. Харис, хващай радиотелефона. Кажи им да се свържат със Соупи Крамър веднага. Ако Трекслър се покаже в неговата станция, Крамър да го държи на мушка с пистолета. Той е много опасен човек.
— Няма да ми повярват!
— Тогава аз ще им го кажа. Животът на вашия Соупи зависи от това.
— Ки… — започна Драймън.
— Млъквай, Драй.
— Но…
Кигън се извъртя и го погледна.
— Какво?
Знаеше какво тревожи Драймън. Да предположим, че грешаха относно Трекслър? Да го държат на мушка с пистолет? Драймън се безпокоеше точно от това.
— Животът на един човек е изложен на риск, Драй — тихо каза Кигън.
Харис установи връзка с базовата станция, но приемането беше лошо. Атмосферните смущения пращяха в слушалката.
— База, тук е Харис. Мистър Кигън от персонала на Белия дом казва, че трябва да се обадите по радиотелефона на Соупи Крамър и да му кажете, че Джон Трекслър е опасен и да го арестува.
Радиото почна да пука и да щрака, после се чу:
— …приемаме. Моля повторете…
— Господи, те не могат да ни чуят — каза Кигън.
Горският повтори съобщението. Атмосферните смущения затъмниха част от отговора, но те схванаха достатъчно от него.
— …лър замина за Лидвил преди час… Соупи… Когаър-хед… хижата… радиотелефонът изключен.
Раменете на Кигън увиснаха.
— Той го прави отново — каза Кигън тихо.
— Какво прави? — попита Харис.
„Точно като в Дрю Сити — помисли си Кигън. — Веднъж успя и сега ще го направи отново.“
„Познавам те, копеле. Знам как мислиш. Винаги си готов да бягаш. Винаги да се измъкваш.“
— Какво прави? — повтори Харис.
— Изчезва — отговори Кигън.
Соупи Крамър се беше навел над голямата подробна карта, забодена на една чертожна дъска. Проследи
