Химлер не си падаха по интерпретациите; те само събираха данни, а данните не даваха възможност за сигурен анализ на човека. Сега, след един ден и една нощ, през които наблюдаваше Ингерсол, в ума му се зараждаха някои въпроси. Беше ли Ингерсол ексцентричен артист? Или съществуваше някаква мрачна тайна, която се таеше в главата му и която в критични минути можеше да избухне като вулкан и да застраши изцяло поръчението му?
Накратко, беше ли този човек ексцентричен, невротичен, психозен?
Или и трите заедно?
Фирхаус просто не знаеше, но като мегаломан бе убеден, че ако актьорът приеме предложението на Хитлер, той ще може да го контролира и ръководи. Рисковано начинание, но човек трябва да поема и рискове. Бе убедил фюрера, че Ингерсол е идеален за тази цел, и сега бе прекалено късно да се откаже.
Минаха пет минути, преди Ингерсол да чуе стъпки нагоре по стъпалата и после по коридора. Той се наведе над бележките си. Чу как стъпките спряха и след малко на вратата се почука. Той се обърна, като се престори на изненадан. Хитлер надничаше през вратата.
— Извинете, полковник Волф, но вратата ви беше отворена.
Ингерсол понечи да стане, но Хитлер му махна с ръка.
— Седнете, моля. Не мислех да ви безпокоя.
— Моля, влезте — каза Ингерсол. — Просто нахвърлях някои бележки по филма. Дреболии, нали знаете. Тук-там да се отреже по нещо, такива неща.
Хитлер отвори вратата, но не влезе. Стоеше на рамката на вратата с ръце на гърба като на картина.
— Винаги се стремите към идеалното, а?
— Предполагам. И това подлудява техниците и монтажистите.
— Тогава си намерете по-добри.
— Все се надявах, че тези са най-добрите.
— Е, не мислех да ви преча. Благодаря ви отново за филма. Доколкото мога да съдя, всички са развълнувани от него. Сигурен съм, че ще го гледам още много пъти. И благодаря, че посетихте дома ми.
— Това е върхът в моя живот, майн фюрер. Аз трябва да ви благодаря. — Той млъкна за момент, после продължи: — Бих желал да ви се отблагодаря за любезността… до известна степен, разбира се. Страхувам се, че няма да е нещо така значително като кинжала.
— Всъщност би трябвало да ви подаря едно младо куче — немска овчарка, за другар по време на обучението. Но във вашия случай няма да е уместно.
— Една от моите слабости е хубавото вино — продължи Ингерсол. — Имам около двеста бутилки бяло и червено, френска реколта, в къщата си в провинцията. Бих желал да го получите вие, майн фюрер.
Хитлер бе искрено изненадан, но след миг значението на подаръка бавно избледня. Изражението му стана озадачено, после очите му се разтвориха и той широко се усмихна.
— Това е много щедър подарък, полковник.
Той млъкна и веждите му се повдигнаха въпросително.
— Когато Ханс Волф умре — каза Ингерсол, — виното ще ви бъде доставено.
Хитлер сви юмруци пред гърдите си. Лицето му излъчваше искрена радост.
— Значи сте съгласен?
— Да — каза Ингерсол и стана. — За мен ще бъде чест да бъда Siebenundswanzig.
— Сигурен съм, че ви е е било трудно да решите.
— Да. Но има още една трудност.
— И каква може да е тя?
— Има два проблема, които трябва да решим — каза Ингерсол и спокойно обясни кои са те.
Хитлер не трепна. Изражението му не се промени.
— Ще научите — каза той на актьора, — че това са проблеми, с които се справяме изключително добре.
Очите им се срещнаха и бавно, много бавно Йохан Ингерсол вдигна ръка за нацистки поздрав.
Адолф Хитлер отговори на поздрава и се усмихна.
8.
Вестникът беше отпреди пет дни и лежеше върху купчината всекидневници, разхвърляни на дъбовата маса в дневната. Вътрешните страници бяха извадени така, че продължението лежеше до заглавието на първата страница.
Баден-Баден, Германия, 7-и март. Йохан Ингерсол, най-новата филмова звезда на Германия, в отпуск след триумфалната световна премиера на най-новия си филм, „Der Nahct Hund“, загина днес, когато спортната му кола се подхлъзнала по един планински път и се сгромолясала от 3000 метра височина в дефилето.
Ото Хайнц, бивш гримьор, зарязал киното, за да стане прислужник на Ингерсол, също е загинал при катастрофата. Двете жертви бяха разпознати от Фридрих Крайслер, личен адвокат и агент на Ингерсол.
„Беше му много трудно — споделя Луис Бранч, кмет на близкия Баден-Баден, където били закарани телата след тяхното откриване от алпийските отряди. — Двете тела бяха ужасно обезобразени.“ Ингерсол бе ерген и според Крайслер, който очевидно е потресен от смъртта на своите приятели и колеги, няма наследници.
Ингерсол е бил полковник от СС и личен любимец на Адолф Хитлер.
Той шокирал някои от гостите на премиерата, като за първи път се показал в есесовска униформа.
„Германия загуби едно национално богатство — каза пред пресата канцлерът Хитлер. — Ингерсол бе на прага да стане най-голямата световна кинозвезда и като такава щеше да донесе нова слава на отечеството.“
По ирония на съдбата филмовата премиера, състояла се в операта „Ерол“, бе засенчена от подпалването на Райхстага, което бе забелязано по време на приема, последвал прожекцията. Гостите се тълпяха по балконите на театъра да наблюдават пламъците.
Последният филм на Ингерсол, „Der Nacht Hund“, беше оценен от критиката като неговата най-трудна и ужасяваща роля. Неговото творчество бе сравнено с това на американската филмова звезда Лан Чейни.
Фриц Юргенс, който режисираше последния филм на Ингерсол, го оцени като „прекрасен изпълнител, който наистина се вживяваше в гротесната роля, която изпълняваше. Той притежаваше голям потенциал за драматичен актьор.“
Ингерсол бе известен като маниакална, самотна звезда, която никога не се появява без грим. Той правеше всичко възможно, за да скрие своята самоличност от пресата, а също и от публиката. В двегодишния му възход в световното кино не бяха публикувани никакви негови снимки. Биографичните му данни в най-добрия случай са повърхностни. Единствените снимки на актьора са кадри от неговите филми.
