Наведен над масата, Ингерсол се кискаше като препрочиташе статията и отпиваше от чашата с вино. Беше облечен в черна есесовска униформа. Ножът висеше застрашително на бедрото му в черната като абанос ножница. Униформата му прилягаше идеално — шивачът на Хитлер бе свършил страхотна работа.
„Боже, Боже! — помисли си той. — Да бъда засенчен от Райхстага!“ Закрачи из стаята наперено, като спираше за малко пред огледалото да се полюбува на отражението си. Униформата бе истинско чудо — съвършено елегантна и съвсем черна; коравите кантове се извиваха от бедрото към коляното и се скриваха в блестящите ботуши. Черепът на кокардата, токата на колана, която приличаше на сребърна лира, украсена с думите „Верността е моята чест“, сребърното СС върху яката като двойна светкавица — всичко това се открояваше върху черния вълнен плат. Ингерсол изправи рамене и викна на отражението си:
— Мирно!
Върна се при масата, прелисти вестниците и препрочете част от една статия за пожара.
„Маршал Херман Гьоринг, шефът на държавната полиция, каза, че Ван дер Любе бил намерен да се крие в залата на Бисмарк зад Райхстага. Според Гьоринг Ван дер Любе веднага признал, че е причинил пожара «за прослава на комунистическата партия».“
Гьоринг също каза, че в апартамента на Ван дер Любе били намерени комунистически памфлети и други лични вещи.
„Това очевидно е една трагедия, вдъхновена от комунистите — каза Гьоринг. — Цяло чудо е, че никой не е пострадал.“
Какъв брилянтен политически ход! Дори откритието, че Ван дер Любе е почти сляп и луд, бе игнорирано. Това не интересуваше никого. Почти веднага последва яростна реакция — пет дни след пожара хиляди комунисти бяха арестувани. Политическата сила на партията им бе сломена. Под претекст, че защитава държавата от насилието на комунистите, Хитлер бе издал декрет „За защита на народа и държавата“ и с един-единствен удар бе анулирал цялата свобода, гарантирана от Конституцията.
Пет дни след пожара този човек вече управляваше Германия с декрети.
Ингерсол отиде до кухнята да си допълни чашата. „Хитлер сега е император на Германия — помисли си той. — Господар на Германия.“ Засмя се и вдигна чаша в безмълвен тост за фюрера.
Внезапно чу как в ключалката на външната врата щракна ключа.
„Боже Господи — помисли си той. — Това е Фридрих. Той е единственият, който има ключ. Какво става?“
Чу как вратата се отвори, подът изскърца, после вратата се затвори.
Придвижи се до кухненската врата и скришом хвърли един поглед. Крайслер събличаше палтото си. Погледна към масата, отиде до нея и започна да прелиства вестниците и книжата. Огледа стаята и извика смутено:
— Има ли някой тук?
„Добре — помисли си Ингерсол. — Какво толкова.“ Влезе в дневната и каза небрежно:
— Здравей, Фреди.
Крайслер за миг онемя, втренчен в привидението, което стоеше пред него. После възкликна:
— Боже мой! — Гласът му едва се чуваше. — Боже Господи, ти ли си, Джони!?
— Телом, извинявай за каламбура.
— Не разбирам… какво, за Бога…
— Това е дълга и доста заплетена история, Фреди. Отпусни се. Ще ти донесе чаша вино. „Шатоньоф дю пап“, двадесет и девета година. Невероятна година.
— Какво става, по дяволите? — попита Крайслер вече по-високо. — Какъв номер си измислил сега? Къде е Хайнц? Как го убеди да се включи в това?
— Хайнц е мъртъв. Наистина.
— Тогава кой беше другият клетник, когото разпознах? Той беше облечен с твоите дрехи? Той беше…
— Нямам представа кой е бил, Фреди. Никога не съм го виждал. Не знам нищо за него и не искам да знам.
— Какво се случи? Дали Хайнц е качил някого по пътя? Как така той бе облечен с твоите дрехи?
Той излъга така естествено, сякаш си свирукаше.
— Любовникът на Хайнц. Предполагам, че са отивали към селото от ски-лагера. Пътят е бил заледен…
— Но защо ти…
Крайслер спря и погледна Ингерсол отдолу-нагоре, изведнъж осъзнал, че той носи есесовска униформа.
— И какво правиш в тази униформа, Джони? Какво става?
Нямаше начин да излъже Крайслер. Нямаше начин да му обясни.
Фреди бе направил грешка, че бе дошъл тук. Фатална грешка.
— Какво правиш тук между другото? — попита Ингерсол.
— Исках да прегледам всичко и да реша какво да правя с тези антики и рисунки. И с виното. Ти притежаваш цяло състояние във вино в мазето, Джони.
— Ще се погрижа за него. Къщата ще бъде затворена както си е. Надзирателите ще я поддържат. Апартаментът в Берлин ще бъде продаден.
— Какво правиш в тази униформа?
Ингерсол погледна приятеля си. Изражението му стана студено.
— Това може да е последният път, когато ще я нося задълго — каза той.
— Ти изобщо не би трябвало да я носиш.
— Защо не? — гордо попита Ингерсол. — Аз бях произведен в чин лично от фюрера.
— Господи, Джони, знаеш ли какво иска да направи този луд човек? Той анулира Конституцията, отне всичките ни права. Той я замени с декрети. Замени с декрети всичките ни права. Свободата на словото, свободата на пресата, свободата да мислим, да телефонираме, да изпратим дори едно проклето писмо, без да го заловят. СА раздират Берлин. Хитлер се превърна в един проклет диктатор само за няколко седмици.
— Дни — каза Ингерсол самодоволно. — О, да бъдеш избран за канцлер, да изградиш партия — всичко това отнема години. Но той всъщност пое едно пропаднало, корумпирано и загнило правителство и го направи само за пет дни.
Той се засмя и вдигна пет пръста.
— Как може да поддържаш това, Джони? Ти си един съзидателен актьор…
— Аз съм просто един актьор във филми на ужаса, Фреди, това е всичко — прекъсна го Ингерсол. — Досега. Сега ме поканиха да изиграя една важна роля в най-голямата революция на историята.
— Това не е революция, това е бандитизъм. Обикновена кражба. Той открадна правата на хората. Той… Ингерсол му махна да млъкне.
— Третият райх ще промени историята, Фреди. Ти нямаш въображение, за да видиш това. Ти просто нямаш въображение, Фреди, затова си само агент, а аз актьор. Аз искам да бъда част от всичко това. Омръзна ми да се прокрадвам с фалшиви бакенбарди и перуки. Омръзна ми да измъчвам тялото си в тези абсурдни гримове. Направих повече пари, отколкото мога да похарча. — Той взе вестника и го пъхна под носа на Крайслер. — Гледай какви заглавия! И чудесен некролог. Време беше Йохан Ингерсол да умре.
— И да станеш нацистки парцал?
— Да стана нацистки патриот — жлъчно отвърна Ингерсол. — Аз се отказвам от всичко. От всичко! Заради моята страна.
— Не, ти се отказваш заради този дребосък с мустаци като на Чарли Чаплин.
— Наистина злоупотребяваш с търпението ми, Фреди.
— О, хайде, приятели сме прекалено от отдавна за такива… за Бога, Джони, аз съм ти приятел.
