против моите убеждения. Дори когато те заплашвахме оня път, ми трябваше голямо усилие да държа пистолета — а и той не беше зареден! Но Аврам гори за отмъщение. Накрая му казах, че не мога да участвам повече в това. Той ме разбира. Изпрати ме тук да събера пари и да уреждам наши дезертьори да идват в Щатите.
— Което аз се опитах и не успях да сторя…
— Ти не разбираше от правилна организация — каза Гебхарт. — И те не ти се доверяваха. Аз знам хората, с които да влезна в контакт, и как да изпълня задачата си. За теб Аврам има нещо по-важно.
— Какво е то?
— Отвори плика, моля.
Кигън скъса опаковката. Вътре имаше рисунка на възрастен мъж в унизителна раирана униформа на затвора Дахау. Човекът гледаше с изгаснали очи през телената мрежа. Кигън си спомни този човек. Гледката на неговата безднадежност беше завинаги запечатана в паметта му.
— Помня този човек — каза той.
— Сега той е мъртъв. Рисунката е изнесена тайно. Виж датата.
В долния десен ъгъл беше написано: „Дженифър Гулд, затвора «Дахау», 1937 г.“ Кигън рязко пое въздух. Ръката му трепереше. На гърба на рисунката имаше писмо.
„Мой скъпи Ки,
Надявам се, че това писмо рано или късно ще намери пътя си до теб. Само като си представя, че един ден може да държиш това късче хартия в ръката си, и сърцето ми почва да пее.
Колко тъжно, че никога не си казахме сбогом. Колко много пъти си го казвам отново и отново и се надявам, че моята любов към теб ще бъде достатъчно силна да пренесе писмото ми до твоето сърце.
Бих желала да живеехме в друго време, когато в света ще има любов вместо омраза, когато ще има загриженост вместо жестокост. Такова самозалъгване!
Дните ми с теб бяха най-щастливите в моя живот. Ти сподели целия свят с мен и какъв чудесен свят беше! В днешното нещастие тези спомени ме карат да се усмихвам, карат сърцето ми да бие по-често, разведряват тези ужасни часове. И аз също си мисля и за Бърт, и колко е сериозен и колко много се опитва да каже на останалия свят какво наистина става. Дай му целувка от мен. Но запази останалите за устните си.
Обичам те, мили мой. Моля те да ме запомниш като жена, отдала сърцето си свободно и с благодарност, и възнаградена с радост, любов и щастие.
Изпращам ти любовта на сърцето си, мили Ки. Остани със здраве.
Джени.
23 септември 1938 г.“
Към рисунката бе прикачена и една бележка.
„Кигън,
Вернер ще ти разкаже нещо. Когато се видяхме за последен път, ти каза, че си ми задължен. Вернер ще ти каже как да се издължиш. Много ми е мъчно за Джени. Дори да бяхме от едни и същи родители, не бих я обичал повече. Аврам.“
Имаше още нещо в пакета. Списъкът на заложниците, убити от Айке.
Джени Гулд беше първото име в списъка.
Кигън почувства само студена ярост.
— Имаш да ми казваш нещо каза той.
Гебхарт се поколеба. Възпитан в строгите традиции на, хасидизма, той така ненавиждаше насилието, че съзнателно да преживее отново нещата, които трябваше да опише, за него беше почти болезнено. Но беше обещал на Аврам, че ще предаде съобщението на Кигън, а беше човек, който държи на думата си.
— Преди да започна трябва да ти кажа, че няма да те видя отново след тази вечер. Мисля, че разбираш защо. И се надявам, че няма да споменаваш за срещата си с мен.
— Може да успея да ти помогна.
— Не — поклати глава Гебхарт. — Ще разбереш, когато свърша.
Гебхарт отпи от бирата, избърса устни с опакото на ръката си и започна:
— Един шпионин беше проникнал в нашата група в Берлин. Много ловък, много хитър. Казваше се Исак Фиш. Той беше внедрен от Фирхаус и дойде при нас по много заобиколен начин: Мюнхен, Дюселдорф, Есен и накрая Берлин. Целта му беше да се добере до Аврам и да го убие. Предполагаше се, че е избягал от Дахау. Те бяха започнали да татуират номера върху ръцете на затворниците и този мъж имаше такъв номер.
— Да татуират номера върху ръцете им? — каза Кигън недоверчиво.
— Да. Сега е съвсем лошо, всички са полудели. И така Аврам реши да направи повторна проверка на Фиш. Взехме списъка на затворниците в Дахау и там наистина фигурираше Исак Фиш, със същия номер. Единственото нередно нещо беше, че истинският Исак Фиш е бил убит заедно с Джени и другите. — Той посочи името му в списъка в ръката на Кигън. — Аврам полудя. Никога не бях го виждал такъв. Ревеше като животно, когато разбра, че сме били предадени. Закарахме Фиш в една ферма извън Берлин под предлог, че ще се състои важна среща на Лилията. Аврам беше отишъл предварително и беше подготвил една килия за изтезание в мазето. Когато обвини Фиш, шпионинът полудя, молеше се за живота си. Аврам му се смееше и колкото повече Фиш се молеше за живота си, толкова по-силно се смееше Аврам. Аврам… прикачи електроди от дванадесет волта батерия към… към… към тестисите му. Крясъкът му… това беше най-грозният звук, който съм чувал. Имахме една жена с нас, една от нашите членове, опитна секретарка, и тя записа всяка дума на Фиш. Той разкри трима други агенти. Единият от тях в Цюрих беше поставил капан на нашия приятел Йоахим. Бяха му устроили засада на улицата и му прерязали гърлото. Оставили го… без да може дори да вика. Да вика… за помощ. — Той спря за малко. Устните му трепереха. — Вторият беше проникнал в нашата група във Виена. Когато стана очевидно, че лъжливият Фиш няма какво друго да ни каже, Аврам го застреля. И после се закле да убие и другите трима. Уби човека в Цюрих и този във Виена. Но третият не е по силите му. След като разпитахме Фиш, Аврам ми каза да запомня всички записки така, че да ти предам информацията. Само трима души знаят за това, ирландецо. Жената, която записа всичко, Аврам и аз. Ти си четвъртият.
— Слушам те.
— Фиш каза, че когато го обучавали в Баварските Алпи, там имало още един агент. Много специален агент, държали го отделно от другите и го знаели само като Siebenundzwanzig…
— Двадесет и седем?
— Да. Този агент бил обучаван за нещо много специално. За мисия в Америка.
Кигън вирна глава. Очите му се оживиха.
— Той е тук? В Америка?
— Моля те, остави ме да продължа.
— Извинявай.
— Фиш не знаеше естеството на мисията му — според Фиш само Хитлер и Фирхаус знаели за какво е бил обучаван. Но той каза, че тази негова задача ще неутрализира Америка, ако Англия и Франция започнат война срещу Германия.
— Да неутрализира Америка?
— Че ще принуди Съединените щати да не се намесят във войната.
— Какво ли може да е това?
— Не знам. Размишлявали сме с месеци, представяли сме си всички възможноти, но нищо не проумяхме.
