какофония от звуци, произвеждани от дървени духови инструменти, струнни инструменти приличащи на банджо, подредени в полукръг гонгове с различна големина и височина на тона и няколко различни вида тъпани. Шумът от бой на котки би изглеждал направо изискана мелодия в сравнение с общия ефект, създаван от целия тоя инструментариум.
Тъй като двама тайландци бяха печелили световните титли по бокс в категория перо през последните няколко години, в програмата бяха включени както традиционният Муай Тай-бокс, така и бокс в западния вариант. Запалянковците бяха наобиколили малката градина от задната страна на арената, гледаха загряващите боксьори и избираха на кого да заложат. Муай Тай-боксьорите извършваха движения като на забавена лента, напомнящи балерини, докато боксьорите в американския стил подскачаха и правеха къси спринтове по полянката, така, както загряваха американските боксьори. Но впечатлението, създавано от изящните балетни стъпки и движения на Муай-боксьорите, беше съвсем измамно; всъщност тяхната разновидност на боя беше най-жестоката от всички възможни. Навремето боксьорите Муай са увивали ръцете си с конопено въже с прилепнали по него парченца ситно натрошено стъкло и се биели, докато единият от тях рухнел. Сега си слагаха нормални ръкавици с морска трева и се биеха пет рунда по три минути. Освен това реферът имаше право да спре боя в случай на нараняване на някой от състезателите.
В средите на специалистите но бойни спортове беше добре известно, че един добър Муай-боксьор представлява опасен и в много случаи непреодолим съперник.
Сай беше наметнат с тъмносин боксьорски халат с бродирана на гърба кобра, изпъстрена в зелено и червено, навита на кълбо с отворена заплашително бяла уста. Той смъкна халата от плещите си и го подаде на треньора си — един набит, почти квадратен мъж с размазан нос и подпухнали клепачи. Под халата Сай беше по червени копринени боксьорски шорти, на чиито крачоли беше извезано името му в синьо. Освен това има ше превръзки на челото и на левия бицепс — традиционни украшения на тайландските боксьори. Лентата, която беше превързана около главата му, беше в тютюневокафяв и бял цвят с твърда, синя копринена лента, висяща от задната й страна. Към тънкия, кожен ремък, привързан стегнато над левия му бицепс, беше завързан неговият амулет за успех. Краката му бяха боси.
Сай се движеше с невероятна грация, с очи, фиксирани почти хипнотично в една точка пред него, заставаше на единия си крак, после на другия, сетне се извърташе бавно около оста си под съпровода на музиката, която свиреше поне два пъти по-бързо от нормалното темпо. След това, но време на едно такова бавно завъртане, той изведнъж изстреля напред няколко страхотни удара с крак, последвани от серия единични и двойни удари с ръце, после се извъртя светкавично и завърши движението си с елегантен пирует като на забавена лента.
Хатчър беше впечатлен. Той тръгна обратно към мястото за залаганията, проправяйки си с мъка път сред крещящата и жестикулираща тълпа, като същевременно се оглеждаше за Уол Пот, макар да си даваше сметка, че шансовете му да го забележи сред тая тълпа бяха не по-големи от шансовете на тия, които залагаха срещу Сай. Хатчър заложи една лилава за своя шофьор, който се приемаше тук като аутсайдер в неговата среща и беше някъде към края на списъка на залозите, със съотношение пет към две в негова вреда. Ако дребничкият тайландец победеше, Хатчър щеше да спечели 750 бата, което правеше около трийсет и седем долара, които той реши да даде на Сай като премия.
По време на първите няколко боя Хатчър непрекъснато сновеше из тълпата пред гишетата за залагане и букмейкърите, хвърляше постоянно поглед и към крещящата галерия, докато течеше играта, без да обръща внимание на събитията на ринга.
От Уол Пот нямаше и следа.
В шест и трийсет Сай беше изведен на ринга под открито небе. Една светкавица проблясна в небето над единия край на града, съпроводена от далечния тътен на гръмотевицата, но никой не обърна внимание на зараждащата се буря.
Както и при боксовите мачове в западен стил, и тук реферът на ринга представи Сай и неговия опонент — един по-едър и по-як боксьор на име Та Тан.
„Без ханане, борене, джудо, илюене, удари с глава или ритане, докато противникът е на земята“, съдията направи дежурното предупреждение на тайландски. След това обяви, че ще се играят пет гейма по три минути и мачът ще бъде прекъснат, ако някой от боксьорите получи нараняване. След последната обява се разнесе невъобразим хаос от освирквания и дюдюкания.
Боят започна с ритуал. Музиката спря и тълпата също замлъкна. Сай склони глава и скръсти ръце в традиционния уои, отправяйки благодарност на своя треньор и молейки се на Буда, той казваше на своя бог, че вярва, че е постигнал необходимата „правилна“ нагласа и дух, за да спечели своята битка. Според Готама Буда съществуват четири велики истини: първо, съществуването е страдание; второ, страданието е причинено от желанието; трето, премахни от себе си желанието и ще се избавиш от страданието; и последно, осемте правила за „правилното“, чрез които човек може да се избави от страданието — правилното разбиране, правилното мислене, правилната реч, правилното поддържане на тялото, правилното хранене, правилното усилие, правилното внимание и правилната концентрация. Сай повтори тези правила на Буда и му обеща да ги спазва и да живее „правилен“ живот.
След приключването на молитвите музиката започна да свири бавно и тихо, създавайки фон и нещо като ритъм за двамата боксьори, които започнаха да кръжат по ринга, да се дебнат и да демонстрират движенията си. Сай имаше вид на по-класически боец, отколкото Тан, чийто стил не беше така поетичен. Той имаше вид повече на бияч и не беше така бърз като по-дребничкия си опонент.
Първият рунд премина без нещо забележително, с главозамайващи размени на удари с ръце и крака, повечето от които не достигаха целта си, тъй като двамата боксьори предимно се стремяха да парират ударите на противника и да разучат стила му.
В началото на втория рунд Тан напредна бързо от своя ъгъл и незабавно започна атака, настъпвайки напред с подскоци на един крак, докато с другия нанасяше в посока на Сай отсечени удари с постъпателно движение. Сай лесно избягна първата атака с отстъпване с подскоци назад, с извъртания и париране ударите на Тан със своите крака. Тогава Тан смени тактиката — смени бързо краката, парира удар, наведе се встрани и нанесе светкавичен, мощен удар с крак към слабините на Сай. Ударът попадна в тялото, но беше висок. Дребничкият тайландец изпъшка, преви се и отстъпи назад, но Тан го последва, стоварвайки върху него серия от леви и десни удари с юмруци, които Сай успяваше да избегне с движения на главата и горната част на тялото, докато накрая Тан успя да го намери с тежък десен в слепоочието.
Сай се завъртя на място и използва движението си да нанесе удар с крак назад в рамото на Тан. Масивният боксьор пое удара с лекота, отново влезе в близка дистанция и стовари върху Сай нова серия леви и десни, при което се чу силен, плющящ звук от ръкавиците му, попадащи върху бузите и брадичката на Сай. Тълпата, усещайки мириса на кръв, се беше изправила на крака и крещеше за нокаут.
Биячът Тан, макар и по-бавен и по-тромав от Сай, имаше предимството на по-големия ръст и тегло. Той нападна мощно като бик, нанасяйки удари с ръце и крака, а дребничкият тайландец се извърташе и отскачаше встрани, стараейки се да избягва могъщите му удари. Но не можеше да избегне всичките. Юмручните удари валяха като град върху главата му, ударите с крака се стоварваха в стомаха и бедрата му. Сай се извърташе ту на една, ту на друга страна и се превиваше под ударите, Тан явно имаше пълен контрол върху развоя на мача. Камбанката спаси Сай от критичната ситуация.
Той седна на столчето в ъгъла си, като хвърляше от време на време поглед към Хатчър и се усмихваше. От носа му се процеждаше тънка струйка кръв. Пот се лееше на реки от здравото му, стройно тяло.
Но Сай беше по-издръжлив, отколкото смяташе тълпата. Третият рунд започна почти като втория с атака на Тан, с нанасяне на удари с ръце и крака, с влизане в близка дистанция за размяна на удари, после бърза смяна на краката и атака с другия крак, подобно на начина, по който боксьорът в западен стил би сменил гарда си от десен на ляв. Но Сай беше разгадал стила на противника си и беше подготвен за бързата смяна на краката. В тоя момент, неочаквано, той започна да демонстрира силата си. Сай се гмурна и мина встрани от Тан, избягвайки комбинацията му, след което моментално нанесе страхотен апъркът, който попадна в челюстта на Тан, изваждайки го от равновесие. Сай отскочи назад и намери с два бързи удара с крак стомаха на противника си, смени краката и стовари в Тан още два мощни удара с другия крак. Тан залитна назад, удивен от моментното преобразяване на дребничкия боксьор. Сай незабавно взе инициативата в свои ръце. Напредна с бързи подскоци на един крак, после бързо смени краката и стовари мълниеносен удар в основата на носа на Тан. Кръвта бликна в силна струя като при удар на презрял
