тези спомени бавно започнаха да се избистрят и запълват, докато съзнанието му се връщаше назад и подреждаше събитията.
— Още от първия ми ден в Анаполис — отвърна той. — Никога няма да забравя този ден…
Беше август 1963 година. Горещ, слънчев ден. Хатчър и още половин дузина новобранци бяха строени изпънати като струни на плаца, почти залепили гърбове към стената на спалното помещение. Това беше първият им ден в Анаполис и всички те бяха объркани и много наплашени. Двама от старите кучета ги бяха награбили и им даваха първия встъпителен урок от жестокости и извращения, на които щяха да бъдат подложени като новобранци през първата им година в Академията.
По-гадният от двамата беше един едър здравеняк курсант, с постоянна подигравателна усмивка на лицето си, който се казваше Снайдър. Снайдър мразеше всички новобранци. Бяха го понижили в чин дисциплинарно и той изливаше безмилостно гнева си върху тях.
Другият второкурсник курсант просто стоеше и гледаше. Той беше висок, мускулест и симпатичен, въпреки острите черти и триъгълния профил на лицето си, които го правеха да изглежда по-стар, отколкото беше. Той се беше качил на парадния подиум и не отделящ очи от Хатчър.
— Гледай ги тия новобранци — говореше Снайдър и крачеше наперено пред редицата от наплашените млади курсанти. — Я се вижте бе, зайци такива. Догодина, по това време едва ли и двама от вас ще са тук.
Той застана точно пред Хатчър.
— Ти ли си малолетният престъпник, а? Как могат да допускат и такава улична измет в Анаполис?
Хатчър гледаше право пред себе си и не знаеше как во да отговори.
Снайдър беше доближил физиономията си почти на инч от лицето на Хатчър.
— Какво става бе, новобранец, не можеш ли да говориш? — изкрещя му той.
— Йес, сър! — отговори Хатчър ужасен.
— Ти си фъшкия, новобранец, нали?
— Йес, сър!
— По-гадна от кучешко лайно, нали?
— Йес, сър!
— Не те чувам!
— Йес, сър!
— Добре, изчезвайте оттук! — изкрещя им Снайдър.
— Движение, движение, движение! По двама! — И той започна да се кикоти, докато те се изнасяха на бегом към помещенията си.
Само минута по-късно високият кадет се появи на вратата в помещението на Хатчър.
— Всички освен Хатчър да напуснат — изкомандва ги той и помещението се опразни незабавно. Хатчър стоеше прав и вдървен в новата си униформа, сякаш беше глътнал бастун. Коуди застана съвсем близо до него, но погледът му беше насочен встрани. Заговори му, гледайки през прозореца към плаца:
— Името ми е Мърфи Коуди. Ти ще ме наричаш мистър Коуди.
— Йес, сър.
— Чух, че си момче от улицата. Вярно ли е това, новобранец?
— Вижте, сър, аз…
— Да или не!
— Да, сър!
— Разбрах, че си шампион на „Златната ръкавица“ в Бостън. Истина ли е?
— Да, сър.
Коуди погледна към него.
— Средна категория?
— Да, сър.
— Защо тогава се държиш като насран, новобранец? — каза Коуди и излезе от помещението.
Денят на благодарността, 1963 година. Студен ден с остър, пронизващ вятър.
— Лицеви опори, новобранец — изрева Снайдър, щом съгледа Хатчър на излизане от столовата и първокурсникът изпълни командата.
Вече дузина от новобранците се бяха пречупили от безмилостния терор, който им налагаха Снайдър, Коуди и другите кадети. Но въпреки това Хатчър усещаше, че по някакъв особен начин Коуди го предпазва, специално него. Хатчър беше изненадал всички. Докато другите новобранци се бяха огънали и подчинили пред безпощадния тормоз, който им налагаха, Хатчър сякаш все повече укрепваше психически и с всеки изминал месец ставаше все по-устойчив. Когато дойде зимата, вече беше добил увереност, че ще успее да преодолее тази критична първа година, ако Снайдър не засилеше конфронтацията си с него.
Но Снайдър имаше други намерения.
— Хатчър е мой — парадираше открито Снайдър. — Ще го скапя. Ще го накарам да си замине оттук още преди Коледа.
Той тормозеше Хатчър непрестанно — в умивалнята, на плаца, в учебните помещения — и всичко това съпроводено от обидни и унижаващи реплики. Накрая Хатчър едва издържаше.
И сега отново го беше подхванал.
— Тая академия е само за мъже, новобранец — изръмжа му Снайдър. — А ти не си никакъв мъж, ти си нещо, на което в моя край викаме J.D.12 Знаеш ли какво значи J.D., новобранец?
— Йес, сър.
— Аз ще се нагърбя с благородната задача да те разкарам оттук. Да знаеш, че си свършен вече. Ти не заслужаваш да станеш офицер в тая академия за мъже.
Хатчър не каза нищо.
— Искаш ли да станеш офицер, новобранец?
— Йес, сър.
— Ама че си майтапчия. Че ти нямаш ни майка, ни баща, бе, нали така?
Хатчър не отговори. Но в тоя момент почувства как кръвта се надига към главата му.
— Попитах те нещо, новобранец.
Отново никакъв отговор.
Снайдър доближи физиономията си толкова близо до него, че Хатчър почувства дъха му.
— Нали знаеш как им викат на тия, дето нямат ни майка, ни баща, а, новобранец?
Хатчър стоеше стиснал зъби и гледаше право пред себе си. Мъчеше се да удържи да не започне да трепери от ярост.
— Кажи я тая думичка! — нареди му Снайдър.
— Може да не я знае думичката, Снайдър — обади се гласът на Коуди. Хатчър продължаваше да гледа право пред себе си. В следващия момент Снайдър се отмести встрани и пред погледа му застана Коуди.
— Може пък да не е стигнал до тоя клас в училище, когато се учи това, а? — каза Коуди.
— Така ли е, новобранец? — изръмжа Снайдър.
— Е, новобранец, така ли е? — повтори след него Коуди.
— Йес, сър — отговори Хатчър.
Снайдър се наклони леко към Коуди и му каза провлачено:
— Тоя е мой, Коуди. Ще го изпратя за храна на кучетата в Бостън още преди Коледа. — Изсмя се ехидно и излезе.
— За малко да му изпуснеш края, новобранец — каза му Коуди рязко. — От доста време те наблюдавам. Сега чуй какво ще ти кажа. Всички си мислят, че с тебе е свършено вече, но ти ще ни изработиш всичките. Затова дръж се, не се изпускай. Снайдър се опитва да те провокира да си изпуснеш нервите и ако успее, с тебе наистина е свършено. Изтърпял си толкова време досега, просто продължи да стискаш зъби. Още няколко месеца и ставаш второкурсник и вече никой няма да смее да те тормози.
— Какво има той против мен, сър?
— Той е елитарист. Смята, че не си подходящ за тая служба.
— А вие как смятате, сър?
— Изобщо няма никакво значение какво мисли тоя или оня. Важното е ти какво мислиш. И освен това,
