— А-а, радиото — отвърна Коуди — Изключих го. Хващай се пак с обувките, новобранец! — И затръшна отново вратата на банята.
— Да, сър!
Дежурният офицер тръгна към изхода на стаята.
— Друг път го пускайте по-тихо — рече той на излизане.
Коуди се измъкна от банята Хавлията още стоеше увита около раменете му и от косата му се стичаше вода Куртката му, която си беше на него под хавлията, беше цялата мокра. Дойде до средата на стаята и се заоглежда, отпусна се на четири крака и започна да лази но пода и да търси бутилката. Съгледа я под леглото, пресегна се и я измъкна оттам. После седна на пода, облегнат на ръба на леглото, отвъртя капачката и започна да се смее идиотски.
— Много ти сече пипето, нообранец, навреме ти идва, чесно. Шъ удариш ли ена глътка?
— Не мисля, че…
— Сяай и удряй ена шибана глътка, нообранец — каза Коуди, целият сияещ и протегна бутилката към него.
Хатчър седна на пода до него, удари една стабилна глътка и разтресе глава.
— Голям си чешит бе, нообранец — каза Коуди малко подигравателно. — Отдавна те наблюдавам. Раздаваш го малко особняк, а? И как му викате на това, улична солидарност, а?
— Може и така.
— Може и така, какво?
— Сър.
— Аттака — той удари още една глътка и подаде пак бутилката на Хатчър. — Моят старец е военен, ама един път, нообранец. Сички обичат Бъфало Бил Коуди.
— Да, сър.
— Добре де, мамка му на сичко — каза той и направи неопределен пиянски жест с ръка. После се втренчи в бутилката водка. — Кво мислиш, дали шъ стана някога адмирал, нообранец?
Хатчър отпи по реда си от водката и я върна на Коуди.
— Такъв ли искате да станете, сър?
— Не сме ли тук точно за тва? Тва е Военноморска академия на Съединените щати, нообранец. Сички тряа да станем адмирали, преди да се дотътрим до пенсия, не ти ли е ясно тва? Нали и ти за тва си тук? Или си дошъл само за претс… прест… престиж? — Той се изхили и върна бутилката.
Хатчър удари поредната стабилна глътка от водката. Стаята вече започваше да му се върти пред очите.
— Обичам океана — рече накрая той и подаде бутилката обратно на Коуди.
— „Обичам океана“ — имитира го Коуди и се разхили. — Божичко, тоя бил дошъл тук, щот обичал скапания океан. Добре де, нообранец, и кой океан обичаш най-много?
Хатчър също се захили.
— Обичам ги сичките, щото имат вода.
Коуди се разтресе от смях.
— Тва е много интересно. Ама не е много точно. Не си точен, нообранец. А да бъдеш точен, е част от тва, ъ-ъ-ъ, за което сме дошли тук, да станем елита… елита-рисссс…
— Елитариссс, йесър.
Смехът им малко по малко прерастваше в неистово кикотене.
— Елитарисссти — успя да произнесе Коуди през смях.
— Елитарисссти — повтори Хатчър.
— Що направи тва за мен, нообранец? И аз съм се ебавал немалко с теб. Щот ти дадох оня съвет за Снайдър ли?
— Сигурно.
— Само за протокола, не съм ти праил кой знай кви услуги, Хатчър. И аз съм нагаждач, и сигурно най- гадният сноб от цялата тайфа. Догодина стаам капитан на боксовия отбор и в момента Снайдър ни е единственият в средната категория, а на тоя Снайдър чийнето му е от мукава. Един добър, точен удар и ще му скъсаш задника. Искам да напраим добър отбор, нообранец, и за тая работа ми трябва някой добряк в средната категория. Та за тва шъ гледам да те поопазя до квалификациите през пролетта, а ти, нали ти е ясно ква ти е задачата?
— Добре де — каза Хатчър и сви рамене, — квит ще да са ти съображенията. — Но след малка пауза добави: — Квот и да е, ама двама такива като теб и Снайдър, и да искат, не могат да ме разкарат оттук.
Коуди го погледна изненадано, после се отпусна назад към леглото с бутилката, която бе стиснал в коленете си, и кимна.
— Знайш ли кво, май че си прав — каза той и му подаде бутилката. — Кво по дяолите прайш сега тук, нообранец? Що не си си отишъл в Бостън?
— Нямам пари. Освен тва единствените хора, при които ми се ще да отида, не са тук, на Запад.
— Сирьозно? И аз съм така, нообранец, и аз няам къде да ида. Моят старец е някъде из Далечния изток, а мисис Коуди е на пътешествие из Карибите. Че кво толкова е днес. Ден кат сички други, а?
Той удари една стабилна глътка и подаде бутилката на Хатчър.
— Ама най-вече, май, щот мойта дулцинея — миличката, сладичка Кеси — решила да се жени за някакъв адвокат. Мойш ли да повярваш, шъ съ жени за един от ония шибани кръвопийци. Решила била, че не ще да бъде моряшка жена.
— Добре де, ни мойш да й се сърдиш за тва.
— Май че си прав — каза той. — Оовен тва не щяла да чака още три години, та да озакони любимия си спорт — Коуди се изкиска и вдигна бутилката водка за тост. — Майната й и на Кеси, и на чукането.
Удари една яка глътка и върна бутилката на Хатчър.
— И на мен ми се е случвало тва — каза Хатчър. — Мойта мацка ме зарязя зарад един боксьор. Та приказката ми е за унижението. Оня няма врат, само мускули, от петите чак до главата. — И той надигна бутилката.
— Ама кво да прайш, за глупостта цяр няма.
— Кво мислиш да прайш навръх Нова година, новобранец?
— Нищо.
— Виждал ли си някога „Таймс скуеър“ навръх Нов година?
— Мистър Коуди, нямам пари дори да си платя автобусния билет, та камо ли да ходя на парти.
— Добре де, за мен поне парите не са проблем. Аз шъ съ опраям с тоя въпрос, само да не изтърсиш на някой, че Коуди и нообранецът Хатчър си прекарват уикендите заедно. — Той му намигна, захили се и удари още една глътка. — Шъ си земем стая в някой готин хотел, поръчваме си обслужване по стаите, че може даже да си намерим и две самотни мацки. И в полунощ се смъкваме долу сред развилнелите се орди. — Коуди надигна бутилката. — За развилнелите се орди.
И така, кадет Мърф Коуди и новобранецът Кристиън Хатчър заминаха да посрещат Новата година в Ню Йорк.
От момента, в който се качиха на автобуса, един за друг бяха просто Мърф и Хач, а намирането на свободни мацки не беше никакъв проблем — проблем беше как да се справят с големия избор. Баровете бяха претъпкани, купони се вихреха из стаите, преливаха по коридорите и се сливаха с всеобщия купон по улиците. В Ню Йорк върлуваше епидемия от всеобща любов към ближния. И когато случайно, от време на време, фортуната се представяше пред тях под формата на свободни мацки, Хатчър и Коуди си провеждаха тайно гласуване по своя собствена система, слагайки едната ръка зад гърба си и с пръсти сигнализираха като как оценяват мацката. Ако сборът от пръстите на двамата се окажеше повече от седем за всяка мацка поотделно, щяха да я вземат с тях. Успяха да уредят тоя въпрос още преди свечеряване.
Оказа се, че двете момичета живеели в една стая. Хелън, която беше с Мърф, беше помощник фоторедактор в едно списание. Мацката на Хатчър, Линда, беше разпоредителка в един от театрите на Бродуей. И двете бяха по на осемнайсет. Освен това и двете живееха в тази стая, тъй че в ситуацията имаше допълнителна пикантност, която идваше от старанието им да не са прекалено шумни и демонстративни пред двойката на другото легло, която правеше същото само на пет-шест фута от тях.
Нямаше още и два часа след полунощ, когато се разнесе острият, настойчив звън на телефона. Хелън
